Решение № 10738 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2019 г.

Решение № 10738 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14667/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, депозирана чрез процесуален представител срещу Решение № 7337/26.11.2019 г. по адм. дело № 4981/2019 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на [гражданка]. Липсвали данни, Хазем да е лично заплашвана в държавата си. Здравната система на [държава] позволявала лечение на търсещата закрила и нейните низходящи. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ф. Хазем срещу Решение № 2029/29.03.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Ответната по жалбата страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Дава становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Ф. Хазем срещу Решение № 2029/29.03.2019 г. на председател на Държавна агенция за бежанците при МС, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил решение № 2029/29.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателката за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване с мотивите на решението. Жалбата на Хазем срещу решението, в частта, в която е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че с жалбоподателката е проведено интервю, в което е посочила като причина за напускане на страната си несигурната обстановка, невъзможността децата й да посещават училище, тъй като се страхували за живота им. Семейството й получавало заплахи, тъй като нейния баща бил военен пилот в армията на Саддам и към момента не били защитени. Прието е, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и е обоснован в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на чужденката, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. При извършена служебна проверка, съдът е установил, че с Решение № 4947/15.07.2019 г. по адм. д. № 4632/2019 г. по описа на Административен съд С. - град е отменено решението на административния орган, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ш. С., малолетна дъщеря на жалбоподателката Хазем на [възраст] и три месеца и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания. По делото били представени доказателства, от които се установява, детето е претърпяло сериозни медицински интервенции, което налага продължаване на лечението в България. Всички описани обстоятелства са преценени от съда като други причини от хуманитарен характер, изразяващи се в застрашаване на живота на детето, тъй като то се нуждае от медицинска помощ, а грижите за него следва да се поемат от майката. При така установеното, съдът е приел, че на Хазем следва да бъде признат хуманитарен статут, поради наличието на доказани предпоставки за това. Постановил е връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне, при съобразяване с развитите правни съображения, с установените фактически обстоятелства и с целта на Закона за убежището и бежанците. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Въз основа на безспорно установени в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене факти, съдът е достигнал до обоснован извод за наличието на обстоятелства, вписващи се в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут на Ф. Хазем. Наличието на основания за предоставяне на статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се преценя на база цялостната бежанска история на търсещия закрила и при съобразяване с неговото семейно състояние, когато е относимо към конкретното производство. При преценка на релевантните за производството обстоятелства в конкретния случай, не могат и не следва да се игнорират данните, свързани с наличието на сериозен здравословен проблем на малолетното дете на лицето търсещо закрила. Ф. Хазем в качеството на майка и законна представителка на Ш. С. е длъжна да поеме в пълнота и съобразно възможностите си грижите за малолетната си дъщеря, в това число и за нейното здравословно състояние. Както вече е посочвал в практиката си Върховен административен съд, при съобразяване с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество, всички публични органи следва да отдават първостепенно значение и да предприемат мерки, свързани с деца при спазване на принципа за "висшия интерес на детето". Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В случая е безспорно установено, че малолетната Ш. е на възраст, която не позволява полагане на собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване, поради което съдът обосновано е взел тези обстоятелства предвид при преценка за наличието на други причини от хуманитарен характер, които да имат отношение към възможността и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на търсещата закрила Хазем. Настоящата инстанция следва да вземе предвид и обстоятелството, че при извършена служебна справка в базата данни на Върховен административен съд се установява, че решение № 4947/15.07.2019 г. по адм. д. № 4632/2019 г. по описа на Административен съд С. – град, с което е отменено решение за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на малолетното дете е оставено в сила с Решение № 3593/09.03.2020 г. по адм. д. № 10025/2019 г. по описа на ВАС. П. тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като не са налице сочените в жалбата касационни основания. Жалбата срещу него следва да се остави без уважение като неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение