Решение № 17689 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2019 г.

ВАСI отделение23.12.2019 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1471/1.08.2019 г. на Административен съд – Бургас /АС/, постановено по адм. д. № 865/2019 г. ОСЪЖДА Национална дирекция по приходите, да заплати на "Промстрой" ООД, ЕИК: 102826862, сумата от 4400 лева направени разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17689 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас, чрез юрк. В. Монев, срещу решение № 1471/1.08.2019 г. на Административен съд – Бургас /АС/, постановено по адм. д. № 865/2019 г., с което е отменен, ревизионен акт /РА/ № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017 г., в частта, с която на "Промстрой" ООД са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за м.. 12.2014 г. за сумата над 4 348.49 лева и в частта, с която на дружеството е начислен допълнително корпоративен данък за финансовата 2014 г. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което да се отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение Ответникът по касационната жалба – "Промстрой" ООД, ЕИК: 102826862, чрез пълномощника си адв. Астакова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски, по представен списък.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е бил РА № Р-02000216008590-091-001/25.04.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, в потвърдената му с решение № 167/18.07.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП част, с която за данъчен период м. 12.2014 г. на "Промстрой" ООД са установени задължения: по ЗДДС в размер на 82 186,52 лева и лихва за забава в размер на 16 181,30 лв.; по ЗКПО за 2014 г. е установен допълнително дължим корпоративен данък в размер на 32 650,03 лв. и лихва за забава в размер на 5 590,01 лв. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК в изпълнение на Решение № 5402/10.04.2019 г. постановено по адм. дело № 14867/2018 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 1637/4.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2202/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че обжалвания пред него РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че "Промстрой" ООД е изградило жилищна сграда с гаражи върху собствен терен в гр. Бургас, на ул. "Оборище" № 32. Сградата е подробно индивидуализирана в обжалвания акт с посочено Разрешение за строеж № П-8/11.02.2014 г. на Община Бургас. С два броя нотариални актове от 23.01.2013 г. са закупени две сгради и терена върху който е изградена процесната сграда, за която във връзка с подадено Искане за данъчна оценка вх. № 94-01-43474/13.12.2014 г. от Община Бургас е направена проверка за установяване степента на извършеното строителство. Издадено е Удостоверение № 101/17.12.2014 г., съгласно което: "Сградата е покрита, с частично монтирана дограма. Към момента на проверката се изпълняват вътрешни и външни довършителни работи". Предвид продажба на сградата от дружеството на К. Стоев е възложена и изготвена експертна оценка към 22.12.2014 г., която по метода на "вещната стойност", е определила действителна стойност на сградата в размер на 305 100 лв., а на дворното място съгласно направените действителни разходи – 44 820 лв., т. е. определената обща стойност е 349 920 лв., закръглена на 350 000 лв. Експертът е ползвал сп. "Строителен обзор" кн. 7-8/2014 г. (л. 194-200). С НА № 491 от 29.12.2014 г. е извършена продажбата на имота, за сумата от 345 000 лв., без включен ДДС, между свързани лица-ревизираното дружество и неговия управител К. Стоев. Данъчната оценка на двата имота, продадени с НА № 491/29.12.2014 г. - земя и сграда в незавършен вид е в размер на 768 699 лева. Издадена е фактура № 1000000882/30.12.2014 г. със стойност а - 420 000 лева, която е заплатена чрез прихващане от задължения на дружеството към К. Стоев. В хода на ревизията от вещото лице по допусната експертиза е определена пазарна стойност на имота, по метода на "сравнимите неконтролирани цени" между независими търговци, в размер на 782 723 лева без ДДС за сградата, в т. ч за земята – 91 631 лв., като е приета 70% степен на завършеност на сградата. Като информационни източници са посочени данни от НСИ /40%/, данни от ипотечни кредити /50%/ и данни от Бургаски имоти /10%/. Тази сума след увеличението й със сумата от 21 790.40 лева, представляващи такси за прехвърляне, образува данъчната основа на извършената продажба в размер на 804 513.40 лева, поради което в хода на ревизията на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС на ревизираното лице следва да се доначислен ДДС в размер на 86 544.60 лева за данъчен период м. 12.2014 г. На основание чл. 16, във връзка с чл. 15 от ЗКПО, органът по приходите е увеличил финансовия резултат за 2014 г. с разликата между установената пазарна стойност и определената от задълженото лице в размер на 432 723 лева, в резултат на което допълнително е определил дължим корпоративен данък за 2014 г. в размер на 32 650.03 лева. В хода на първоинстанционното производство по предходното адм. дело № 2202/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, е изготвена и приета изготвена от вещото лице Б. Кехайова оценка за пазарната цена на процесния недвижим имот - сграда, формирана като средно-тежестна стойност от прилагане на два метода в размер на 340 305 лева без ДДС. При определяне на пазарна цена по двата метода на оценка, нежилищни площи, гаражи са с цена – 80% от цената на жилищни площи. В същото производство е изготвено и заключение на повторна съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице Х. Пераклиев, като при използване на метод на сравнимите неконтролирани цени и метод на увеличената стойност и използване аналози по реално извършени сделки с имот с показатели, идентични или близки на процесния е определила пазарната цена към 29.12.2014 г. в размер на 397 130 лева В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на ВАС, съдът при повторното разглеждане на делото е допуснал и приел допълнително заключение на вещото лице инж. Б. Кехайова, съгласно което избраните от нея методи са два от трите възможни, съгласно чл. 7 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. - Метод на сравнимите неконтролирани цени и Метод на увеличената стойност. Според вещото лице, Методът на пазарните цени е неприложим, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Метод на увеличената стойност е приложим поради характера на сделката- строителство и продажба на недвижими имоти /чл. 8, ал. 2, т. 2/. Пазарната стойност на процесния недвижим имот със степен на завършеност "груб строеж" и частични довършителни дейности към 2014 г. е в размер на 340 305 лева без ДДС, която е формирана от експерта, като средно-тежестна от двата, подробно описани методи, като правилото е методът на увеличена стойност да участва с най-малък процент, защото той най-малко отговаря на пазарната конюнктура. Подробно са обсъдени от съда и съображенията на вещото лице Христов относно прилагането на двата методи, а именно: Метод на сравнимите неконтролирани цени и Метод на увеличената стойност. Чрез приложените корекции, крайната претеглена стойност на имота според вещото лице е в размер на 397 130 лева. Обсъдено е от съда и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, с което предвид заключенията на оценителните експертизи, вещото лице е определило размера на допълнително дължимия ДДС и корпоративен данък за 2014 г. въз основа на увеличението на финансовия резултат на дружеството. При така установеното съдът е кредитирал заключението на вещото лице Христов, тъй като е по-обосновано и по-всеобхватно, като при Метода на сравнимите неконтролирани цени вещото лице е изследвал по-голям брой сделки за сравними обекти, отколкото вещото лице Кехайова. За по-правилни и прецизни са приети и използваните от това вещо лице корекционни коефициент и при двата метода, като са отстранени от съда допуснатите от вещото лице математически неточности при изчисляване средната стойност на кв.м. за гаражи. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите, които са правилно установени от първоинстанционния съд и не следва да бъдат повтаряни. Спорният момент е начина на определяне на пазарната цена на процесния имот, предмет на сделката изповядана с НА № 491, том ІII, рег. № 7750, дело № 421 от 2014 г., представляваща сделка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът правилно е приложил материалния закон. Както правилно е приел АС, в мотивите на решение № 5402/10.04.2019 г. постановено по адм. дело № 14867/2018 г., на Върховният административен съд е прието, че правилно при първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на експерта-оценител в ревизионното производство. ВАС е приел, че заключението, прието от приходния орган не е обосновано на съпоставка между контролираната сделка с друга неконтролирана от същия вид, нито е съобразена с предмета на сделката, фазата на строежа и относимия корекционен коефициент. Посочено е, че договорите за кредит, използвани от експерта в ревизионното производство, не са съпоставими с процесния договор за продажба, като заключението не е изготвено при правилно прилагане на методите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. В съответствие с този извод на ВАС и след изслушване на допълнителните заключения на вещите лица със задачи възложени в съответствие с указанията в отменителното решение, правилно първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото лице Христов. С оглед приетото в отменителното решение на ВАС, че договорите за кредит, използвани от експерта в ревизионното производство, не са съпоставими с процесния договор за продажба, като заключението не е изготвено при правилно прилагане на методите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г., правилно АС е обсъждал само приетите в хода на съдебното производство експертизи. Водещият метод за определяне на пазарната цена е метода на сравнимите неконтролирани цени, поради което и именно поради по-големия брой сравними сделки, използвани от вещото лице Христов, правилно съдът е приел, че следва да бъде кредитирано това заключение. В тази насока са неоснователни доводите на касатора за липса на убедителни аргументи от съда, досежно кредитиране на това заключение и по –конкретно, че пет от седемте аналози използвани от вещото лице са на цени по-ниски или равни на данъчната оценка. Метода на сравнимите неконтролирани цени визира използване като аналог на реално сключени сделки, поради което цената на изповяданите сделки не следва да е предмет на обсъждане както от вещото лице, така и от съда. Именно поради тази причина е защитена тезата от вещите лица и в този смисъл са указанията на ВАС в отменителното решение за аргументиране използването на два метода от Наредбата. Както са посочили вещите лица третия метод- Методът на пазарните цени е неприложим, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а метод на увеличената стойност е приложим поради характера на сделката- строителство и продажба на недвижими имоти /чл. 8, ал. 2, т. 2/. Довода на касатора, че при използване на метод на увеличената стойност, вещото лице е следвало да използва и норма на надбавка не следва да бъде осъждан, тъй като е следвало такава задача да бъде зададена на вещото лице при допускане на задачите на допълнителното заключение, а не в касационната жалба. В частта по ЗКПО принципно са правили доводите досежно легалния термин на данъчна загуба, а не преобразуване на данъчен финансов резултат, но като краен извод и в съответствие със заключението на ССЕ, правилно съдът е приел, че не следва да се извърша корекция на задължението по ЗКПО за 2014 г., т. е. дружеството не дължи допълнително корпоративен данък. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на решението в частта на присъдените разноски. Правилно съдът е приел, че претенцията за възнагражденията на вещите лица по допуснатите експертизи е направена след приключване на делото и даване ход по същество на спора. В съдебно заседание е присъствал представител на касатора и е направил искане само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по жалбата НАП следва да заплати на "Промстрой" ООД, сумата от 4400 лева направени разноски по представен списък и доказателства за изплащането им. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

1