Решение № 1859 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2015 г.

Решение № 1859 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК ЕАД), чрез пълномощника му юрк. М. Т., срещу решение № 697 от 12 май 2015 г., постановено по адм. д. № 81/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 01-15-4/09 януари 2015 г. на кмета на община Банско. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Банско, чрез пълномощника му адв. Е. Д., е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в пледоарията по същество. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на "БТК" ЕАД срещу заповед № 01-15-4/09 януари 2015 г. на кмета на община Банско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Въздушни електронни съобщителни мрежи", разположен по всички улици и площади на територията на гр. Банско и селищни образувания "Гуровица", "Св. Иван", "Грамадето", "Кошерината", "Карантията", "Средореко", "Асаница" и "Герачни улици". Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че за времето от 2002 до 2014 г. жалбоподателят е изградил въздушни електронни съобщителни мрежи. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Приел е също така, че строежът е четвърта категория. Незаконните строежи от четвърта до шеста категория по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на оспореното решение повтарят почти напълно възраженията на дружеството в първоначалната жалба. Тези доводи са обсъдени подробно от административния съд. Следва да се отбележи, че възражението относно липсата на описание на строежа е неоснователно. Действително, в оспорената пред първоинстанционния съд заповед не са посочени конкретните улици и площади, на които са изградени въздушните мрежи, но това и технически не е възможно, доколкото - както изрично е посочил административният орган, мрежите са разположени по всички улици и площади. При това положение изброяването на улиците би било ненужно. Неоснователно е и възражението относно собствеността на установения незаконен строеж. Касаторът не отрича, че е собственик на въздушни електронни съобщителни мрежи, изградени в гр. Банско и посочените селищни образувания. Твърди единствено това, че не всички изградени мрежи са негови. Това обстоятелство - обратно на поддържаното от касатора, не води до ограничаване на правото му на защита, защото дружеството би следвало да знае кои от описаните въздушни мрежи са негови. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на такива мрежи, извършено без наличието на съответните строителни книжа, без да се съобразява предвиждането в плана за това, води до невъзможност на органите на общината да индивидуализират кой конкретно кабел от кого е изграден. Това обаче не е основание тези незаконни строежи да продължат да съществуват. Неоснователно е възражението относно времето на извършването на незаконния строеж. По делото са налице данни, които не са оспорени от касатора относно това обстоятелство. От своя страна "БТК" ЕАД не е посочило времето на извършване на незаконния строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 360 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,