Решение № 15146 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2012 г.

Решение № 15146 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - Варна, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 362 от 16.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1290 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменена негова заповед № РД-08-776-178 от 5.06.2008 г. в обжалваната й част. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал делото като преписка на административния орган за решаване на спора по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се претендира и присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни по касация, чрез адвокат Димитров оспорват касационната жалба. Излагат съображения за правилност на решението на съда. Пълномощникът им претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Заинтересованата страна - Североизточно държавно предприятие - Шумен, чрез процесуалния си представител, счита решението за неправилно, като поддържа становище за правилност на касационната жалба на областния управител. Заинтересованата страна - държавата, чрез министъра на земеделието и храните не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Живка Тодорова Адамова и Димитра Тодорова Янчева, наследници на Тодор Лефтеров Карахристов, са обжалвали заповед № РД-08-7706-178 от 5.05.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата", землище Виница, област Варна, в частта й относно имот с площ от 1009 кв. м, находящ се западно от имот № 826, попадащ в границите на стар имот № 3523 от комбинирания план на посочената местност, идентичен с имот № 7919 от кадастралния план от 1956 г. По така подадената жалба е било постановено решение № 423 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 2932/2008 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата срещу тази част от заповедта относно този имот е била отхвърлена. Това решение е било отменено с решение № 4744 от 5.04.2011 г., постановено по адм. д. № 8100 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд. Жалбоподателките са обосновали правния си интерес от оспорване с представеното решение № 1429 от 27.11.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Варна, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Тодор Лефтеров Карахристов. В изпълнение на дадените указания от касационната инстанция съдът е допуснал изслушване на ново заключение на вещо лице, което е прието от страните без оспорване. Въз основа на него съдът е приел за установено, че площта от 1009 кв. м попада в стар имот 3523 по плана на стари имотни граници, който е идентичен с поземлен имот № 7919а по кадастралния план на "Крайбрежието" от 1956 г. В регистъра на стар имот 3523 за собственик е записан Тодор Лефтеров Христов - наследодател на жалбоподателките, а имотът при начин за трайно ползване - нива. В регистъра на имот № 7919а по кадастралния план от 1956 г. няма отбелязан собственик за същия имот. Според представената скица - графична част към заключението - границите на имот № 7919а съвпадат с тези на поземлен имот 3523 по плана на стари имотни граници. На следващо място съдът е приел за установено, че процесната площ от 1009 кв. м представлява част от имот № 2841 по ПНИ за селищното образувание. При измерването на площта на имота тя се е оказала от 965 кв. м. Имот № 2841 е с площ от 10 172 кв. м и е бил записан на Държавно лесничейство, с начин на трайно ползване - "Залесена горска територия". Вещото лице, съобразно поставените му от съда задачи, е предложил и два варианта за обособяване на имот за жалбоподателките, от които съдът е приел вторият, за което е изложил обосновани мотиви. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, аргументирани с нормите на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ и § 9, ал. 2 ПЗР на ЗВСГЗГФ, като е зачел реституцията на земеделската земя, с която е следвало да се съобрази и общинската служба по земеделие и държавата. Според него признатата и осъществена реституция на процесната нива по реда на ЗСПЗЗ изключва приложението на чл. 13 ЗВСГЗГФ. Съдът е изложил мотиви и относно характеристиката на площта от 1009 кв. м като "държавен горски фонд - залесена територия", установена към 2007 г., когато е бил създаден и Лесоустройствения план, което е станало след влизане в сила на решението от 2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори-Варна, с което са признати правата на наследодателя на жалбоподателките. Съобразил е, че от 1956 г., когато е бил съставен кадастралният план на "Крайбрежието" до влизане в сила на решението на Общинската служба по земеделие и гори - Варна, според категоричните писмени доказателства, процесната площ е с характер на земеделска земя - нива. Направеното записване на имот 2841 по ПНИ на името на Държавното лесничейство с начин на трайно ползване - залесена територия, е приел за непротивопоставимо на правоимащите наследници на Тодор Лефтеров Карахристов в частта за процесната площ от 965 кв. м, която безспорно е установено, че е част от имот 2841 по ПНИ. При така направените правни изводи и фактически установявания от вещото лице относно възможността да се обособи самостоятелен имот за жалбоподателките, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 7 и 8 ППЗСПЗЗ съдът е направил решаващия си извод, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е върнал делото на административния орган за решаване на спора при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направените оплаквания в касационната жалба от процесуалния представител на областния управител са били поддържани и пред административния съд. Поддържаното становище за легитимацията на Държавното горско стопанство за собственик на ПИ 2841, която е възникнала от 2007 г. не може да бъде възприето, тъй като решението по земеделската реституция е влязло в сила през 2006 г. По делото безспорно е доказана принадлежността на имота на наследодателя Тодор Лефтеров Карахристов към имот 3523, записан на негово име по плана от 1956 г., поради което и собствеността е възстановена на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1 и сл. ППЗСПЗЗ. Неоснователни са и възраженията относно това, че решението на общинската служба по земеделие и гори не е придружено със скица и няма конститутивно действие. Вярно е, че това решение няма конститутивно действие, поради междинния му характер с оглед на това, че земите попадат в територия по § 4. С това решение се установява и признава правото да се възстанови собствеността, но реалното й възстановяване върху конкретно определен и индивидуализиран имот по площ и граници се извършва по реда на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, със заповед на кмета на общината. Възможността за това възниква след влизане в сила на ПНИ, в един по-късен момент, и спазване на останалите положителни предпоставки в нормата. Към заповедта се издава и скица на имота, поради което тази заповед има конститутивно действие. Това е така, тъй като възстановената собственост е по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, един от установените по закон начини за възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи, в стари реални граници, който следва да бъде зачетен и прилаган при установяване на възникналото правно основание затова. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора касатора ще следва да бъде осъден да заплати на ответните страни сторените и доказани разноски от 300 лв., според представения договор за правна защита и съдействие - лист 16 от делото. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение