Решение № 14063 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2016 г.

Решение № 14063 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8488/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Ц., в качеството му на кмет на район "О.", Столична община (СО) чрез пълномощника му ст. юрк. Д. Милева, против Решение № 3629 от 30.05.2016 г. постановено по адм. дело № 10610/2015 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - В. Б. В., чрез процесуалния си представител адв. А. Д.-К., представя становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил мълчалив отказ на кмета на район "О.", СО за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наследници на Е. И. И., починала на *****г., по искане от 15.09.2015 г. на В. Б. В. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в 7-дневен срок, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, като е осъдил Столична община да заплати разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева в полза на жалбоподателката. За да постанови този резултат е приел за установено, че на 15.09.2015 г. В. В. е поискала издаването на удостоверение за наследници на Е. И. И., с постоянен адрес в гр. С., район "О.", ул. "М. Д." .№..., починала на ********* г., съгласно Акт за смърт № *** от ****** г. на длъжностно лице по гражданско състояние в СО. Установено е също, че приживе Е. И. е била поставена под пълно запрещение и В. е била назначена за неин настойник до момента на смъртта й, на основание чл. 111, ал. 1 от Семейния кодекс (отм.) (съгласно протокол от 24.09.1998 г. и удостоверение от 04.10.2011 г.). На следващо място е установено, че с писмо рег. индекс ЕС-9400-179/1 от 28.09.2015 г., подписано от н-к отдел "АИО-ГРАО" при община "О." и във връзка със заявеното искане, В. е уведомена, че е необходимо да представи акт за смърт и удостоверение за наследници на Г. Р. М.; да уточни родствената си връзка с Р. М. М. - дядо на Е. И. по майчина линия или с В. (В.) Г. В. (М.) - баба на Е. И. по майчина линия; както и да опише наследниците "на братята и сестрите на дядото на Е. И. И. по бащина линия - Б. И. Б., както и наследниците "на братята и сестрите на бабата на Е. И. И. по бащина линия - Е. В. Д. (Б.). Заявителката не е представила исканите документи, въпреки дадената възможност, а ответникът не твърди, в изпълнение указанията на Върховния административен съд, дадени с Определение № 2057 от 23.02.2016 г. постановено по адм. дело № 518/2016 г., да е постановил отказ за прекратяване на производството или да е издал изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници. Въз основа на тази фактическа установеност, съдът е направил извод, че наличието на обективна невъзможност, каквато безспорно е налице по отношение на поставените в административното производство други изисквания към молителката, не обосновава постановяването на мълчалив или изричен отказ. Удостоверението следва да бъде издадено като се впишат наличните данни от регистрите, а не да се поставят невъзможни за изпълнение изисквания към жалбоподателката. Такива данни са представени както пред административния орган, така и в производството пред съда, поради което административната услуга следва да бъде извършена на базата на доказателствата, установяващи смъртта на Е. И. и тази, установяващи родствените й връзки с В. В. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е събрал в необходимия обем всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 34 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя. След проверка на данните в регистъра на населението административният орган издава удостоверение за наследници, за което е достатъчно представяне на акт за смърт на починалото лице. Задължението за издаване на документа, както и за извършване на проверката в регистрите на населението е на общината, на чиято територия е починало лицето. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗГР: "Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението", а съгласно ал. 3 на същия текст: "Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ". Следователно, са налице два вида регистри по ЗГР: 1. - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития - раждане, брак, смърт и 2. - на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежи на отразяване в регистъра на населението. Затова гражданите имат право да получат данни, касаещи собствената им регистрация във връзка с осъществяване на свой защитим от закона интерес. Б. на централната и местната администрация при обновяване и попълване на информационната система ЕСГРАОН, не може да бъде законосъобразен мотив за отказ да се издаде административен акт по реда на ЗГР. От анализа на императивната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от ЗГР, която вменява отговорност на кметовете на общините за гражданската регистрация на територията на общината, задължаващ общинската администрация да поддържа единната система за гражданска регистрация се налага извода, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация относно родството на наследодателката на В. Б. В. с Е. И. И., с оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета. Именно той е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР, освен ако не възложи изпълнението на функцията на длъжностно лице по гражданско състояние на кметовете и секретарите на районите и кметствата и на други лица от общинската администрация, на основание чл. 25, ал. 3 от ЗГР, както в случая е процедирал кмета на СО, р-н "О." (Заповед № РД-09-2148 от 12.02.2010 г. -л. 69). Наличието на обективна невъзможност, каквато безспорно е налице по отношение на поставените в административното производство "други изисквания" към В., не обосновава постановяването на мълчалив или изричен отказ. Представените доказателства сочат, че тя попада в кръга на наследниците по закон на Е. И. до шеста степен по съребрена линия включително, според Закона за наследството и съгласно чл. 106 от ЗГР има право да й бъдат представени данни, регистрирани в единната система на гражданската регистрация. След като е задължение на административния орган да поддържа регистрите, същият е следвало да направи необходимите справки и да вземе предвид писмените доказателства представени от ответника, след което да извърши исканата услуга. В подкрепа на изложеното е и приложеното по делото пред настоящата инстанция Решение № 11658 от 25.07.2016 г. постановено по гр. дело № 66407/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 549 от ГПК вр. с чл. 9 от Закона за лицата и семейството е обявен за отсъстващ Г. Р. М. и на осн. чл. 8 от ЗЛС за негова представителка е назначена В. Б. В. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция е основателно. Следва да се присъдят реално направените такива в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.06.2016 г. (л. 13), разписка за получена сума (л. 14) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение