Решение № 4428 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2012 г.

Решение № 4428 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Рибно стопанство" АД гр. Благоевград, срещу решение № 525 от 9.04.2012 г. по адм. дело № 6/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалба на търговското дружество срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/15.11.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район с център Благоевград", с който на "Рибно стопанство" АД гр. Благоевград е установено публично задължение в размер на 4730,48 лв. за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2010 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са нарушени чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за водите и чл. 4 и чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция за Западнобеломорски район - Благоевград, редовно призован не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалба на "Рибно стопанство" АД гр. Благоевград срещу АУПДВ № 26 от 15.11.2011 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с които е установено публично задължение за "Рибно стопанство" гр. Благоевград в размер на 4730,48 лв., представляваща такса за водоползване/водовземане от повърхностен воден обект - р. Бл. Бистрица /втора категория/ и р. Струма /трета категория/ по Разрешително за водоползване № 400130/204.2004 г. и Разрешително за водовземане № 41160018/9.12.2010 г. с цел на водовземането риборазвъждане, отглеждане и съхранение на риба. Таксата е за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2010 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроцесуалните правила. Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2 от тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за втора, респ. трета категория, съгласно издадените разрешителни. Съдът е изложил също, че според чл. 6 от тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, както е в случая, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на разрешения годишен обем. Възражението за погасяване на процесната сума, съдът е приел за неоснователно, въз основа на заключение на вещо лице, което е установило, че поради непопълване на реквизити на платежни документи, кредиторът е приел плащанията за погасяване на стари задължения. Съдът е приел, че размерът на определените с АУПДВ такси не противоречи на критериите за определянето им, залегнали в чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "а" и ал. 2 ЗВ /ред. ДВ, бр. 65/2006 г./. и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешителни за водовземане № 400130/23.04.2004 г. и № 41160018/9.12.2010 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Благоевград, на "Рибно стопанство" АД гр. Благоевград е предоставено правото да водовзема от повърхностен воден обект - река Благоевградска Бистрица и от р. Струма. Според разрешителните целта на водовземането е за риборазвъждане /по първото разрешително/ и риборазвъждане, отглеждане и съхранение на риба, /по второто разрешително/, при режим на ползване целогодишно. Установено е задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водовземане, считано от 1.01.2004 г. до 31.12.2010 г., в съответните количества от реките по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65/8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., за ползваното количество за вода и цели, за втора/ респ. трета категория води. Поради това, че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество за съответната категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е установено, че паричните задължения по издадените разрешителни за периода са в размер общо на 4 730,48 лв. и след като са приспаднати внесените суми за погасяване на задължения по стари разрешителни остава дължима посочената сума. В предвид на така установеното обосновано съдът е приел законосъобразност на обжалвания АУПДВ в процесния размер от 4 730,48 лв., представляващ дължимата от дружеството жалбоподател такса за разрешено водовземане за периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2010 г. по Разрешителни за водоползване № 400130/23.04.2004 г. и № 41160018/09.12.2010 г. Според условията на цитираните разрешителни, таксата следва да се заплаща по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Според чл. 2, ал. 1 от Тарифата, в основата на изчисляването на таксата стои ползвания /отнет от водния обем/ воден обем. На основание чл. 6, ал. 1 и 2 от Тарифата, до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от този закон, за правото на водовземане се заплащат такса за водовземане, каквато такса за визираните в акта периоди, и в цялост за целия период, посочен по-горе, е определена с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водовземане с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за втора/трета категория повърхностни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва дължимостта като счита, че вземането е погасено по давност за 2003, 2004 и 2005 г. и платените суми покриват задължението за целия визиран в акта период - 1.01.2004 г. до 31.12.2010 г. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че административният орган правилно е определил таксата за водовземане на повърхности води по категории. Претендираното от жалбоподателя частично погасяване на публичното държавно вземане, поради изтекла давност, е обсъдено в решението и изложените правни съображения се споделят от касационната инстанция. По делото е безспорно, че с вносни бележки от месец януари, месец септември и месец декември 2010 г. е платена такса за водовземане и водоползване общо от 3001,60 лв., която сума е прихваната от басейновата дирекция и с атакувания АУПДВ е определен размер за доплащане за периода от 4730,48 лв. Правилно съдът е отхвърлил претенцията за дружеството за погасяване на задълженията за такса за периодите от 2001 г., 2004 г. и 2003 г., включително. По отношение института на погасителната давност в случая са приложими нормите на ДОПК, които са специални спрямо общите правила по ЗЗД, поради което ги дерогират. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, респективно чл. 140, ал. 1 от ДПК /отм. - действащ до 1.01.2006 г./ и по аргумент на чл. 170, ал. 3 и чл. 174 ДОПК, съответно чл. 143 от ДПК (отм.), давността не се прилага служебно и платените доброволно суми за публични вземания не подлежат на връщане. По делото не се съдържат данни, че по време на административното производство жалбоподателят се е позовал на изтекъл давностен срок за задълженията за 2001 - 2003 г., каквото възражение не е отбелязано изрично и в платежните документи. Неоснователно е и възражението на касатора за недължимост на процесната такса с оглед развиваната дейност по чл. 46, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Съдът е изложил подробни мотиви за правилното прилагане на закона от страна на административния орган, като е анализирал относимите разпоредби на ЗВ в действащите им редакции за всеки от периодите. Същевременно е изложил и съображения за неприложимост на чл. 194, ал. 7 и ал. 8 от същия закон, във връзка с чл. 15а от ЗРА /Закон за рибарството и аквакултурите/, тъй като дружеството не отговаря на нормативните условия за освобождаване от заплащането на въпросната такса. В тази връзка правилно не е кредитирано в цялост заключението на вещото лице, а само неговата обстоятелствена част. В предвид на изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,