Решение № 1339 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2017 г.

Решение № 1339 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, представен от юрисконсулт Н. Н., срещу решение № 12754/24.10.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 2712/2016 г., с което е отменен изричен отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран в утвърдения от него протокол № 17/12.11.2015 г. на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ и е върната преписката на административния орган за произнасяне, като е определен срок за това. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните му оплаквания са за противоречащо на закона възприемане на съда на отменения акт като отказ за издаване на заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ за продажба на застроени и прилежащи площи от имущество на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според него актът на министъра представлява административнопроизводствено действие, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация Д. С. М., чрез повереника си адв. Дамбулев отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Д. М. против изричен отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, обективиран като одобрение на решение на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ, взето с протокол № РД-19-91/17.11.2015 г. Според първостепенния съд от М. е инициирано административно производство по заявление до министъра на земеделието и храните с вх. № 16-00-3314/27.08.2015 г. Искането на заявителя е за закупуване на имоти № 024025 и № 024024, двата в землището на с. Б., м. "Мандрата". Правото си на изкупуване е обосновал с притежаването на сгради в поземлените имоти и с позоваване на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. За поземлените имоти вече е имало заповед за продажбата им на М. с № РД 46-552/04.07.2011 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, комуто министъра е делегирал това правомощие, но адресата на заповедта не е извършил в срок плащането с поименни компенсационни бонове. В новото административно производство становището на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ е за връщане на преписката заради съществена разлика в застроената площ на сградите по нотариалните актове, легитимиращи заявителя като собственик, и скиците на имотите. Това становище на комисията по протокола от 12.11.2015 г. е одобрено от министъра. Първоинстанционният съд е приел, че с одобряването от министъра на протокола на комисията № 17/12.11.2015 г. се обективира изричен отказ за издаване на акт по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като при действието на чл. 56г, ал. 5 ППЗСПЗЗ комисията няма правомощие да върне преписката на съответната Областна дирекция "Земеделие". Основание за извода за незаконосъобразност на отказа е недължимостта на действия от заявителя за отстраняване на несъответствията в площите на сградите по нотариален акт и по скица. Установяването на причините за тях било в правомощията на административния орган, включително с назначаване на експертиза. В същото време приетото от съда заключение на СТЕ сочело за незначително несъответствието - общо 16 кв. м. за двете сгради, причинено от начина на определяне на площта. В нотариалните актове по хоризонталната проекция на контура на покрива, а по скица - по външните очертания на ограждащите стени. Предвид незаконосъобразността на отказа за издаване на заповед за продажба, преписката е изпратена на административния орган за продължаване на производството и е определен месечен срок за произнасяне. Първоинстанционният съдебен акт е недопустим. Възприемането на този му порок е при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. Становището на комисията по чл. 56г, ал. 1 ППЗСПЗЗ в протокол № 17/12.11.2015 г. по заявлението на Д. М. е за дължимо връщане на преписката заради разлики в площта на сградите, с чието своене заявителят обосновава правото си да придобие имоти от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на чл. 27, ал. 6 от закона. Върху протокола е обективирано волеизявление на министъра на земеделието и храните за одобряването му, с което предложението за връщане на преписката се инкорпорира в него. До новелата на чл. 56г ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 79/2017 г., в сила от 03.10.2017 г. сред правомощията на постоянната комисия не е включено такова да предложи връщане на преписката за отстраняване на нередовности, но дори и след промяната връщането не се осъществява от помощния орган, а с одобряването на протокола с предложението му от министъра. Разумът на института на връщането на преписката е заради опосреденото сезиране на компетентния орган с искането по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на имота - чл. 56а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Това е администрацията, която според чл. 56а, ал. 5 ППЗСПЗЗ проверява редовността на преписката. Затова и при опущения в проверките на ОДЗ пак на нея се връща канцеларското досие. Вън от съмнение е възможността на компетентния орган по чл. 30, ал. 2 АПК и сам да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовностите. Ако го стори, волеизявлението му ще е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт заповед по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и не би представлявало ИАА /вж. чл. 21, ал. 5 АПК/. Такъв характер има и волеизявлението на министъра за одобряване на предложението на комисията по чл. 56г, ал. 1 ППЗСПЗЗ след 03.10.2017 г., от когато комисията има правомощие да предложи връщане. Връщането на преписката в ОДЗ преди 03.10.2017 г. по предложение на комисията представява отказ да се разгледа по същество искането за придобиване на имот по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Защитата срещу този отказ се осъществява по реда на раздел IV от гл. Х на АПК. Липсва предмет на предоставената от първостепенния съд защита по раздел I от гл. Х на АПК, тъй като волеизявлението на министъра на земеделието и храните не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Администрацията не е отрекла правото на М. да придобие имотите, а правото му на административно производство. Дължимо е било прекратяване на производството по жалбата му срещу изричен отказ на министъра да се разпореди с имотите /чл. 159, т. 1 АПК/ и произнасяне по жалба срещу отказа да се разгледа по същество искането за придобиването им. Неотносим към основанията за законосъобразност на актовете на министъра по съществото на искането или във връзка с правото на административно производство е фактът на съществуването на предходна заповед за разпореждане в полза на заявителя в новото производство с имотите по производството в хипотезата на фингиран отказ за придобиване по чл. 56д, ал. 10 ППЗСПЗЗ. При подаването на ново заявление за придобиване се образува нова преписка, чиято редовност се проверява по реда на чл. 56а, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Липсва позитивна правна уредба за съхраняване на действието на заповедта за продажба при фикцията за отказ за придобиване. Порокът на първоинстанционното решение се изправя по реда на чл. 221, ал. 3 АПК с обезсилването му и изпращане на делото на друг тричленен състав на Върховния административен съд за произнасяне по жалбата на Д. С. М. срещу отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по същество по заявление с вх. № 16-00-3314/27.08.2015 г. за придобиване на поземлени имоти по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, изразен чрез одобряване на протокол № 17/12.11.2015 г. на комисията по чл. 56г ППЗСПЗЗ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия