Решение № 12470 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Кюстендил срещу решение 136 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 385/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо 94-00-3924/10.11.2022 г. на главния архитект на Община Кюстендил и преписката му е изпратена със задължение да издаде заявеното с молба рег. 94-00-3924/13.10.2022 г. удостоверение за търпимост. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната му и произнасяне по същество със законните последици, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Бучев, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. Р. Борисова, ангажира становище за нейната неоснователност и моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, Административен съд Кюстендил е отменил отказа на главния архитект на Община Кюстендил да издаде удостоверение за търпимост за обект: Външно стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2296.1.2, изграден в ПИ с идентификатор 41112.503.2296 по КККР на град Кюстендил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като преди издаването на акта главният архитект на Община Кюстендил в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел още, че отказът е издаден и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като за обекта са налице предпоставките за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Обосновал е този извод приемайки, че обектът е изграден в периода 1966 1970 г. и е допустим по сега действащите законови норми на чл. 31, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, което изпълва изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. По тези съображения административният съд е отменил оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост на главния архитект на Община Кюстендил и на основание чл. 173, ал. 3 от АПК го е задължил да издаде заявения административен акт. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото безспорно се установява, че обектът, предмет на отказа за издаване на удостоверение за търпимост, представлява външно стълбище и затворена стълбищна площадка, водещи до първи жилищен етаж на масивна жилищна сграда. Установено е, че външни стълби, водещи до първия жилищен етаж и намиращата се над тях козирка са били изградени с построяването на сградата през 1970 г. В последствие стълбищната площадка е била остъклена, като след придобиване на имота от настоящия собственик през 2015 г., по негови данни, е извършена подмяна на стария винкел с прозорци с нова алуминиева дограма. Установено е, че разстоянието от външното стълбище и площадката до страничната регулационна линия към съседния имот е 175 см., а до разположената в него сграда е 470 см. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ са неправилни. Съгласно посочената разпоредба за да е търпим даден строеж, следва да е изграден до 07.04.1987 г. и за него да не са издавани строителни книжа, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Възприетият от административния съд период на изграждане на процесния строеж е 1966 - 1977 г. Това обаче е периодът на първоначално изграждане на външните стълби и козирката над тях, които към момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверението за търпимост, не съществуват в първоначалният си вид, обем и конфигурация, т.е. извършено е надграждане с поставяне на винкели и остъкляване, частично премахвани и подменяни с нови в последващ период от време. Тази констатация се потвърждава от жалбоподателя, придобил имота след 2015 г., който посочва, че е остъклил стълбищната площадка, като по този начин безспорно е променил характеристиките и вида ѝ от първоначално изграденото в периода около 1970 г. Следователно в случая се касае за нов строеж, изграден след 31.03.2001 г., който е крайният момент за изграждане на евентуален търпим строеж - § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Освен изложеното, дори и да се приеме, че външното стълбище е в сегашния си вид от момента на изграждане на сградата, то отново не може да се определи като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, тъй като не е отговаряло на нормативните изисквания за отстояние до имотните граници към момента на изграждането му - чл. 7, ал. 1 и чл. 30, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места (отм. ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.), както и съгласно сега действащия чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ е неправилно, тъй като последната допуска разстоянието между заварени сгради и предвидените с плана нови сгради в съседните урегулирани поземлени имоти да бъде намалено най-много с една трета, но тази възможност съществува само при изработване на нов работен устройствен план, какъвто не е настоящия случай. Следователно в случая не са налице предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, обратно на приетото от първоинстанционния съд, което е достатъчно основание за законосъобразност на отказа на главния архитект на Община Кюстендил за издаване на удостоверение за търпимост. Предвид горното и тъй като са налице основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Бучев срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо 94-00-3924/10.11.2022 г. на главния архитект на Община Кюстендил. С оглед своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ответникът Р. Бучев следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Кюстендил юридическото лице в чиято структура е административният орган, издател на административния акт, сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,