Решение № 13142 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2014 г.

Решение № 13142 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Изпълнителната агенция по лозата и виното против решение № 5342 от 5.08.2014 г. по адм. дело № 4966/2013 г. на Административен съд - София град, с което е отменено становище изх. № 05-03-254-1/25.04.2013 г. на същия административен орган да не се освобождава внесената от "Винекс Преслав" АД, гр. Велики Преслав банкова гаранция. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като становището не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Излага и евентуални съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице основания за освобождаване на гаранцията. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - "Винекс Преслав" АД, гр. Велики Преслав оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводът за недопустимост на съдебното решение не се споделя от настоящата инстанция. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена в срок от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване административен акт. Обжалваното становище представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е волеизявление на административен орган и с него пряко и непосредствено са засегнати правата и интересите на "Винекс Преслав" АД, жалбоподател в производството пред административния съд, тъй като не допуска освобождаването на внесената банкова гаранция. Възражението, че становището е част от производството пред Агенция "Митници" е неоснователно. Освобождаването или задържането на банковата гаранция е последица от положителното или отрицателно становище по реда на чл. 118, ал. 5 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН). Ето защо именно последният акт засяга правата и интересите на лицето, представило гаранцията и следва да подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки, поради което е допустимо. Не са налице основания за неговото обезсилване, а съображенията на касационния жалбоподател в този смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното становище е издадено от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението на съдебния състав, че въпреки това оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като не са налице основания за отказ да се освободи внесената от "Винекс Преслав" АД банкова гаранция. По делото е установено, че на 20.11.2012 г. "Винекс Преслав" АД внася в Република България бутилирано вино от БЮР Македония. При вноса дружеството представя пред Агенция "Митници" гаранция на основание чл. 118, ал. 1 от ЗВСН и на основание чл. 118, ал. 3 от закона декларира мястото на съхранение на виното, както и че внесените продукти няма да се преработват в продукти по приложение № 1, което включва различни видове вино, гроздово мъст и винен оцет и няма да се добавят към такива продукти на територията на Европейския съюз (искане - декларация). На 22.11.2012 г. служител на Изпълнителната агенция по лозата и виното извършва проверка на място на внесените вина, взема проби за изследване и дава задължителни предписания на "Винекс Преслав" АД за всяко свое действие, извършено с вината, да уведомява агенцията, най-малко 24 часа преди извършването му. С молба от 24.01.2013 г. дружеството моли да му бъде разрешено да извърши експорт на вината за Русия, като заявява, че виното е доработено и окончателно оформено с поставени руски акцизни бандероли, както и че произхода на виното не е променян. С уведомление от 30.01.2013 г. "Винекс Преслав" АД уведомява агенцията, че внесеното от Република Македония вино ще бъде дообработено и доведено в завършен вид с поставяне на руски акцизни бандероли на посочените в документа дати и ще бъде подготвено за износ на 11.02.2013 г. и моли агенцията да извърши проверка за спазване изискванията на ЗВСН. Такава е проведена на 11.02.2013 г. и при нея е констатирано, че виното е вече изнесено. Взети са проби от по три бутилки от всеки вид вино, останали в обекта. Констатирано, че на етикетите на руски език е посочено, че вината са произведени от Македония от съответните сортове грозде, а като "изготовитель" е посочен "Винекс Преслав" АД (констативен протокол). При тези данни административният орган приема, че на етиките не е обозначено наименованието на бутилиращото предприятие и поставените по този начин етикети въвеждат в заблуждение относно мястото на производство и произхода на вината. По тези съображения дава становище представената банкова гаранция да не се освобождава. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че отрицателното становище е в противоречие със закона. Съгласно нормата на чл. 118, ал. 5 от ЗВСН банковата гаранция се освобождава в 12- месечен срок от внасянето й при представяне на становище за спазване на ограниченията на чл. 54, ал. 5 от ЗВСН, а когато продуктите са използвани за производство на вино, то е с етикет, указващ неговия произход. Според нормата на чл. 54, ал. 5 от закона прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст, концентрирана ректифицирана гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, спрян чрез добавка на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино или смеси от тези продукти, които произхождат от трети държави, не могат да бъдат преработени в продуктите по приложение № 1 (различни видове вино, гроздова мъст и оцет) или добавени към такива продукти на територията на Европейския съюз. В случая правилно е преценено, че доказателства, сочещи на неизпълнение на забраните по цитирания текст, не са представени. Банковата гаранция е представена при внос на бутилирано вино от Република Македония за което няма данни да е преработено по някакъв начин или използвано за производство на вино. Уведомлението от 30.01.2013 г., независимо от непрецизния текст, засяга единствено поставянето на руски акцизни бандероли на бутилките, за което е посочен график. Това разбиране кореспондира със задължителните предписания на органите на агенцията, дадени на 22.11.2012 г., както и с декларацията при внасянето на гаранцията по чл. 118, ал. 3 от закона. В подкрепа на извода, че внесеното вино не е преработено в продукти по приложение № 1 е и обстоятелството, че такива съображения не се съдържат и в оспореното становище, което органът мотивира единствено с пропуски и нарушения при етикетирането на бутилките. При липсата на доводи и доказателства в този смисъл правилно съдът приема, че ограниченията по чл. 54, ал. 5 от закона не са нарушени, поради което отрицателното становище на административния орган по освобождаване на гаранцията е в противоречие с цитираната норма. Съображенията в становището, свързани с етикетирането на виното не се обхващат от текста на чл. 54, ал. 5 от ЗВСН. Същите биха били от значение за освобождаването на гаранцията само, ако се установи, че продуктите са използвани за производство на вино (чл. 118, ал. 5, пр. 2 от ЗВСН), а в случая това не е направено. В останалите хипотези нарушенията при етикетирането биха могли да обосноват възникване на административнонаказателна отговорност за нарушителя (чл. 202, чл. 203 от ЗВСН), но нямат отношение към предпоставките за освобождаване на гаранцията. Ето защо като се позовава само на нарушения в този смисъл административният орган постановява акт в противоречие със закона, който правилно е отменен от съда с оспореното решение. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговото обезсилване или отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,