Решение № 13183 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 3972 от 08.04.2025г. по адм. дело 645/2023г. на Административен съдВарна /АС-Варна/, в частта, с която по жалба на Фрут груп 83 ЕООД е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с 01-6500/6991 от 05.12.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която оторизираните на Фрут груп 83 ЕООД по заявление за подпомагане с УИН 25/180520/14998 за кампания 2020 по схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, СП-други, подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2 суми в общ размер 100636.78лв. са прихванати

Касаторът Зам. ИД на ДФЗ иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - Фрут груп 83 ЕООД, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

1. касационна жалба на Фрут груп 83 ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение 3972 от 08.04.2025г. по адм. дело 645/2023г. на Административен съдВарна /АС-Варна/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Фрут груп 83 ЕООД срещу УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с 01-6500/6991 от 05.12.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която от поисканите със заявление за подпомагане с УИН 25/180520/14998 за кампания 2020 по схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, СП-други, подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2 суми в общ размер148741.15лв., са приложени намаления в общ размер 48104.37лв., в резултат на което са оторизирани суми в размер на 1000636.78лв., както и в частта, с която е наложена санкцията за СП-други в размер на 22888.78лв.

Касаторът Фрут груп 83 ЕООД иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмено становище. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Зам. ИД на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да не бъде уважавана. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

В постановеното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2, т.4 АПК.

Съдът е счел, че земеделският производител /ЗП/ за процесната кампания е подал коригиращо заявление на 12.06.2020г., депозирано след изтичане на срока за промени по чл.11, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания ( до 05.06.2020г. за процесната кампания), поради което законосъобразно и в съответствие с чл.12, ал.3 от Наредба 5 АО е наложил процент за закъсняла редакция в размер на 1% за всеки работен ден закъснение, по СМДП, за които дружеството е направило корекции след изтичане на срока по чл.4, ал.1 от същата наредба, съответно е намалил със сумата на санкция поисканите за подпомагане финансови средства.

Съдът, кредитирайки данните от извършената ПНМ и приетото заключение на ВЛ по назначената по делото комплексна СТЕ, при законосъобразно извършени проверки на декларираните от ЗП площи, rи установени недопустими за подпомагане площи в 13 бр. парцели, декларирани по СП-други, за които не са извършвани дължимите агротехнически мероприятия, е приел за законосъобразно оспореното УП в частта на установената площ от 279.12ха по СЕПП и по ЗДП и приложеното намаление при наддекларирана площ от 20.83ха.

Съдът е отчел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да водят до извод, че са допуснати грешки при изчисляване на намаленията на плащанията във вр. с приложения от АО към сумите за допустимите площи за отделните схеми и мерки процент за закъсняла редакция на заявлението и размер на санкцията за закъснение, и процент за финансова корекция от 2.906192%.

АС-Варна е приел за изцяло обоснован и доказан извода на извършилия проверка на място служител и приетото от АО в оспореното УП, че заявените за подпомагане по СП-други площи са заети с насаждения от сини сливи, които не са допустими за подпомагане с директни плащания за кампания 2020, тъй като бенефициера не ги е поддържал със задължителните агротехнически мероприятия по начин, че те да са плододаващи.

Съдът е приел за правилен определения по СП-други процент на наддеклариране 100% съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2019, и съответно за правилно определена санкционирана площ от 7.54ха, оторизирана площ в размер на 0 ха, и наложена санкция за бъдещ период в размер на 22888.78лв.

По отношение извършеното от АО прихващане на оторизирани суми по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, СПП и ЗДП (посочени в Таблица 2 от УП) в общ размер 100636.78лв., съдът е приел оспореното УП в тази част за издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради липса на данни и доказателства за издадени актове за публични вземания, установяващи по основание и размер административните санкции, с които са извършени прихващанията - не са налице установени в съответствие с националното законодателство публични вземания за административна санкция за извършване на прихващане на основание чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014.

Решението е правилно.

Спорните по делото въпроси са относно постановения от АО частичен отказ за подпомагане в размер на 48104.37 лв. по исканото от Фрут груп 83 ЕООД със заявление за подпомагане с УИН 25/180520/14998 за кампания 2020г. финансово подпомагане по подмярка 13.2/НР2, СЕПП, СПП, ЗДП, СП-други, и ЗДП; относно прихваната сума по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2, СЕПП, СПП и ЗДП; относно наложени санкции по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2020, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания , в размер на 22888.78лв. по СП(други).

В конкретния казус е безспорно установено, че ЗП не е спазил сроковете за подаване редакция на заявлението за подпомагане по чл.11 от Наредба 5, при което от АО са наложени намаления на субсидията на осн. чл.12, ал.1 от Наредбата (в приложимата редакция), както правилно е приел първостепенния съд.

Не се опровергава от приетите по делото доказателства извода на АС-Варна за намаление на поисканите суми за подпомагане по в съответствие с чл.43, ал.3, т.10 ЗПЗП, в резултат на недопустими за подпомагане площи в размер на 20.38ха, формиран от АО в резултат на данни, получени след извършени проверки на място по реда на чл.37, ал.4, т.1 ЗПЗП, при правилно приложена ставка за корекция за кампания 2020 в размер на 2.906192% по СЕПП, СПП и ЗДП.

Правилни са изводите на първостепенния съд относно законосъобразно приложени от АО материалноправни разпоредби на чл.29а вр. чл.31а от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (в приложимата редакция) спрямо заявената за подпомагане от ЗП схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) (СП други), с декларирани площи със сливи, за които се установява (вкл. от приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ по назначената комплексна СТЕ по делото), че не са извършвани определените задължителни агротехнически мероприятия, и съответно е определен процент на наддеклариране 100% по чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, като при санкционирана площ от 7.45ха оторизираната площ по тази схема за 2020 е определена в размер на 0 лева, и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 22888.78лв.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за извършване от АО прихващане на суми, чрез наложени санкции за 2020г., а именно: по подмярка 13.2/НР1 в размер на 3447.86лв, по подмярка 13.2/НР2 в размер на 5350.14лв., по СЕПП в размер на 51209.74лв., по СПП в размер на 4392.52 лв. и по ЗДП в размер на 36236.7лв.

В тази част като фактическо основание в оспорения акт АО е посочил, че приспаднатите от оторизираната субсидия суми са в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

По делото не са представени доказателства, даващи основание за извършването на прихващане- няма издаден АУПДВ, влязъл в сила по отношение на бенефициера, или влязъл в сила АА, формиращ изискуемо задължение по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

Не са налице данни наличното пред първоинстанционния съд писмено доказателство- УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.01-2600/6657 от 22.11.2021г., да е влязъл в сила административен акт към датата на издаване на оспореното пред АС-Варна Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г., с 01-6500/6991 от 05.12.2022г, поради което същия не установява ликвидно и изискуемо вземане спрямо ЗП към тази релевантна за спора дата.

В този смисъл неоснователни са доводите на касатора Зам. ИД на ДФЗ свързани с характера на санкцията за бъдещ период и публично държавно вземане. Административният орган неправилно прилага въведеното в чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 задължение на държавата членка за прихващане на неизплатени задължения към бенефициера, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, поради спецификата на механизма (начина) по който тази разпоредба предполага да бъде извършено прихващането.

Този механизъм съобразно текста на цитираната норма от Регламента, възприета от органа като материалноправно основание за извършеното прихващане на суми, посочени в Таблица 2 от оспореното УП, въвежда като условие за прихващане на неизплатени задължения на бенефициера, тези задължения да са установени в съответствие с националното законодателство, а това означава, че трябва да е налице ликвидно и изискуемо вземане на ДФЗ спрямо конкретния ЗП за задължения на бенефициера за минал период, с които задължения/задължение да бъде извършено прихващането в диспозитива на акта, в който акт се прилага ad hoc механизма възстановяване чрез прихващане.

Както се отбеляза по-горе ликвидно и изискуемо вземане, установено за задължения на процесния ЗП за минали периоди, съобразно реда предвиден в националното законодателство в чл.166 ДОПК в процесния казус не е доказано.

Изводът е, че в случая не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014г. (налично неизплатено задължение на бенефициера, установено в съответствие с националното законодателство) в процесното УП по заявление за подпомагане с УИН 25/180520/14998 за кампания 2020 за бенефициера с УРН 678407 Фрут груп 83 ЕООД.

При проверка на обжалваното решение не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АС-Варна. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационните жалби трябва да се отхвърлят, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касаторите основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Съобразно изхода на спора разноски не се присъждат на страните.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,