Решение № 16589 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12598/2013 г.

Решение № 16589 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12598/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/, гр. Варна, чрез адв. С. срещу решение № 2045/23.07.2013 г., постановено по адм. д. № 473/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на ОбС-Варна, със законните последици. Ответникът К. В., в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като съобразено със заключението на съдебно-техническата експертиза и установените пороци при одобряване на ПУП-ПУр, в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП - ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта за поземлен имот № 2664 досежно уличната регулация от о. т. 2538 до о. т. 2046 и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е мотивирано с материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК - липса на план-схема за вертикално планиране към одобрения ПУР с надлъжни и напречни профили. Това е отчетено като съществено нарушение, поради установена денивелация на улицата към имотите от двете й страни и необходимостта от преценка широчината на предвидената пешеходна алея. Изложени са мотиви и за неприложимост на условията по чл. 16, ал. 1 ЗУТ досежно ограничението от 25% и липса на нарушение изискванията по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, с оглед невъзможността за установяване на по-благоприятен вариант за прокарване на улицата без визирани надлъжни и напречни профили в план-схемата. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУТ, което е и правно основание за издаване на решението на ОбС-Варна. Установено е по делото, че процесния ПИ 2664 не е урегулиран, но попада в урбанизирана територия и е нанесен по актуална кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК. От приложените към административната преписка документи и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че улицата от о. т. 2538 до о. т. 2046 попада в преобладаващо стръмен терен, а по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на Наредба № 2/2004 г. - тежки теренни условия. В тази връзка и с оглед липсата на конкретни показатели /описани в заключението/ в план-схемата за вертикална планировка към ПУП, които съставляват основни данни на схемата, изводът на административният съд за незаконосъобразност на ПУР е обоснован. Правилно е преценено за неоснователно и възражението по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, с оглед невъзможността за преценка на по-икономичен вариант без конкретни данни за денивилацията. Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и извода за несъобразяване на ПУР в частта за улица от о. т. 2538 до о. т. 2046 с техническото задание по т. 1.4 и т. II. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответника К. В. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 21.11.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,