Решение № 1091 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2019 г.

Решение № 1091 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Тонковски против решение № 2114 от 27.03.2019 г., постановено по адм. д. № 13608/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Банкя" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18-9603/09.11.2018 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта на гр. София, състоящо се в нанасяне на границите на ПИ с идентификатор 02659.2193.86 в съответствие с границите на пл. № 2208, кв. 62 а, по стар кадастрален план, емисия 1970 г. на гр. Банкя и приложен документ за собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. В заповедта е посочено единствено правното основание за издаването й – чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като не става ясно коя от хипотезите на цитираната норма е възприета като налична – непълнота или грешка. В административната преписка липсват каквито и да било документи, от които да се направи извод за фактическите основания за издаване на административния акт. Правилни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства в т. ч. от приложените нотариални актове и заключението на назначената по делото съдебно – техническа, експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че по отношение на процесния имот не е налице непълнота или грешка при одобряване на кадастралната карта. Установено е, че нанесените имотни граници са съобразени с действителното положение, като две от границите са нанесени съобразно съществуващите на място огради, третата граница е с р. Банска, а северозападната граница не е материализирана. Фактът, че една от границите не е материализирана в случая не обосновава наличие на хипотезите на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като не е установено несъответствие в основните кадастрални данни – площ и граници. Освен това по същество жалбоподателят не твърди, че тази граници е нанесена неправилно, а иска нанасяне на границите на имота съобразно предходен кадастрален план. Имотът съобразно приложените по делото нотариални актове е с площ от 840 кв. м., а с одобрената кадастрална карта е заснет с площ от 842 кв. м. Обстоятелството, че имотът е бил с по-голяма квадратура по предходен кадастрален план не е основание за изменение на кадастралната карта и не сочи на наличие на непълнота или грешка при одобряването на същата, предвид събраните по делото доказателства. От последните по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта квадратурата на процесния имот се увеличава със 111 кв. м., без наличие на документ за собственост, за сметка на съседните му четири имота, чиято квадратура съответно намалява. Следователно в случая не е налице непълнота или грешка, като основание за изменение на кадастралната карта. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като със същите по същество се изразява несъгласие със заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорена по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Ц. Тонковски да заплати на Столична община сумата 600 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,