Решение № 13781 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2016 г.

Решение № 13781 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от началника на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. П. и 2.М. П., Н. Ш. и А. В. от гр. С., чрез адв. О. срещу решение № 3878/8.06.2016 г. по адм. д. № 11447/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед, с която е отменен акта за узаконяване, със законните последици. О. Н. Б., чрез адв. Б., в писмено възражение излага доводи за обоснованост и правилност на решението и моли за потвърждаването му. Претендира разноски по представен списък. Ответникът главен архитект на район "Витоша", СО не взема становище по жалбите. О. А. М., И. М. и А. Б. не ангажират становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се оставят без уважение, а обжалваното решение в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че жалбите са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд - С. град в производство по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-10-ЮЗР-86/6.07.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отменен Акт за узаконяване № 07/16.02.2015 г. на главния архитект на район "Витоша", СО за узаконяване на "масивен гараж" в южната част на ПИ 205, кв. 212а /стар УПИ ХХV-1/, м. "Гърдова глава", гр. С. Прието е, че акта за узаконяване е издаден от надлежния орган, при наличие изискванията на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ и след отмяна на предходен отказ за узаконяване от 29.08.2013 г. със заповед № ДК-10-ЮЗР-108/10.07.2014 г. Изложени са подробни мотиви на наличие комулативните изисквания по ал. 2, § 127 за узаконяване, тъй като от приложеното наказателно постановление № 138/23.06.1998 г. и декларациите се установява, че процесния гараж е построен през 1982 г. от наследодателя на заявителките и отговаря на техническите правила и нормативи по ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза. Изложени са мотиви и за приложимост на отм. норма на чл. 131 ЗТСУ и неприложимост изискванията на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Решението е правилно, съобразено с изяснената фактическа обстановка и законосъобразно. Процедурата по узаконяване е задвижена по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ по подадено в преклузивния едногодишен срок заявление /вх. № 9400-5377/30.11.2012 г./ от съсобствениците на незаконния строеж -наследници на извършителя И. М. Безспорно е установено от приложените по преписката доказателства и приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, че процесния незаконен строеж отговаря на изискванията по § 127, ал. 2 - изграден е до 25.07.2003 г. /през 1982 г/, без строителни книжа и е допустим както по ЗТСУ (отм.), така и по действащия ЗУТ. Експертизата сочи, че местонахождението и параметрите на гаража го характеризират като допълващо застрояване, отговарящо на изискванията на отм. Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и на сега действащата уредба по ЗУТ - чл. 42, ал. 1 във вр. с ал. 3/. По действащия ПУП не е налице и намалено отстояние към съседния ПИ 208,чийто собственик е дал изрично съгласие, тъй като двата имота /ПИ205 и ПИ208/ не са урегулирани самостоятелно, а са включени в общ УПИ. Освен това застрояването в имота не надхвърля устройствените параметри по ОУП. Следователно изискуемото съответствие със строителните правила и норми е налице. Възраженията за липса на надлежно учредено право на строеж касаят "законността" на строежа, която не е предмет на контрола за законосъобразност, тъй като е безспорно, че строежа е незаконен, поради което е прието за допустимо и производството по § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Съобразена е и съсобствеността върху имота, в който е изграден процесния гараж и правилно е приложена изключителната хипотеза на ал. 7, § 127 от ПЗР на ЗУТ. В тази връзка следва да се вземе предвид, че Акта за узаконяване замества липсващите строителни книжа /инвестиционен проект и строително разрешение /ал. 8, § 127/ и е от значение единствено за благоустройствения статут на строежа, но няма нито конститутивно, нито установително значение по отношение на вещните права върху него, споровете по които се решават по общия исков ред, съгласно предл. последно на ал. 7, § 127 от ПЗР на ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответницата Н. Б., и изхода на делото, касаторите дължат поравно доказаните в настоящето производство реално направени разноски по представения списък в размер на 600 лв. - адв. възнаграждение по Договора за правна помощ от 18.08.2016 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК