Решение № 2206 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2019 г.

Решение № 2206 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Лейди София" АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Данчев, против допълнително решение № 3377/20.05.2019 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 8593/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № СФР17-РД77-21/4.04.2017 г., издаден от служители на общинската администрация при Столична община, на които са възложени правомощията на органи по приходите, потвърден с решение № СОА17-РД28-9/20.06.2017 г. на кмета на Столична община, в частта му, в която на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2011 г. в размер на 9 916, 52 лв. и лихви в размер на 5 648, 32 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че със съобщение, връчено от Столична община, дружеството е уведомено, че дължимият ДНИ за 2011 г. е в размер от 4 315,44 лв., който е заплатен. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е потвърден РА относно установеното с него задължение за данък недвижими имоти за 2011 г. в размер, надвишаващ 4 315,44 лв. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени РА. Заявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Столична община, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрк. Савов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли присъдените разноски от първоинстанционния съд да бъдат потвърдени. В съдебно заседание заявява искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № СФР17-РД77-21/4.04.2017 г., издаден от служители на общинската администрация при Столична община, на които са възложени правомощията на органи по приходите, потвърден с решение № СОА17-РД28-9/20.06.2017 г. на кмета на Столична община. С РА е установено задължение на дружеството за данък недвижими имоти за 2011 г. в размер на 9 916, 52 лв. и лихва – 5 648, 32 лв. За ревизирания период 2011 г. – 2013 г. според констативната част на акта такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер 66 699, 59 лв. е дължима и внесена. Поради това с разпоредителната част на акта не са установени задължения за ТБО, но съгласно раздел ІІІ от разпоредителната му част е отказано възстановяване на претендираната сума в размер на 14 039, 59 лв. С решение № 4952 от 23.07.2018 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 8593/2017 г., жалбата на дружеството против процесния акт е отхвърлена в частта, в която на дружеството са установени задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на 14 039, 59 лв. С решение № 2611 от 21.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11602/2018 г. на Върховен административен съд, Първо отделение решението на АССГ е оставено в сила в частта, в която на "Лейди София" АД са установени задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2013 г. в размер на 14 039, 59 лв. Върховният административен съд е върнал делото на същия състав на АССГ за постановяване на допълнително решение по жалбата на "Лейди София" АД против срещу РА № СФР17-РД77-21/4.04.2017 г. относно установено задължение за данък недвижими имоти за 2011 г. в размер на 9 916, 52 лв. и лихва – 5 648, 32 лв. като се е мотивирал, че съдът не се е произнесъл с решението си и не е извършил преценка за законосъобразността на РА в тази му част. С допълнително решение № 3377 от 20.05.2019 г., постановено по адм. д. № 8593/2017 г., предмет на настоящата касационна проверка, съдът е отхвърлил жалбата на "Лейди София" АД относно установено задължение за данък недвижими имоти за 2011 г. в размер на 9 916, 52 лв. и лихва – 5 648, 32 лв. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че посочените задължения са установени за притежавания от дружеството нежилищен имот: земя от 29 540 кв. м. и 10 бр. сгради, деклариран с декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и с декларация по чл. 14 ЗМДТ. От фактическа страна е счел за установено, че "Лейди София" АД се е легитимирало като собственик на имота въз основа на два акта за държавна собственост и пет броя нотариални актове. За отчетната стойност на имота през 2011 г. е относима и взета предвид при определянето на задълженията, декларираната с коригираща декларация с вх. № 13-00-09-000075/28.05.2009 г. към 15.09.2009 г. стойност общо в размер на 2 301 572, 05 лв. за земя и сгради. За изчисляването на данъчната оценка на земята и сградите на дружеството са взети и данните от представените за 2011 г. счетоводни документи, като от органите по приходите е формиран извод, че отчетните стойности на земята и сградите съвпадат с декларираните, като същите остават непроменени. Съдът е посочил, че нито по съдебен, нито по административен ред са оспорени фактическите констатации касателно имотите на дружеството, поради което материалната законосъобразност на РА в тази част следва да се преценява въз основа на фактите, установени в хода на ревизионното производство. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, в сила от 1.01.2011 г. и на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ първоинстанционният съд е приел, че правилно върху определената за 2011 г. данъчна основа в размер на 7 590 382 лв. и при данък в размер от 1, 875 промила, е установено задължение в размер на 14 231, 96 лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът поддържа довод, че със съобщение от Столична община, район Надежда, дружеството е уведомено, че дължимият данък недвижими имоти за 2011 г. по отношение на недвижимите имот, предмет на декларация вх. № 1309-12. 75/28.05.2009 г. е общо в размер на 4 315, 44 лв. като това задължение е заплатено по сметка на Столична община. Твърди, че общината не е уведомявала и/или претендирала от "Лейди София" АД да заплати данък недвижими имоти за 2011 г. в размер по-голям от тази сума. Сочи, че по делото са налични справки, издадени от Столична община, от които се установява, че ревизираното дружество няма задължения данък недвижими имоти за 2011 г. В тази връзка счита, че по отношение на "Лейди София" АД никога не е възниквало задължение за заплащане на данък за 2011 г. за сума в размер на 9 916, 52 лв. Допълнително посочва, че щом общината не е уведомила дружеството, че дължи сума в размер на 9 916, 52 лв., то не е възникнало задължение за заплащане на лихва за просрочие. Тезата на касатора е неоснователна и не може да бъде споделена от настоящия касационен състав, доколкото ревизиращите органи са определили дължимите суми в хода на производство, развило се по правилата на ДОПК. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването се извършва по същия ред. Нормата на чл. 4 ЗМДТ препраща към ДОПК, който предвижда, че публичните вземания на държавата и общините се установяват с ревизионен акт. От това следва, че процесното задължение възниква пряко от закона, като подлежи на установяване с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК, а не с изпращаните от районните отдели на Столична община съобщения за дължими данъци и такси. Именно защото задължението възниква по силата на закона, а не след установяването му с РА за заплащането му със закъснение от предвидения в закона срок се дължи лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от същия закон към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. По смисъла на дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. При определяне размера на дължимият данък недвижим имот за 2011 г. приходният орган правилно е определил данъчната основа, въз основа на която е установено задължение в размер на 14 231, 96 лв. Взето е предвид, че дружеството е внесло ДНИ за 2011 г. в размер на 4 315, 44 лв., поради което с РА е установено задължение за довнасяне на разликата - 9 916, 52 лв. и лихва – 5 648, 32 лв. От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски по делото на ответника следва да бъдат присъдени такива в размер на 996, 95 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,