Решение № 3779 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Харизанов от [населено място], общ.[община], чрез процесуален представител В.Харизанова срещу решение 776/09.06.2023 г., постановено по адм. д. 715/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград), с което е отхвърлена жалбата му против Решение ЛДЖ-20-2/22.06.2020 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че първоинстанционния съд не е съобразил разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗЛД; че както административния орган, така и съда не са извършили преценка дали действията по повдигане на обвинение на Н.Харизанов са пропорционални на правото му на защита като пострадало лице от деянията за които е образувано ДП 252/2013 г.; че неправилно първоинстанционният съд е приел, че няма връзка между ДП 320/2013 г. и ДП 252/2013 г. и че с оглед естеството на деянията, за чието разкриване и разследване е водено ДП 252/2013 г. не е било възможно на ранния етап от образуването му да бъдат разграничени качествата на участниците, предвид Постановление от 18.05.2013 г. на РП за отделяне на материалите в две отделни пр.пр. и посочените две ДП, както и че обработването на личните данни на Харизанов от прокурорските преписки за целите на защита на Прокуратурата в производството по иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ отговаря на приложимите изисквания на Регламент (ЕС) 2016/679 /ОРЗД/. Посочва и че съдът не е съобразил и задължението на администратора на лични данни Прокуратурата на РБългария, респ.ТО-Петрич към РП-Благоевград по чл.45, ал.4 от ЗЗЛД и чл.24 от ОРЗД Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира и направените разноски пред касационната инстанция. Ответната страна - Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от служител с юридическо образование, с писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Териториално отделение - Петрич при Районна прокуратура - Благоевград, не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Производството по реда на чл.38в от Закона за защита на личните данни е образувано по жалба на Н.Харизанов с твърдения за нарушения на правата му по ОРЗД при обработване от РП Петрич (сега Териториално отделение гр. Петрич на Районна прокуратура Благоевград) на личните му данни по досъдебни производства /ДП/ 252/2013 г. и 320/2013 г., последното образувано след разделяне на производството по ДП 252/213 г. и на данните от прокурорски преписки /ПП/ 517/2016 г., 1870/2016 г. и 1872/2016 г. по описа на РП Петрич в хода на производството по гражданско дело 144/2018 г. по описа на ОС Благоевград, образувано по предявен от Н.Харизанов срещу прокуратурата на Р България, иск, с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от продължителността на ДП 252/2013 г. Твърдяното неправомерното обработване на личните му данни се изразява в следното: ДП 252/ 2013 г. е образувано на 18.05.2013 г., срещу неизвестен извършител, за извършени на 18.04.2013 г. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесен побой на Н. Харизанов, на публично място (в заведение-каравана) и в близост до него престъпление по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, по което ДП Н.Харизанов първоначално е привлечен като пострадало лице и събраните му в това качество лични данни неправомерно са били обработени от РП-Петрич впоследствие, на 04.04.2018 г. при привличането му като обвиняем в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НП и на 01.08.2019 г., при привличането му като обвиняем в извършване на престъпление по чл.325, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в противоречие с правата му на пострадал по Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 г. и с принципите по Директива 2016/680 за друга цел, различна от тази, за която данните са били събрани първоначално. ДП 320/2013 г. е образувано на 18.05.2013 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 18.04.2013 г., около 23.00 часа, в заведение (каравана) в [населено място], неизвестен извършител е нанесъл леки телесни повреди на четири лица, изразяващи се в болки и страдания без разстройство на здравето, престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, във връзка с чл. 130, ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Н.Харизанов не е бил страна в производството в качеството на обвиняем или на пострадал, като с влязло в сила постановление от 12.03.2014 г. на прокурор при РП Петрич ДП 320/2013 г. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс - несъставомерност на деянията по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. Според Н.Харизанов ДП 252/2013 г. и прекратеното ДП 320/2013 г. имат за предмет едни и същи факти и тъй като прекратяването на производство 320/2013 г. е пречка за продължаване на ДП 252/2013 г. личните му данни неправомерно са били обработени при привличането му като обвиняем по ДП 252/2013 г. Събраните лични данни на Харизанов по прокурорски преписки /ПП/ 517/2016 г., 1870/2016 г. и 1872/2016 г. по описа на РП Петрич, образувани по жалби на лица съответно: за нанесена обида, побой и отправена закана за убийство от страна на Н.Харизанов, по които е отказано образуването на ДП, неправомерно са били обработени, тъй като отсъства правно основание за използването им, в гражданско производство, по което Прокуратурата на Република България е страна. Административното производство е приключило с Решение ЛДЖ-20-2/22.06.2020 г. на инспектор в ИВСС, предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалба ЛДЖ-20-2/2020 г., подадена от Н.Харизанов, в частта й по отношение на твърдяното нарушение на чл.42, ал.2 от ЗЗЛД, като такова не е установено да е допуснато при обработване на личните данни на жалбоподателя по пр.пр. 1548/2012 г. (ДП 252/2013 г.) и пр.пр. 1864/2013 г.(ДП 320/2013 г.) и с което е отхвърлена като недопустима жалба ЛДЖ-20-2/2020 г., подадена от Н.Харизанов, в частта й по отношение на твърдяното нарушение на разпоредбите на глава осма от ЗЗЛД и евентуално на Регламент (ЕС) 2016/679 при обработване на личните данни на Харизанов по посочените прокурорски преписки, приобщени към доказателствения материал по гр.д. 144/2018 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, поради подаването й след едногодишния срок по §44, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЗЛД, обн.ДВ, бр.17 от 26.02.2019 г. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен по специалния закон /ЗЗЛД/ надзорен орган, в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и правни съображения /мотиви/, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на относимата правна уредба - ОРЗД, Директива /ЕС/ 2016/680, ЗЗЛД и съобразявайки произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-180/21, по отправеното от съдията-докладчик преюдициално запитване, решаващият съд е счел, че обработването на личните данни на Харизанов по ДП 252/2013 г. е законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл. 4, §. 2, б. "а" и б. "б" от Директива (ЕС) 2016/680, както и че след като по ДП 320/2013 г. разследването е проведено за друго престъпление, различно от разследваното престъпление по ДП 252/2013 г. и жалбоподателят не е привлечен като обвиняем не може да се приеме, че обработването на личните му данни в ДП 252/2013 г. за целите на обвинението е неправомерно, с оглед прекратяването на ДП 320/2013г. Съдът не е споделил извода на административния орган, че жалбата на Харизанов, за нарушение на правата му по ОРЗД, извършено по гр.д. 144/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, е недопустима, като е приел, че твърдяното нарушение не е извършено чрез еднократно действие и до приключване на делото с окончателно решение, съдържащата се в прокурорските преписки информация за жалбоподателя е възможно да бъде обработвана в смисъла на чл.4, т.2 от ОРЗД във всеки етап на гражданското производство. Счел е, че най-ранният момент, от който може да се отчита началото на срока за сезиране на надзорния орган е постановяването на окончателното решение на ВКС 29.04.2020 г. и подадената на 12.03.2020 г. жалба не е просрочена. Приел е обаче, че предвид защитата на Прокуратурата по гр.д. 144/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград събраните и обработени по прокурорски преписки /ПП/ 517/2016 г., 1870/2016 г. и 1872/2016 г. по описа на РП Петрич лични данни на Харизанов законосъобразно, в съответствие с чл.9, § 1 от Директива 2016/680 са обработени за други цели при спазване на правилата на ОРЗД чл.2, § 2, б. а и чл.6, §1, б. д от същия. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Н.Харизанов против Решение ЛДЖ-20-2/22.06.2020 г. на инспектор в ИВСС. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които, в голямата си част, се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че решението на инспектор в ИВСС е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗЛД и че не е извършил преценка дали действията по повдигане на обвинение на Н.Харизанов са пропорционални на правото му на защита като пострадало лице от деянията за които е образувано ДП 252/2013 г. Разпоредбата на чл.45 от ЗЗЛД възпроизвежда разпоредбата на чл.4 от Директива (ЕС) 2016/680, поради което направеният от първоинстанционният съд анализ на спазването на чл.4 от Директивата е относим и до спазването на чл.45 от ЗЗЛД По делото не се оспорва, че личните данни на Н.Харизанов, в качеството му на евентуален пострадал, са събрани от РП-Петрич по ДП 252/2013 г. първоначално за легитимната цел "разкриване" и "разследване" на престъпления от общ характер по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК , попадаща в обхвата на чл. 1, §. 1 от Директива (ЕС) 2016/680, като в последствие същите са били обработени от РП-Петрич за привличането и след привличането му като обвиняем в рамките на същото производство, за друга легитимна цел "наказателно преследване" на престъпленията, обхваната от същата разпоредба на Директива (ЕС) 2016/680. Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал законосъобразността на обработването на личните данни за различни легитимни цели, допустимо при спазване изискванията на чл.4, §.2 Директива (ЕС) 2016/680, а именно: администраторът да е оправомощен да обработва такива лични данни за такава цел в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка и обработването да е необходимо и пропорционално на тази различна цел в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка /чл.45, ал.2 от ЗЗЛД/. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че в случая и двете изисквания са били спазени. Прокуратурата, като администратор на лични данни, и с оглед възложените й от Конституцията на РБългария и съответните закони функции, е оправомощена да обработва личните данни на лица за целите на разкриването и разследването на престъпленията, и на наказателното преследване след извършеното разследване. С оглед етапите на наказателното разследване, последващото обработване на личните данни на Харизанов, събрани първоначално в качеството му на пострадал, осъществено за целите на наказателното му преследване след извършеното разследване, в която връзка е привлечен като обвиняем, е било необходимо и е пропорционално. Личните му данни са обработвани до строго необходимото за доказване на извършените престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, авторството им, характера и размера на вредите, причинени с деянията и другите обстоятелства, имащи значение за отговорността на обвиняемия. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че обработването на личните му данни в ДП 252/2013 г. за целите на обвинението не е неправомерно, с оглед прекратяването на ДП 320/2013 г. Последното е с предмет различен от този на ДП 252/2013 г. - образувано е срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл.130, ал. 2 от НК (телесна повреда по хулигански мотиви), прекратено е поради несъставомерност на деянията и в производството Харизанов не е конституиран нито като пострадал, нито като обвиняем. Предвид изложеното правилен се явява и крайния извод на първоинстанционния съд за отсъствие на допуснато от РП - Петрич нарушение на правото на жалбоподателя на защита на личните му данни, във връзка с обработването им по ДП 252/2013 г., поради което законосъобразно и жалбата му срещу Решение ЛДЖ-20-2/22.06.2020 г. на инспектор в Инспекторат към ВСС в тази част е приета за неоснователна. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че преценката на ИВСС за недопустимост на жалбата на Харизанов по второто оплакване, за неправомерно обработване на личните му данни, събрани по прокурорски преписки 517/2016 г., 1870/2016 г. и 1872/2016 г. по описа на РП Петрич и приобщени към доказателствения материал по гр.д. 144/2018 г. по описа на Окръжен съд-Благоевгра, е неправилна. Неправилно съдът е счел, че незаконосъобразното обработване на личните данни на Харизанов, съдържащи се в прокурорските преписки, не е еднократно действие, тъй като същото не е преустановено в съдебното заседание на 15.10.2018 г., в което прокурор от РП - Петрич е съобщил на гражданския съд за тяхното съществуване и не е прекратено и когато материалите от прокурорските преписки са представени в съдебно заседание на 16.11.2018 г., а е продължило до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Следва да се посочи, че след приобщаването на преписките като доказателство по гражданското дело, считано от 16.11.2018 г., обработването на личните данни на Харизанов е извършвано от Окръжен съд Благоевград, като администратор на лични данни, а не от Прокуратурата. На 16.11.2018 г. съдържащите се в преписките материали са станали достояние на Харизанов, т.е. същия е узнал за неправомерното обработване на личните му данни, поради което е разполагал с правото да упражни правото си на жалба до надзорния орган в срока по §.44, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЗЛД, т.е. до 02.03.2020 г. След като Харизанов е сезирал ИВСС след изтичане на законноопределения срок, жалбата му в тази част правилно е приета за недопустима. Независимо от подробно изложените от първоинстанционния съд съображения за неоснователност на жалбата и в тази част, крайният извод за законосъобразност на решението на ИВСС и по т.2 се явява правилен. Предвид изложените съображения и при липсата на сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника - ИВСС следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение