Решение № 3831 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. Ю., чрез адвокат Д. Иванов, против решение 971/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 186/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлен искът против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кърджали за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не са доказани предпоставките по чл. 1 ЗОДОВ, поради и което неправилно е отхвърлена исковата молба. Иска се отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кърджали /ОДМВР Кърджали/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със съдебното решение е отхвърлена исковата молба на А. Б. Ю., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кърджали за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., изразяващи се в унижение, срам, обида, притеснение, чувство на безсилие и безпокойство, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в издаване на Заповед 23-1300-000052 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и Заповед 23-1300-000053 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. От фактическа страна по делото е установено, че на 20.02.2023 г. около 20 часа при управление на личния си автомобил, А. Б. Ю. е бил спрян за проверка от патрул на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кърджали, по време на която му е направен тест с техническо средство Drug test 5000 , което отчело употреба на наркотични вещества или техни аналози - Канабис 25. Съответно на Ю. е даден талон за медицински изследване. Въз основа на извършения тест, служители на ОДМВР - Кърджали съставили АУАН 891860/20.02.2023 г. и иззели свидетелство за управление на МПС [номер], контролен талон [номер], СРМПС [номер], като също така свалили и регистрационните табели на автомобила. Съставени са и Заповед 23-1300-000052 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и Заповед 23-1300-000053 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като и двете не са оспорени от А. Б. Ю.. С Постановление от 15.03.2024 г. е прекратено наказателното производство досъдебно производство 151/2023 г. по описа на РУ МВР Кърджали въз основа на излезлите медицински доказателства, че А. Б. Ю. не е употребявал забранени вещества. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е неоснователен, защото не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, свързани с издаване на Заповед 23-1300-000052 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и Заповед 23-1300-000053 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Посочено е, че дейността по издаване на заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП е нормативно уредена в Закона за движение по пътищата и издаването на ЗППАМ представлява правно действие. Като незаконосъобразни действия и/или бездействия законът има предвид фактически действия, а не правни, каквото действие представлява издаването на ЗППАМ по ЗДвП. Горепосочените заповеди не са обжалвани и са влезли в законна сила. Следователно, не съществува отменен по надлежния ред административен акт, който с издаването си да засяга правата на неговия адресат. Освен, че не са оспорени, те не са и оттеглени от издателя си. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кърджали. Правилно административният съд е приел за недоказани доводите на А. Б. Ю. за незаконосъобразно извършени действия от страна на органи към ОДМВР - Кърджали, изразяващи се в издаването на Заповед 23-1300-000052 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б" от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и Заповед 23-1300-000053 от 20.02.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на решаващия състав на АС Кърджали, че в процесния случай твърдените от ищеца като незаконосъобразни действия не представляват фактически действия, а индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. При липса на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по реда чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, безпредметно е обсъждането дали са налице останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата, а именно: причинена вреда и причинно следствена връзка между бездействието на органа и вредоносния резултат. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за неизпълнение на състава на реализиране на отговорността на държавата. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,