Решение № 7999 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16244/2011 г.

Решение № 7999 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16244/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК Образувано е по касационна жалба на Огнян Цветанов Гешев, подадена чрез пълномощника му адв. Елка Пороминска против решение решение решение № 4626 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 1967/2010 г. на Административен съд-София град... В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна областен управител на област София чрез процесуалния си представител юрк. Димова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на Огнян Цветанов Гешев против заповед № РД-15-027/15.02.2010 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост е разпоредено изземване на жилище/апартамент, държавна собственост, № 29, находящ се в бл. 438, вх. Г, ет. 8, ж. к. "Младост", гр. София поради това, че се държи без правно основание. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства а именно: Касаторът обитава жилището без правно основание, което е актувано като държавна собственост с АДС № 3630 от 14.09.1989 г. и съставлява част от ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи - "ТИЛ". Касаторът е бивш служител на МВР, затвора София. Настанен е в процесното жилище със заповед за настаняване № С-576/19.04.1990 г. на МВР-ТИЛ и договор от 20.04.2004 г., по чл. 29 от ППЗДС, за отдаване под наем с ДМТОСО-МВР със срок на действие 16.04.2004 г. до 16.04.2007 г. Освободен е от служба - началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в ЗО "Казичене" при затвора гр. София със заповед № ЛС-03-553/05.05.2005 г. поради пенсиониране, по собствено желание. Заповедта за пенсиониране е издадена от министъра на правосъдието поради преминаване на местата за изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" към МП съгласно Разпореждане № 15 от 16.03.1990 г. на МС. Ползува жилището и по настоящем на основание разпоредено от АС-София град спиране изпълнението на заповедта с определение от 23.03.2010 г. При тази фактическа установеност касационната жалба е неоснователна. При постановяването на съдебното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения. Не са налице основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната на оспорваното съдебно решение. Решението на Административен съд София-град съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство решаващият съд е установил по категоричен начин, че се касае за имот частна държавна собственост (видно от акт за държавна собственост № 3630/14.09.1989 г. и договор за замяна на недвижим имот от 4.10.1993 г. ), представляващ ведомствено жилище на Министерство на вътрешните работи, поради което е налице първата предпоставка на чл. 80 от ЗДС - имотът да е държавна собственост. Апартаментът е бил предоставен на касатора за възмездно ползване до 16.04.2007 г., съгласно договор за наем от 20.04.2004 г. С писмо от 6.04.2009 г. на директора на Дирекция УССД при МВР касаторът е уведомен, че срокът на договора е изтекъл и се прекратяват наемните правоотношения. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът се държи без правно основание след изтичане на едномесечния срок на предизвестието. Налице и мотивирано искане от министъра на МВР до областния управител за изземване на имота (л. 40-42). В предвид на установеното правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспорената заповед за изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост от касатора е законосъобразна - издадена е от компетентен орган в изискуемата от закона форма и са спазени административнопроизводствените правила. Неснователен е довода за наличие на съществено нарушение на процесуални правила поради неуведомяване на касатора за започване на административното производство от областния управител. Безспорно уведомяването е изпълнено при условията на чл. 61, ал. 3 от АПК чрез залепване на съобщение на установено за това място в областната администрация на област София, поради връщане на обратната разписка като непотърсена. Това не дава основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който независимо от това, в законния 14-дневен срок, е обжалвал заповедта. Ето защо дори и да налице ненадлежно уведомяване нарушението следва да е толкова съществено, че да води до увреждане интереса на страна, да налага извод за друг правен резултат, за да е основание за отменяване на заповедта. В случая уведомяването по този ред не е довело да нарушаване на правото на защита на касатора и не е съществено, поради което не води до отменяване на заповедта Първоинстанционният съд, като е преценил оспорената заповед за изземване на държавния имот от касатора за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното решението следва да бъде оставено сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,