Решение № 6518 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2020 г.

Решение № 6518 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 2451/16.12.2019 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2827 по описа за 2019 г., с което е отхвърлен искът му за прогласяване на нищожността на определение № 79/08.01.2018 г. по частно административно дело № 3084/2017 г. по описа на Варненския административен съд в частта, с която Дирекция ОДОП Варна е осъдена да заплати държавна такса от 50 лева за образуване на ч. адм. д. № 3084/2017 г. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на първоинстанционното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация "Мебел Стил Д. К. " ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд възприе основания за недопустимост на оспореното съдебно решение. Търсената от ДДОДОП защита с предявения иск с правно основание чл. 128а АПК е чрез прогласяване на нищожност на съдебен акт, за който тази защита е неприложима. Частта от определение № 79/08.01.2018 г. по частно административно дело № 3084/2017 г. по описа на Варненския административен съд, с която Дирекция ОДОП Варна е осъдена да заплати държавна такса от 50 лева за образуване на ч. адм. д. № 3084/2017 г., не е преграждаща. С нея не се препятства възникването или развитието на процесуалното правоотношение между съда и страната, нито се прекратява това правоотношение, а се разпределят разноски по производството. Срещу това определение е недопустима дори самостоятелната защита по реда на гл. XIII АПК /арг. чл. 229, ал. 1 АПК и чл. 248 ГПК/. Защитата чрез прогласяване на нищожност е само за съдебните актове по чл. 128а, ал. 1 АПК. Правото на иск за прогласяване на нищожност на други съдебни актове не съществува, тъй като липсва предмет, а съответно и правен интерес от защитата. Постановеното по този иск съдебно решение е недопустимо. В контекста на горното и в съответствие с чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК е дължимо обезсилване на оспореното решение и прекратяване на производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение