Решение № 7206 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2018 г.

Решение № 7206 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Х. К. в качеството й на пълномощник на "Странджа Трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. С., община Б., област Я., срещу решение № 122 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 18/2018 г. от Административен съд – Я.. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против заповед № 03-РД/4881 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане, подадено от "Странджа Трейд" ЕООД, по проект ИД 28/04/1/0.9.2710 в размер на 1 158 028, 70 лв. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Със същото решение е оставено без уважение искането на оспорващото дружество за възстановяване на внесената държавна такса за разликата й над 50 лв. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне за възстановяване на надвнесената държавна такса пред административния съд в размер на 1650 лв. Претендират се и разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Г., в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по чл. 7 АПК и чл. 195 ГПК, поради което следва да се отмени. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Ямболския административен съд е било образувано по жалба на "Странджа Трейд" ЕООД против заповед № 03-РД/4881 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по проект ИД 28/04/1/0.9.2710 в размер на 1 158 028, 70 лв. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е установил от фактическа страна, че земеделският производител "Странджа Трейд" ЕООД на 07.12.2016 г. е подал заявление за подпомагане по подмярка 4. 1. С него е поискано финансиране по проект с ИД № 28/04/1/0.9.2710 за "Изграждане на кравеферма в УПИ-I-758 за кравеферма, ПИ 69674.39.758, с. С., общ. Б., обл. Я. и закупуване на специализирана техника за отглеждане на ЕРД". Общият размер на разходите по проекта бил 1 158 028, 70 лева, 60 % от които или 694 817, 22 лв. бил размерът на исканата финансова помощ. Включените в проекта разходи били за строеж на кравеферма, закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализиран транспорт, изготвяне на бизнес план и проектиране. Към заявлението били приложени бизнес план, анкетна карта и обосновка на заявения брой точки - общо 63 по приоритети съобразно критериите за оценка по Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 9). При извършената предварителна оценка по критериите за подбор, съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, заявлението получило 48 точки. Срещу така определения брой точки на проекта оспорващото дружество подало възражение с вх. № 02-2600/1585 от 27.03.2017 г. до изпълнителния директор на ДФЗ. С отговора на възражението, даден с уведомително писмо с изх. № 02-2600/1585 от 28.06.2017 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, обстоятелствено били посочени причините, поради които не са били присъдени заявените от дружеството общо 15 точки по критерии 8. 3 и 9. 1. Вследствие на това е издадена и процесната заповед № 03-РД/4881 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 39, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 е постановен пълен отказ за финансиране на заявлението на "Странджа Трейд" ЕООД за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че заявлението е получило 48 точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, които са недостатъчни, за да се получи финансиране, поради недостатъчен бюджет на подмярката. При тези данни съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като спорен по делото, предвид посоченото в акта основание за отказ съдът е определил въпроса дали правилно на дружеството не са били присъдени 10 точки по критерий 8. 3 и 5 точки по критерий 9. 1. За изясняването му по делото е била назначена и изслушана съдебна експертиза, изготвена от вещо лице – специалист по Програми на Европейските фондове, заключението по която съдът е възприел като обективно, компетентно и обосновано. Позовал се е на нея, за да обоснове извода си, че на база критериите, посочени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, правилно на проекта на оспорващия не са били дадени заявените точки по двата критерия и че правилно проектът е оценен с общо 48 точки. Решението в тази част е правилно. Неоснователно е възражението в жалбата за нарушение на процедурата при издаване на процесната заповед. Видно от данните по делото, със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните са определени: периодът за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 9 от 26.10.2016 г. до 07.12.2016 г. и бюджетът по подмярката в размер на левовата равностойност на 237 млн. евро (463 524 600 лв.). В периода на прием са постъпили 3165 бр. заявления (2 926 нови и 239 прехвърлени от предходния обявен прием през 2015 г.), със заявена финансова помощ в размер 1 497 406 525, 03 лв. При това, поради обстоятелството, че общата заявена финансова помощ е по-голяма от определения със заповедта за прием бюджет, спрямо заявленията е приложена процедура за обработка в ограничен бюджет. Тази възможност е дадена на органа и уредена с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 (ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г.), съгласно която в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 35, РА извършва предварителна оценка на критериите за подбор в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. При тази уредба, органът е имал възможността предварително да зададе критериите, на които заявленията следва да отговарят, за да бъдат същите финансирани, а не, както се твърди в касационната жалба, първо бюджетът да се изразходва и чак след това да бъде определена поредността за класиране на заявленията. Всъщност предварителното определяне на условията, на които заявленията следва да отговарят, за да получат финансиране, създава яснота и прозрачност при провеждане на процедурата. В случая е извършена предварителна оценка на всички заявления по критериите за подбор, предвидени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, като същите са класирани в низходящ ред по брой точки. Във връзка с това следва да се отбележи, че с Докладна записка вх. № 03-0416/381 от 07.11.2017 г. директорът на Дирекция "ДПМРСР" е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ, че след извършен анализ на обработените заявления е установено наличие на бюджет за договориране на проектите с 56 точки на ранкинг. За заявленията с ранкинг от 55 точки е бил налице частично разполагаем бюджет и в тази връзка е било отправено запитване с изх. № 01-0400/1881 от 04.12.2017 г. до Управляващия орган на програмата относно възможността за увеличение на бюджета, в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9, на което е отговорено с писмо с вх. № 01-0400/1881 от 12.12.2017 г., че не се предвижда увеличение, тъй като в проведените два периода на прием е ангажиран целият планиран ресурс от мярка 4 за подкрепа на инвестиции в земеделските стопанства в рамките на ПРСР. В същия отговор е изразено становище, че ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 за заявленията, които не попадат в обхвата на 130% от бюджета, определен със заповедта за прием. Определено е, че извън този обхват попадат всички заявления, получили 52 и по-малко точки. По делото няма спор, че оспорващото дружество е получило 48 точки по проектното си предложение, като именно на това основание е получило и отказ за финансиране. Неоснователно в жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана. В нея се съдържат всички фактически основания, които са съобразени от изпълнителния директор на ДФЗ при издаването й. Посочени са периодът за прием на заявленията и предвиденият по мярката бюджет и определени със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Посочен е също броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане. Посочено е прилагането на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения от министъра бюджет, който е достатъчен за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. Изрично в заповедта е записано също, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки, както и че след запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планираният ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. На последно място е посочен и полученият от жалбоподателя брой от 48 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. В заповедта се съдържат освен фактическите, така и правните основания за отказа - чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата - недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. Освен посоченото следва да се вземе предвид и че с уведомително писмо с изх. № 02-2600/1585 от 28.06.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в отговор на възражението на дружеството срещу определените 48 точки на проекта заявителят е уведомен за причините, поради които не му е бил даден общо заявеният брой точки и подробно е описано защо са му отнети 15 точки по критерии 8. 3 и 9. 1. Записано е, че по критерий 8. 3 са изключени разходите за: колесен трактор, челен товарач за трактор Armatrac, вертикално фуражораздаващо ремарке с електронна везна, ремарке за разхвърляне на течна оборска тор 10 т, миксер помпа за бъркане на течна и твърда тор, стоманена лагуна и телескопичен товарач с вилица и гребло. Същите излизали от обхвата на критерия за оценка, съгласно разясненията на МЗХГ в съответствие с чл. 35, ал. 6 и 7 от Наредба № 9 и не се вземали под внимание за покриване на минималното изискване от 65% по критерия за оценка на допустимите инвестиционни разходи. Така полученото съотношение на съответстващите на критерия инвестиционни разходи било 57, 14% от всички инвестиционни разходи, т. е. под изискваното съотношение от 65%. По отношение на критерий 9. 1 в уведомителното писмо е записано, че заявените точки не са присъдени, тъй като проектът не включвал инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и/или осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС, съгласно "Списък на инвестициите, свързани с опазване на околната среда" в публикуваните насоки за прилагане на критериите за оценка, предоставени от МЗХГ и Приложение № 8 от Наредба № 9. Инвестиционните разходи по проекта били насочени към СМР, оборудване и земеделска техника, предназначени за телета живо тегло (съгласно данни от Табл. 3 от БП приходите са единствено от месо) – съгласно Списък на стандартите на ЕС действащ стандарт е за качеството на сурово краве мляко. Така жалбоподателят е бил уведомен за конкретните причини, поради които са били намалени заявените от него точки по проекта. При това, правилно административният съд е приел за неоснователен довода за немотивираност на оспорената заповед, като се е позовал на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което няма пречка мотивите на оспорвания административен акт да се съдържат и в друг акт, който е част от административната преписка, какъвто е и настоящият случай. Правилно съдът е констатирал липсата на нарушение и на материалния закон. Проектът на касатора е получил 48 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, като съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. На това основание е била постановена и оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично посочва, че заявленията се класират според получените точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. В заключението си вещото лице потвърждава, че проектът на заявителя е бил правилно оценен. Счита, че по критерий 8. 3 правилно са били отнети заявените от кандидата 10, т., тъй като от таблицата за допустимите инвестиции към заявлението за кандидатстване ставало ясно, че за част от инвестициите за съоръжения, оборудване и машини (колесен трактор, челен товарач за трактор Armatrac, вертикално фуражораздаващо ремарке с електронна везна, ремарке за разхвърляне на течна оборска тор 10 т, миксер помпа за бъркане на течна и твърда тор, стоманена лагуна и телескопичен товарач с вилица и гребло) не може да бъде прието, че са монтирани в помещенията на сградата за отглеждане на животни. Поради това, според вещото лице, тези инвестиции, правилно не са взети предвид при оценката за покриване на минималното изискване, според което "над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях". Вещото лице е изчислило, че при приспадането на стойността на тези инвестиционни разходи, стойността на разходите, пряко свързани с производството на животинска продукция е 639 443, 55 лева, което представлява 57, 14% от общо заявените инвестиционни разходи. Правилно е и заключението на съда, че процесните машини и съоръжения безспорно не са строеж по смисъла на ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж. Според § 5, т. 38 ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. А т. 40 на § 5 ДР на ЗУТ определя, че "строителни и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Според вещото лице правилно са отнети и заявените от касатора 5, т. по критерий 9. 1. Съгласно утвърдените от УО на ПРСР 2014-2020 г. насоки за критерии за оценка по този критерий признатите разходи трябва да са свързани с опазване на компонентите на околната среда за инвестициите, изброени в "Списък на инвестиции, свързани с опазване на околната среда", съобразен с "Екологична оценка на ПРСР 2014 – 2020 г. " и "Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. " и който включва: 1. Инвестиции в хидромелиоративни дейности включително изграждане, реконструкция и модернизация на инфраструктура за напояване и отводняване в стопанството; 2. Изграждането на безопасни съоръжения за съхранение на оборски тор и такива за съхранение на ПРЗ; 3. Инсталации за пречистване на отпадъчни води в производството и маркетинга; 4. Инсталации използващи биомаса за производство на енергия за собствено потребление, които водят до намаляване на емисиите съгласно Регламент за изпълнение на Директива 2009/125/ЕС /. Според вещото лице проектното предложение не е за инвестиционни разходи, които са предмет на този списък. При тези данни правилно първоинстационният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Решението се обжалва и в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателя за възстановяване на внесената от него държавна такса за разликата й над 50 лв. За да събере държавна такса в размер на 1 700 лв. съдът е приел, че производството е по реда на ЗУСЕСИФ, поради което държавната такса следва да се събере при съобразяване със специалната разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено. Според § 4, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От анализа на разпоредба следва правният извод, че предвиденото друго в Регламент (ЕС) № 1305/2013, ЗПЗП и актовете по неговото прилагане са изключени от приложното поле на ЗУСЕСИФ. Производството пред административния орган, приключило с оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, която е обжалвана пред Административен съд – Я. е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно т. 2 б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не следва да се определя по чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 – 2020 г. (издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), е издадена на основание чл. 9 а ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за изплащане на финансова помощ. След като по този вид съдебни производства е неотносим размерът на претендираната сума и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от последното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г.), според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично като без определен материален интерес са посочени административните дела по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие. Затова като е присъдил на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на общо 1700 лв., Административен съд - Я. е допуснал нарушение, поради което и решението в тази част, обективиращо отказ да бъде възстановена недължимо платена сума за държавна такса следва да бъде отменено като неправилно. В тази връзка недължимо внесената държавна такса за образуване на делото пред първата инстанция над сумата 50 (петдесет) лева следва да бъде върната по административен ред от Административен съд - Я., по чиято сметка е внесена сумата. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 4 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Затова "Странджа Трейд" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски в размер на 100 лв., определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 ЗПП, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,