Решение № 11829 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16018/2013 г.

Решение № 11829 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16018/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бизнес Консулт 07" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Септември, с управител Георги Венков Рогов, подадена чрез адв. Бобев, против решение № 2098/8.10.2013 г. по адм. д. № 169/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 131203280/10.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1475/10.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, (Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, считано от 1.01.2013 г.) за установени задължения по ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 03. и м. 04. 2011 г., както и начислените лихви по фактури, издадени от "Дръмко" ЕООД и е присъдено в полза на Дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 5219 лева.

Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго решение, по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените разноски.

Ответната страна - ДД "ОДОП" - Пловдив, оспорва касационната жалба, в представена писмена защита чрез процесуалния представител юрк. Рашева, в която се иска решението да бъде оставено в сила и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, издаден на дружеството с отказано право на данъчен кредит и доначислен ДДС, общо в размер на 221 052 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 03. и м. 04.2011 г., както и начислените лихви в размер на 17 422,72 лв. по фактури, всички издадени от "Дръмко " ЕООД, с предмет както следва:

• по 11 бр. фактури, издадени през м. 03.2011 г. с предмет: кабина за пулт за управление, ролка за пендула, пендула, охлюв, банциг, точиларка, машина за отвори, ел. двигател, хоризонтален банциг с обща стойност 135 260 лв. и ДДС - 27 052 лв.;

• по ф/ра № 46/21.01.2011 г. с предмет "Доплащане съгласно договор" с данъчна основа 360 000 лв. и ДДС - 72 000 лв.;

• по ф/ра № 58/1.04.11 г. с предмет "Продажба съгласно договор" с данъчна основа 610 000 лв. и ДДС - 122 000 лв.

Мотиви за отказ в РА са въз основа на насрещни проверки с ненамиране на доставчика на адреса и непредставяне на изисканите документи, от което е формиран извод, че процесните фактури не документират реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказан данъчният кредит.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебно оспорване на РА доказателства, включително допусната и приета, по искане на оспорващия, съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила ненамирането на доставчика и възпрепятстване проверка за редовно водено счетоводство от същия, както и нередовност в счетоводството на самия жалбоподател. Съдът е изложил правно обосновани мотиви с обсъждане на законодателството и съдебната практика, включително и на Съда на Европейския съюз, които обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък, е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем - чл. 17, ал. 1 от Шеста директива и съответстващия чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Шеста директива и съответстващият му чл. 63 от Директива 2006/112/EО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС съответно в чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС. От разпоредбите както на Директивите, така и на ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо трябва да е налице облагаема доставка, а облагаема доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката или извършване на услугата, което в случая не е доказано по отношение предмета на процесните фактури.

Решението е правилно.

В хода на извършена ревизия на дружеството по ДДС за ревизирани периоди м. 01. - м. 04.2011 г. са констатирани осчетоводявания на фактури с издател "Дръмко" ЕООД и ползван данъчен кредит по тях.

При извършена насрещна проверка, доставчикът "Дръмко" ЕООД не е открит на данъчния адрес, по искането за представяне на документи, връчено по реда на чл. 32 ДОПК, такива не са представени от доставчика.

От ревизираното лице е постъпило обяснение, съгласно което машините, доставени от "Дръмко" ЕООД представляват поточна линия за разбичване на обла дървесина. Транспортиране не е имало, тъй като са се намирали в гр. Белово, където жалбоподателят е имал собствена база. Представен е Договор от 13.12.2010 г. с предмет - поточна линия и цена 610 000 евро. Към фактури № 46/21.01.2011 г. с предмет "Доплащане съгласно договор" с данъчна основа 360 000 лв. и ДДС - 72 000 лв. и към ф/ра № 58/1.04.11 г. с предмет "Продажба съгласно договор", не са представени Договорите, с което не е установен предметът по тези фактури. Анализът на клаузите на представения Договор от 13.12.2010 г. за покупка на поточна линия, и по-специално отразения предмет, съпоставен с предметът по фактурите, издадени през м. 03.11 г. установява пълно несъответствие. Въпреки отправеното искане към ревизираното дружество, не са ангажирани доказателства за предаване на конкретните части от машината, отразени като предмет по отделните фактури от м. 03.11 г. По обясненията на ревизираното дружество касае се за машина с произход в Гърция, по лиценз на италианска марка, но каквито и да е доказателства в тази връзка не са ангажирани. При извършена проверка от страна на ревизиращите органи, не е установен регистрирана ВОД от страна на доставчика.

В хода на съдебното оспорване, процесуалният представител на жалбоподателя адв. Бобев е поискал от съда да бъде назначена ССЕ, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на жалбоподателя и доставчика му "Дръмко" ЕООД да даде заключение за реалността на доставките по спорните фактури.

Заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ е прието от съда и от него се установява, че управител, счетоводител или друг представляващ "Дръмко" ЕООД не е открит на данъчния адрес в с. Гърмен. Селото е посетено от вещото лице и по негово данни в селото няма информация за съществуването на фирма "Дръмко" ЕООД, потвърдено и от кмета на селото, с който вещото лице е провело разговор. Ненамирането на доставчика на адреса, препятства отговорите по въпросите, поставени към експертизата, касаещи осчетоводяването на активи от вида на отразените в процесните фактури. Експерта е извършил единствено проверка на счетоводството на жалбаподателя и е дал заключение, че са налице неправилно или нередовно водени счетоводни операции, свързани със заприходяване на активите, подробно описани в заключението. По поставените въпроси за последваща реализация, вещото лице е дало заключение, че в счетоводството на жалбоподателя липсват първични документи, поради което не може да се даде отговор на въпроса на каква стойност е препродаден всеки един от процесните активи, отписването на активите също не дава възможност за съпоставка и проследяване на осчетоводяването. В заключението експерта дава отговор, че не може да отговори на въпроса дали процесните машини са участвали в производството. За 2011 г. е отчетена готова продукция на стойност 113 609,85 лв. по с/ка 303, приходите от продажба са на стойност - 34 577,81 лв., а за разликата на продукция на стойност 79 032,04 лв. липсва осчетоводяване по предназначение и в същото време, към 31.12.2011 г. по с/ка 303 "Готова продукция" няма наличност. През 2011 г. има отчетени по с/ка 702 "Приходи от продажба на стоки" 1 010 760,09 лв., а в оборотната ведомост за 2011 г. не е отразено движение по с/ка 304 "Стоки", както и не е имало налични такива към 31.12.2011 г. По две от фактурите, не е ясен предметът на доставките - не са представени нито договори, нито документи за плащания.

В случая спорът е дали стоки от вида на фактурираните изобщо са доставени на получателя, тъй като, освен фактури, ревизираният субект не притежава каквито и да е други доказателства, установяващи начина на транспортиране и предаването на стоките, както и начина на реализацията им в икономическата си дейност. Отказът на право на данъчен кредит е поради недоказани доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Жалбоподателят, като лице, което се сочи като получател и претендира данъчен кредит по фактурите, носи доказателствената тежест за установяване на този факт. При недоказани реални доставки, с включване на процесните фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, жалбоподателят се е опитал да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е неправомерно начислен и отказът за признаване на данъчен кредит по РА е законосъобразен, както е приел първоинстанционният съд.

Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила.

Претенцията на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, заявено в писмения отговор по касационната жалба не следва да се уважава, тъй като такова е присъдено в размер на 5219 лева от първоинстанционния съд и същото е за цялото съдебно производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,