Решение № 3827 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2019 г.

Решение № 3827 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. против решение № 2482/10.04.2019 г. по адм. д. № 1645/2017 г. на Административен съд – С.-град /АССГ/, с което са отхвърлени исковете против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от отменена като незаконосъобразна заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г., издадена от директора на СДВР.

Касаторът А. К. чрез процесуален представител твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква подробни съображения за наличието на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ и коментар на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, включително във връзка с цената на иска. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа подробно заключение, че решението на АССГ е правилно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовно подадена в срок, от надлежна страна, защитаваща легитимен правен интерес, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при липса на основания по чл. 215 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна.

Пред Административен съд С.-град са предявени за разглеждане искове за обезщетение за вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г., издадена от директора на СДВР, както следва:

1. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1270 лв., представляващи допълнителното възнаграждение, което е следвало да получи ищецът на основание чл. 1. 7, б. "аа", във връзка с чл. 2 от заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определено допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, изплащано на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по § 86 от ПЗРЗИДЗМВР. Претендираният период е 01.06.2015 г. - 11.05.2016 г., по 112 лв. месечно;

1. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 220 лв, представляващо допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности, начислено върху изплатено възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 43 дни;

1. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 672 лв. представляващо неизплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за 6 месеца, начислено върху изплатено обезщетение от 6 брутни месечни възнаграждения, определени по реда на чл. 254 ЗМВР, за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение;

1. за обезщетение за вреди в размер на 2128 лв., представляващо допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за 19 месеца, начислена върху изплатено обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР;

1. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., претърпени от отменената незаконосъобразна заповед.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи е определен размерът на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по § 86 от ПЗР ЗИД ЗМВР, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР. Съгласно т. 1. 7 и т. 2 от заповедта, за патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип в гр. С. размерът на допълнителното възнаграждение е до 80 на сто, определено на база 140 лв. Съгласно т. 3 от заповедта определянето на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване на всеки служител следва да се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, по предложение на началниците на съответните звена. Съгласно т. 5 от заповедта допълнителните възнаграждения се заплащат само за действително отработеното време. Заповедта влиза в сила от 24 февруари 2015 г.

На основание на тази заповед е била издадена заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г. на директора на СДВР. С посочената заповед е наредено да се изплаща допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по § 86 от ПЗР ЗИД ЗМВР, на началника и заместник-началника на отдел "Охранителна полиция", началниците на сектори "ОП", групи "ООР", "ТП" и "К." в 01-09 РУ, държавните служители от 01, 02 и 03 сектор към отдел "Охранителна полиция", началниците на сектори и групи към сектор "Общинска полиция", началници на групи ООВЗС и ООВС към ООП - СДВР, началникът и заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" и началниците на сектори и групи към отдел "Пътна полиция" в СДВР, които пряко участват в охраната на обществения ред и безопасността на движението при провеждане на масови мероприятия, за които е изготвен план-разстановка от СДВР, след отчитане на участието и за действително отработеното от служителите време, като за участие в 2 мероприятия на месец да се изплаща до 40% от сумата 140 лв., за участие от 3 до 5 мероприятия на месец да се изплаща до 60% от сумата 140 лв., за участие в 6 и повече мероприятия на месец да се изплаща до 80% от сумата 140 лв.

Установено е, че за периода 01.06.2015 г. - 12.05.2016 г. на касатора не е изплащано допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.

Заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г. е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 5289/23 август 2017 г., постановено по адм. д. № 10122/2016 г. на АССГ, по жалба на касатора, поради некомпетентност на издалия заповедта орган.

Със заповед № 8121 К-1600/26.04.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на касатора - началник на група "Териториална полиция" Студентски град, сектор "Охранителна полиция" в 7 РУ на Столичната дирекция на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност.

На А. К. е било изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 41 дни съгласно чл. 234, ал. 8 от ЗМВР, в размер на 2629, 74 лв., обезщетение за неизползван отпуск в размер на 2 дни, съгласно чл. 234, ал. 8 ЗМВР, в размер на 128, 29 лв., обезщетение в размер на 3464, 38 лв., на основание чл. 237 от ЗМВР за незаконно прекратяване на служебното правоотношение, обезщетение в размер на 28 435, 40 лв., на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че исковете са с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и фактическо основание – отменената незаконосъобразна заповед № 513 з-4965/17.07.2015 г., издадена от директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. Всички искове са счетени за неоснователни, поради липса на предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че липсва отменен административен акт, от които са произлезли вредите, като е отчетено, че освен посочената по-горе заповед, има още две последващи заповеди с идентично съдържание, с които е определен размерът на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, които са действали за процесния период. Освен това съдът е счел, че не е налице причинна връзка между отменената заповед и претендираните вреди, тъй като липсва волеизявление на компетентния орган за определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности. Съдът е изтъкнал, че няма доказателства на касатора да е определено персонално допълнително възнаграждение за такива дейности.

Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и при надлежно изяснена фактическа обстановка и липса на съществени процесуални нарушения е формирал обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон.

По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI "Производства за обезщетения" от АПК. Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.

Съгласно чл. 177 и чл. 178 ЗМВР, държавните служители получават основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които са такива за изпълнение на специфични служебни дейности. Към процесния период размерът на допълнителното възнаграждение и условията и редът за неговото изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи - чл. 179, ал. 2 ЗМВР в относимата редакция. Размерът на допълнителните възнаграждения за специфични служебни дейности се взема предвид при определяне на обезщетението по чл. 237 ЗМВР – чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Специфични служебни дейности, съгласно § 1, т. 26а ЗМВР в относимата редакция са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен или превантивен контрол, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.

Несъмнено административният акт, въз основа на който се твърди да са произлезли вредите, е отменен, така че формално е налице незаконосъобразен административен акт. Не е налице обаче пряка причинно–следствена връзка между него и претърпените вреди.

Причината, поради която касаторът не е получил възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности е, че такова възнаграждение не му е определено, т. е. причината не се състои в действие или акт на компетентния административен орган, а в неговото бездействие да упражни законови правомощия. Това бездействие, било то правно или фактическо, не е наведено като основание на предявените искове, поради което е извън предмета на съдебен контрол в първоинстанционното производство.

Всъщност, противно на твърденията на касатора, заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г. на директора на СДВР, която е обявена за нищожна, е облагоприятстващ за него акт, защото създава условия и ред за определяне на търсеното допълнително възнаграждение. От облагоприятстващ акт принципно не могат да произтекат вреди.

Както изрично посочва и АССГ, в т. 3 от заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи е наредено определянето на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване на всеки служител да се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, по предложение на началниците на съответните звена. Впрочем, именно от тази заповед касаторът твърди за него да произтичат права и именно въз основа на тази министерска заповед е издадена и обявената за нищожна заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г. на директора на СДВР.

Следователно, и особено след прогласяване нищожността на заповед рег. № 513 з-4965/17.07.2015 г. на директора на СДВР, волеизявление за определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности на касатора не е обективирано, още повече, че касаторът изрично признава, че приложената по делото Заповед № 513 з-4712 от 21.06.2015 г. не се отнася за процесния период. Представените с касационната жалба доказателства не водят до обратен извод. След като възнаграждението не е било определено, то не е могло да бъде изплащано, съответно не би могло да бъде и база за определяне на обезщетението по чл. 237 ЗМВР. Респективно, доколкото негативните за касатора последици не произтичат от въпросната заповед, правилно са отхвърлени както исковете за имуществени, така и за неимуществени вреди. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила

По отношение разноските за касационното производство, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,