Решение № 16059 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15439/2012 г.

Решение № 16059 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15439/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция на МВР - Шумен (ОДМВР - Шумен), чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ив. Симеонова, против решение № 97 от 8.11.2012 г., постановено по адм. дело № 120 от 2012 г. на Административния съд - Шумен, в частта му, с която ОДМВР - Шумен, е била осъдена да заплати на Ебазер Реджеб Юсеин от гр. Нови пазар сумата от 2000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за наличие на причинна връзка между отменена заповед за принудително задържане и твърдените претърпени вреди е незаконосъобразен. Ебазер Реджеб Юсеин от гр. Нови пазар, чрез процесуалния си представител адвокат М. Марков, също е подал касационна жалба срещу решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от него иск до 14 000 лева. В жалбата са развити съображения за необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че и двете касационни жалби са подадени в срок от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. С посоченото по-горе решение съдът е уважил частично предявения иск от Ебазер Реджеб Юсеин от гр. Нови пазар, като е осъдил ОДМВР - Шумен, да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от отменена по съдебен ред заповед за задържане № 83 от 17.11.2011 г., издадена от командир на отделение при Районно управление "Полиция" - гр. Нови пазар, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение искът в останалата му част до 14 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че на 17.11.2010 г. спрямо ищеца са извършени действия по задържането му съгласно заповед № 83 от 17.11.2011 г. на РУ "Полиция" - гр. Нови пазар, която била отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 3285 от 2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение. Прието е за установено по делото, че осъщественото физическо въздействие, а именно поставяне на белезници на ищеца, за отвеждането му до Районния съд - гр. Нови пазар, е било ненужно за обезпечаване и осигуряване изпълнението на служебните задължения на служителите, а от друга страна - необосновано с оглед постигане целите на закона - чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Въз основа на така установеното съдът е приел за основателен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 2000 лв., съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 5 от ЗОДОВ. Така определения размер съдът е обосновал въз основа на комплексна оценка на характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди, както и отчитайки наличието на виновно допринасяне за увреждането от страна на ищеца - извършването на противоправно деяние, довело до неговото задържане. Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция, споделяйки напълно изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касаторите възражения за неоснователни поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, изложените основания са налице - наличие на отменена заповед за задържане по съдебен ред като незаконосъобразна и установена причинна връзка между отменения административен акт и претърпените неимуществени вреди от ищеца. Доводът на ОДМВР - Шумен, за фрагментирано изследване на процеса на задържане от страна на съда е очевиден опит за изопачаване на смисъла на атакуваните съдебни изводи. Съдът е отграничил моментите при задържането на Ебазер Юсеин с оглед изясняване на относимите към делото факти, но е отчел и последващите действия на служителите на МВР във връзка с конвоирането му до районния съд. В тази връзка, при положение че заповедта за задържане е била отменена като незаконосъобразна, съдът правилно е подложил на преценка и последващите действия на служителите на МВР, изразяващи се в поставяне на белезници, и е мотивирал въпроса необходимо ли е било това с оглед разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Като е отговорил отрицателно на последния въпрос, административният съд обосновано е приел, че посочените действия на служителите на ответника биха били нелогични, тъй като не са били преценени обстановката и условията на задържане във връзка с поведението на задържания - доброволното явяване в РУ на МВР да даде обяснение. Относно оспорения размер на присъденото обезщетение касационните възражения също са неоснователни. При определянето на дължимото обезщетение съдът е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди, както и поведението на ищеца, предизвикало необходимостта въобще от неговото задържане и представляващо съпричинително действие спрямо настъпилото увреждане. Същевременно са отхвърлени като недоказани твърденията за претърпени неимуществени вреди от "поставянето му в центъра на общественото внимание", настъпването на промяна в психологическия статус и емоционалното състояние на ищеца. В тази връзка възражението на касатора относно пропуск на съда да зачете липсата на причинно-следствена връзка между задържането и заболяванията на ищеца като факт от значение за размера на дължимото обезщетение е абсолютно несъстоятелно. Противно на становището на ОДМВР, което не е подкрепено и с конкретика, настоящата инстанция не намира основания за прилагането на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В случая обаче не е изпълнен фактически състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ - "изключителна вина на пострадалия", и както правилно е посочил административният съд, не е било налице съпричиняване спрямо вредоносния резултат от страна на ищеца. По отношение на възражението за прекомерност на присъдените разноски в първата инстанция, то същото отново е бланкетно изразено и без конкретна мотивировка, при наличието на ясни мотиви от страна на съда въз основа на какво е приел дължим размер на разноските. Следва да се отбележи, че ако двамата касатори считат, че претендираните от другата страна разноски са прекомерни, то е следвало да направят възражения за това най-късно с подадените писмени бележки пред първата инстанция или да се възползват от производството по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, което обаче не са сторили. С оглед изхода на делото разноски по настоящото делото не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,