Решение № 6890 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16702/2013 г.

Решение № 6890 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16702/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Софийски районен съд, чрез процесуалния му представител - ръководител сектор "Правно обслужване" Валерия Банкова-Христова, срещу решение № 6366 от 21.10.2013 г., постановено по административно дело № 3929/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена оспорената от Борис Константинов Динев заповед № АС-32 от 21.02.2013 г. на председателя на Софийски районен съд за обръщане на внимание. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Борис Константинов Динев, съдия в Софийски районен съд, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да уважи първоначалната жалба на Борис Константинов Динев срещу заповед № АС-32 от 21.02.2013 г. на председателя на Софийски районен съд за обръщане на внимание, първоинстанционният съд е формулирал извод, че тя е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Административен съд - София-град правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Във връзка със системните отводи на съдия Борис Динев по дела, в които една от страните е "Райфайзенбанк България" ЕАД и конкретно във връзка с гражданско дело № 46256/2012 г., по което той с определение от 5.10.2012 г. се е отвел от разглеждане на делото и е разпоредил същото да се докладва на председателя на Софийски районен съд за определяне на друг съдия-докладчик, поради наличие на конфликт на интереси, административният ръководител е изпратил сигнал до Комисията по професионална етика към Софийски районен съд с искане за становище по повод посоченото гражданско дело. Комисията по професионална етика е изискала становище от Борис Динев, като в отговор на това той е дал такова от 17.12.2012 г., в което е посочил, че отводът му по дела, в които една от страните е "Райфайзенбанк България" ЕАД, е трайна негова практика, поради това, че е клиент кредитополучател на тази банка, ползващ преференциални условия в сравнение с други физически лица с оглед магистратската му длъжност и преференциите, които банката предоставя на тези лица. Изложил е, че поради изгодните условия на договора за банков кредит, който е сключил с "Райфайзенбанк България" ЕАД, решението, което ще постанови по претенцията на тази банка, би могло да се атакува поради пристрастност, конфликт на интереси или като уронване престижа на съдебната власт. В това становище са изредени делата, по които съдия Динев е постановявал определения, с които се отвежда от участие в състава, поради наличие на конфликт на интереси. Комисията по професионална етика е изразила становище от 29.01.2013 г., като е приела, че системните отводи на съдия Динев по дела, по които една от страните е "Райфайзенбанк България" ЕАД, се явяват нарушение на правилата, уредени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и по-конкретно на изискването на т. 4 от посочения кодекс. Въз основа на това становище председателят на Софийски районен съд е издал заповед № АС-32 от 21.02.2013 г., с която е разпоредил да се обърне внимание на Борис Динев, съдия в Софийски районен съд, 28 състав, за допуснато нарушение по движението на делата - необосновано отвеждане от граждански дела, с което е извършил нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Заповедта е изпратена във Висшия съдебен съвет (ВСС) заедно с преписката и възражението от съдия Динев, като Комисията по дисциплинарните производства към ВСС е направила предложение относно оспорената заповед до Висшия съдебен съвет, който с решение по т. 40.1 от протокол № 11 от заседанието, проведено на 21.03.2013 г., е приел за сведение заповед № АС-32/21.02.2013 г., с която е обърнато внимание на Борис Динев, ведно с възражението му, с решение по т. 40.2 ВСС е приложил заповедта и възражението на Динев към кадровото досие на магистрата и с решение по т. 40.3 е прието, че в случай на оспорване на заповедта, административният ръководител следва да уведоми ВСС за влязлото в сила съдебно решение, като изпрати препис от същото за прилагане към кадровото досие на магистрата. По делото са приложени определенията, които Динев е постановявал в производствата, по които страна е била "Райфайзенбанк България" ЕАД, като видно от преписката това са значителен брой заповедни производства, а единственото исково производство е по гражданско дело № 46256/2012 г. по описа на Софийски районен съд, по което като ответник е конституиран "Райфайзенбанк България" ЕАД. Приложена е освен това декларация № 98-00-3734 от 12.09.2009 г. по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ) на Борис Динев, в която е декларирал, че има кредитно задължение към "Райфайзенбанк България" ЕАД за сумата от 85 000 евро, отпуснато на 25.09.2008 г. и непогасено към 12.09.2009 г. В т. 4 от декларацията Динев е посочил, че има сключен договор за банков кредит с "Райфайзенбанк България" ЕАД и дружеството би могло да се облагодетелства от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията на Борис Динев, извършвани по служба. От правна страна в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но са налице твърдяните от Динев нарушения на материалния закон. Прието е, че с отводите си съдия Динев не е допуснал нарушение по движението на делата и че това не представлява нарушение по КЕПБМ, поради това, че тези отводи са само по отношение на "Райфайзенбанк България" ЕАД, и че това е въпрос на негова преценка и вътрешно убеждение кога и в какъв случай би могло да има наличие на конфликт на интереси. Първоинстанционният съд е приел, че няма забавяне на делата, с оглед факта, че има само едно исково производство, което е с по-голяма фактическа и правна сложност, а останалите са заповедни производства и отводите са правени своевременно и само по отношение на посочената банка. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Разпоредбата систематично се намира в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение съгласно чл. 307, ал. 3 от ЗСВ е виновно неизпълнение на служебните задължения от съдия, прокурор и следовател, а конкретните състави на дисциплинарни нарушения са изброени в чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. Дисциплинарните наказания са посочени в чл. 308 от ЗСВ. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установява нарушение, което е несъвместимо с професионалните стандарти на работата на магистрата и уронва престижа на съдебната власт, което нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна за заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и ЗСВ съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват и всички документи свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно притежаваните професионални и нравствени качества. С оглед изложеното производството по издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ има негативни последици за магистрата и следва да се определи като административно санкционно производство, за което са приложими принципите, на които се подчиняват такива производства. На първо място, установяването на нарушението трябва да бъде извършено по несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка и да организира защитата си. По делото е установено, че на съдия Динев е дадена възможност да даде становище по сигнала на административния ръководител на Софийски районен съд и е направил и възражение пред ВСС, участвал е при събирането на доказателства, от което следва, че административнопроизводствените правила са спазени. Не е спазена обаче разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ, според която административният ръководител обръща внимание, в конкретния случай на съдията, когато е допуснал нарушение по образуването или движението на делата, или по организацията на работата. В настоящият случай такива нарушения по повод направените от съдия Динев отводи не са открити - отводите са само по отношение на една банка, която присъства и в декларацията по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на Борис Динев от 12.09.2009 г., отводите са правени своевременно без забавяне на производствата, като вместо делата, по които е правен отвод, са били разпределяни други, не е налице и нарушение на организацията на работата, предвид факта, че отводите са предимно по дела, които са с ниска фактическа и правна сложност и има само едно исково производство. Отводът по чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) се прави от съдията, който участва по делото, когато са налице обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. От доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, е видно, че съдия Динев е подавал отводи по множество дела (над 100 за 4 години), по които страна е била "Райфайзенбанк България" ЕАД, измежду които едно исково производство и останалите - заповедни. Отводите не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им може да бъде проверена единствено при проверката на крайния съдебен акт от горната инстанция. Не са налични данни, а и няма информация тези отводи по реда на контрола, предвиден в ГПК, върху крайния съдебен акт, да са били приети за незаконосъобразни. Процесуалният закон е този, който урежда правилността на отводите, такъв способ не е уреден в Закон за съдебната власт, поради което не е в правомощията на административния ръководител да взема отношение по чл. 327 от ЗСВ (ако и да не е дисциплинарно по смисъла на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ) и то при липса на данни за изрично произнасяне с краен съдебен акт относно законосъобразността на отвода. Установено е, че с направените отводи не се е забавяло производството по образуваните дела с оглед ниската фактическа и правна сложност на заповедните производства. Налице е само едно исково производство - по гражданско дело № 46256/2012 г., по което съдия Динев е направил отвод, и което е с по-голяма фактическа и правна сложност, поради което не може да се приеме твърдяното от Комисията по професионална етика към Софийски районен съд в становището й по повод сигнала срещу Борис Динев, че е налице нарушение на КЕПБМ. В допълнение към изложеното следва да се отбележи и че при направен отвод на съдията-докладчик му се разпределя ново дело, вместо това, по което е направен отвода. От приложената по делото декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на Борис Динев от 12.09.2009 г., се установява, че той е декларирал, че има сключен договор за банков кредит с "Райфайзенбанк България" ЕАД, като дружеството би могло да се окаже облагодетелствано от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията му по служба. С действията си съдия Динев е целял да предотврати конфликт на интереси, като е спазил изискването на чл. 19 от Закона за предотвратяване на конфликт на интереси, съгласно която разпоредба лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес. Вътрешното убеждение, изградено в съдия Динев относно пристрастността му към банката, чийто кредитополучател е при преференциални условия, не би следвало да се третира от председателя на Софийски районен съд като нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, още повече, че отводите са само по дела, в които страна е "Райфайзенбанк България" ЕАД и е правено системно, с оглед безпристрастно решаване на делата и предвид въведеното правило на чл. 33 от ЗПУКИ. При установен конфликт на интереси (какъвто в случая съдия Динев се е опитал да избегне с направените от него отводи), магистратът следва да бъде дисциплинарно наказан и освободен от длъжност, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПУКИ възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило този конфликт на интереси, се отнема в полза на държавата. От изложеното следва, че съдия Динев е изпълнил задължението си да се отведе от делата, по които според вътрешното си убеждение е бил пристрастен към една от страните, а освен това и направените от него отводи не са обявени за незаконосъобразни при проведен контрол на крайния съдебен акт по предвидения в процесуалния закон ред, поради което административният ръководител незаконосъобразно се е произнесъл по отводите и е издал заповедта за обръщане на внимание в нарушение на материалния закон. Неоснователни са възраженията, изложени от касационния жалбоподател, поради това, че отводите на Борис Динев са единствено по дела, в които страна е "Райфайзенбанк България" ЕАД. В декларацията по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси той е посочил само това дружество, по повод на което евентуално би могло да се породи конфликт на интереси, поради което не е злоупотребявал да се отвежда от други дела. Относно възражението, че трайната практика на отводите му е индиция за обръщането на внимание, а не оправдаващо обстоятелство, то настоящият състав смята, че би възникнала хипотеза на противоречие, именно в случай на избирателни отводи по повод на дела, по които страна е "Райфайзенбанк България" ЕАД. Изложеното обуславя извода, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по главното възведено с касационната жалба искане, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1, Върховният административен съд, шесто отделение,