Решение № 10764 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2012 г.

Решение № 10764 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктор Иванов Иванов от гр. София против решение № 3207 от 05.03.2012 г., постановено по адм. дело № 11248/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдебният акт е опорочен, поради непроизнасянето на съда по направеното в първоинстанционната жалба доказателствено искане за разпит на свидетели. Изразява несъгласие с мотивите на решаващия съд по съществото на спора, като развива същите съображения за незаконосъобразност на процесната заповед, изложени и пред тричленния състав на Върховния административен съд. Ответникът - министърът на околната среда и водите чрез процесуалните си представители - юрк. Калугеров и юрк. Кючукова, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна, поради липса на сочените в нея основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по отношение на твърдяното в нея съществено нарушение на процесуалните правила от страна на съда. Счита, че съдът е дължал произнасяне по заявените по първоначалната жалба доказателствени искания, като липсата на изрично изявление за отказ от събиране на тези доказателства се явява съществен пропуск, свързан с осъществяване правото на защита на страната. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Виктор Иванов срещу заповед № 1946/29.07.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, на жалбоподателя - държавен служител, на длъжност "младши експерт" в отдел "Мониторинг", дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" (ФЕСОС), с ранг пети младши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени от него дисциплинарни нарушения - неспазване кръга на служебните му правомощия, като не са спазени условията на заповед за командировка; не във връзка със служебни задължение и извън командировката е пътувал до гр. Варна на 10.06.2011 г. и за неспазване правилата на Кодекса на поведение на служителите от държавната администрация (КПСДА) - чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 18. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената законова форма и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна е безспорно установено, че касаторът е бил командирован за периода 06.06.-11.06.2011 г. в гр. Лозница и гр. Попово за проверка на място на изпълнение на проект, като съгласно заповедта за командироване пътуването се е извършило с поверения му за управление и стопанисване служебен автомобил. Няма спор и че на 10.06.2011 г. Иванов е ползвал служебния автомобил за лични цели, като е пътувал с него от гр. Търговище до гр. Варна. Налице са данни, че около 02,45 ч. в гр. Варна при подаден сигнал да спре за проверка от служители на МВР - КАТ Иванов е направил опит да избяга с автомобила. След преследване, колата е била спряна. Жалбоподателят се е легитимирал пред служителите на МВР със служебна карта на МОСВ, държал се е високомерно и арогантно, отказал е да му бъде взета проба за алкохол. Според служителите, Иванов е лъхал на алкохол и се е държал неадекватно на ситуацията. За това му поведение са му били съставени 3 броя актове за установяване на административни нарушения, съответно на чл. 103, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. МОСВ е информирано за случая със сигнално писмо рег. № 10858/17.06.2011 г. от началника на Първо РУП гр. Варна, във връзка с което са изискани и съответно представени писмени обяснения от държавния служител. По повод така получения сигнал е образувано дисциплинарно дело против Иванов. Последният е уведомен за образуваното производство, изслушан е от министъра и от дисциплинарния съвет. В рамките на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на свидетели, включително тези на Лъчезар Захариев - колега на Иванов, който е бил заедно с него в командировката. Според твърденията на жалбоподателя на 09.06.2011 г. същият е получил силен зъбобол, което обстоятелство е наложило пътуването му до гр. Варна за търсене на денонощен стоматологичен кабинет, като поради липса на възможност да шофира е останал в гр. Варна до подобряване на здравословното му състояние на 12.06.2011 г. След запознаване с материалите по дисциплинарното дело, министърът е издал обжалваната заповед № 1946/29.07.2011 г., с която е наложил на Виктор Иванов дисциплинарно наказание "уволнение" за неспазване кръга на служебните правомощия и на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл. Установените в дисциплинарното производство факти са квалифицирани като неспазване на условията на заповед за командироване, както и нарушение на чл. 5, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 18 от КПСДА, а именно - при изпълнение на служебните му задължения поведението на лицето не създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него; служителят допуска използването на поверения му служебен лек автомобил за лични цели и участва в скандална проява, с което е накърнил престижа на държавната администрация. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител е законосъобразна. Счел е, че релевантните за спора факти са точно и ясно описани, с посочване на доказателствата, установяващи извършеното нарушение, като неотразяването в акта на конкретни обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят се обуславя от това, че същите не са доказани. Според съда твърденията му за тежко здравословно състояние, непозволяващо връщането му от гр. Търговище в гр. София в деня, когато е приключила командировката и изискващо пътуване до гр. Варна и престой там за времето от петък вечерта до неделя, не се подкрепят от доказателствения материал по делото и не могат да се приемат за основателни. В тази връзка заповедта е преценена като мотивирана, с необходимото съдържание и реквизити. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения са приети за неоснователни. Тричленният състав е посочил, че сезирането на министъра с доклад от главния секретар с предложение за образуване на дисциплинарно производство не сочи на нарушение на чл. 110, ал. 1 АПК. Отхвърлил е доводите за предубеденост на главния секретар, който е и председател на дисциплинарния съвет, като е счел, че действията му са обективни и адекватни и с оглед качеството му на орган, при когото е постъпил сигналът срещу държавния служител. Посочил е, че окончателното становище по въпроса има или не извършено нарушение, е изготвено едва след провеждане на дисциплинарното разследване и събирането на всички относими към поведението на Иванов доказателства с решението на ДС. Наведен е извод, че поставената резолюция от министъра върху доклада на главния секретар от 05.07.2011 г. не съставлява "решение" по сигнал по смисъла на чл. 123, ал. 2 от АПК, а разпореждане с изразено съгласие с предложението за образуване на дисциплинарно производство. Според съда отсъства нарушение на чл. 35 от АПК с необсъждането на писмените обяснения на жалбоподателя от 24.06.2011 г., тъй като доклад № 95-00-1185/04.07.2011 г. на главния секретар, попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК и като елемент от производството по издаване на обжалваната заповед не носи белезите на индивидуален административен акт. Тричленният състав е отхвърлил довода за допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1 и 2 от АПК. Преценил е, че обжалваната МЗ е издадена не само и единствено въз основа на данните, съдържащи се в сигнала на началника на Първо РУП - гр. Варна, а след събиране и анализ на всички доказателства, включително изнесените такива при разпита на Иванов от ДС и в неговите писмени обяснения, събрани в хода на проверката. По твърденията на жалбоподателя, че жалбата му срещу МЗ № РД-452/05.07.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство против него, спира изпълнението й, съдът е отбелязал, че по силата на чл. 21, ал. 5 от АПК същата не представлява самостоятелен административен акт, поради което не подлежи на обжалване, при това, разпореждането за образуване на дисциплинарно производство не е акт, с който се засягат права и интереси на лицето. При проверката на материалната законосъобразност на оспорения акт, тричленният състав е приел, че са налице материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Посочил е, че тълкуването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КПСДА води до извод, за въвеждане на две отделни хипотези - неопазване на повереното имущество с грижата на добър стопанин и недопускане използването му за лични цели, като при наличието на която и да е от тях, следва да се приеме извършване на нарушение на текста. Според съда използването на служебния автомобил за лични цели в случая е безспорно установено, което от своя страна е достатъчно, за да се приеме, че на посочените в заповедта дата и място, Иванов е нарушил нормата на чл. 10, ал. 1 КПСДА. Съдът е приел, че поведението на служителя е в нарушение и на чл. 5, ал. 2 от КПСДА. Отбелязал е, че ако внезапно настъпила необходимост е принудила жалбоподателя да наруши условията на командироването му, той е бил длъжен при първа възможност да уведоми прекия си началник или лицето, което го е командировало, за нея. Обяснението на служителя, че това не е направено поради технически проблеми с личния мобилен апарат е прието от съда за несъстоятелно с оглед съществуващите възможности за комуникация, както и предвид факта, че той не го е сторил и след връщането си в гр. София, нито при подаването на писмените му обяснения от 24.06.2011 г. или в жалбата му от 26.07.2011 г. срещу заповедта за образуване на дисциплинарно дело. Защитната теза на Иванов, основаваща се на възникнал здравословен проблем в края на командировката, е развита за първи път едва в доклада му до зам. -министър Василева изх. № 95-00-1348/28.07.2011 г., на заседанието на ДС и в писмените му обяснения до председателя на ДС изх. № 95-00-1350/28.07.2011 г. Съдът е посочил, че подаването на доклад от Иванов до ресорния заместник-министър относно изпълнението на поставената служебна задача не изключва соченото в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Тричленният състав е счел, че е налице и твърдяното от административния орган нарушение на чл. 18 от КПСДА. Приел е, че употребеното в текста понятие в множествено число "скандални прояви" не лишава дисциплинарно наказващия орган от възможността да наложи наказание и в случаите на участие в една такава, стига с поведението си служителят да е накърнил престижа на държавната администрация. Според съда укоримото на плоскостта на чл. 18 КПСДА поведение на жалбоподателя се изразява в случая в неоснователното ползване на служебна карта от МОСВ, високомерното му и арогантно поведение спрямо служителите на МВР - квалификации, които не са оспорени в съдебната фаза на спора, нито в дисциплинарното производство. Що се отнася до твърденията на Иванов, че е сезирал директора на дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, същите са преценени като неотносими към предмета на спора. С тези мотиви първоинстанционният съд приел заповед № 1946/29.07.2011 г. на министъра на околната среда и водите за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е правилно. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдени са обективно и изчерпателно доводите на страните. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните за спора факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Няма спор, че в жалбата си Виктор Иванов е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели. В проведеното на 06.02.2011 г. открито съдебно заседание, във фазата на съдебното дирене пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Същото изявление е направил и процесуалният представител на ответника. При това положение съдът е постановил определение с което е приел и приложил представените с жалбата и с административната преписка писмени доказателства и като е счел делото за изяснено от фактическа страна е дал ход по същество. В обжалваното решение съдът е мотивирал извод, че искането за допускане на гласни доказателствени средства не се поддържа от страната, която го е направила. Произнасянето на съда по направените от страните доказателствени искания не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол отделно от крайния съдебен акт. В този смисъл твърденията на касатора, че непроизнасянето на тричленния състав по горепосоченото искане го е лишило от възможността да обжалва евентуално неблагоприятно за него определение, е неоснователно. В случая липсата на изрично изявление на съда по искането за допускане на свидетелски показания, респективно - несъбирането на сочените в жалбата доказателства, не може да се приеме за нарушение на правото на защита на оспорващия, тъй като не се отразява на правилността на решението по същество с оглед множеството доказателства, установяващи несъмнено и безпротиворечиво релевантните за спора факти. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че възраженията и доводите на жалбоподателя са надлежно обсъдени и обективно преценени, като съдът е дал обоснован отговор на всички поставени пред него въпроси, повторно релевирани и пред настоящата инстанция. Неуважаването на доказателствено искане на страната не означава автоматично възпрепятстване на правото й на защита. В случая обстоятелствата, за чието установяване жалбоподателят е поискал разпит на свидетели, не допринасят за разкриване на обективната истина и за изясняване на относимите факти. Още повече, като се имат предвид сведенията на колегата му Лъчезар Захариев по случая, изнесени пред ДС. С оглед данните в административната преписка, от които се установяват спорните факти, несъбирането на допълнителни доказателства, в частност - свидетелски показания на "очевидци при неотложното пътуване", не сочи на допуснато процесуално нарушение в първоинстанционното производство, каквото се претендира в касационната жалба. Обжалваното решение е обосновано и е постановено в съответствие с материалното право. Правилни са изводите на съда по същество за законосъобразност на атакувания административен акт. Развитите от касатора оплаквания за нарушения на отделни разпоредби - чл. 108, чл. 110, чл. 123 АПК, приложими в производствата по разглеждане на сигнали по реда на глава осма от АПК, са неотносими към спорното правоотношение, което има за предмет дисциплинарно производство по реда на ЗДСл. Тричленният състав правилно е приел, че участието на главния секретар в дисциплинарното производство не съставлява нарушение на принципа за безпристрастност, регламентиран в чл. 10, ал. 2 АПК. По делото не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение неговата непредубеденост, нито такива, обуславящи извод за заинтересованост от изхода на производството. Обстоятелството, че главният секретар е направил предложение до министъра да се образува процесното дисциплинарно дело срещу Иванов и едновременно с това е участвал в разглеждането му като председател на ДС не представлява нарушение на чл. 10, ал. 2, респективно - не е основание за отвод. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, преценката за наличието или липсата на дисциплинарно нарушение не се прави еднолично от главния секретар, а от ДС въз основа на събраните по случая доказателства и обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Твърдението на касатора, че в ДС не е участвало лице с юридическо образование се опровергава от доказателствата по делото, видно от които председателят на ДС притежава такова, поради което е спазено изискването на чл. 95, ал. 1, изр. 2 ЗДСл. Съответни на закона са изводите на тричленния състав за липса на нарушения във формата на акта. Видно от съдържанието му, същият отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 1 ЗДСл и съдържа всички необходими реквизити, включително позоваване на доказателствата, приложени по дисциплинарното дело. В тази връзка приложение намира и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ВС. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за накърняване правото на защита на оспорващия поради разминаване между отразените в заповедта фактически обстоятелства и техните последици и възприетите от първоинстанционния съд такива. Претендираното несъответствие не е налице. Съдът с решението си е потвърдил установените от органа факти, явяващи се основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Иванов. Действията на държавния служител, с които е осъществил състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл, са точно и безспорно установени и не е налице твърдяната неяснота относно конкретното изпълнително деяние. Чрез неизпълнението на условията на заповедта за командироване, ползването на служебния автомобил за лични цели по време и след изтичане срока на командировката, необоснованото ползване на служебна карта, грубото и неадекватно поведение пред органите на МВР по повод спирането му за проверка в гр. Варна служителят е извършил нарушение на кръга на служебните му правомощия и на правилата на чл. 10, ал. 1, чл. 5, ал. 2 и чл. 18 КПСДА. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КПСДА визира две отделни правила за поведение, касаещи служебното имущество, като неспазването на което и да е от тях, в случая - използване на поверен служебен автомобил за лични цели, представлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Развитите от касатора съображения в обратния смисъл не намират опора в закона и в правилата за тълкуване на правните норми. Обстоятелството, че в Наредбата за командировките в страната не е въведено задължение командированият незабавно да уведоми прекия ръководител или командироващия относно невъзможността за своевременно завръщане в постоянното място на работа е неотносимо към конкретния случай и по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието. Служителят е уволнен не защото не е информирал ръководителя си за твърдяната внезапна и неотложна необходимост от пътуване и престой в гр. Варна извън мястото и времетраенето на командировката, а поради неспазване на условията на командироване, подкопаване на доверието у органа, чиято дейност подпомага и поведение, злепоставящо престижа на държавната служба. Фактът на неуведомяване на прекия ръководител или на командироващия за внезапна поява на болка в зъб, налагащи пътуване и оставане в гр. Варна след приключване на задачата, и изтъкването на това обстоятелство едва във връзка със заседанието на ДС има значение за преценката на достоверността на твърденията на жалбоподателя в тази насока. С оглед доказателствата по делото, включително показанията на св. Лъчезар Захариев и житейската логика съдът правилно е приел, че защитната теза на жалбоподателя е недоказана и необоснована. Неоснователно е възражението на касатора, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не е взето предвид цялостното служебно поведение на държавния служител съгласно изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Оценките от атестирането, получаването на допълнително материално стимулиране и на други бонуси, както и липсата на други провинения, не изключват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание в случая с оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Относно изявлението на касатора, че поддържа оплакванията в жалбата му пред първоинстанционния съд, настоящият петчленен състав счита, че същите са неоснователни, като изложените от тричленния състав подробни мотиви следва да бъдат изцяло споделени като обосновани и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на тричленния състав на Върховния административен съд - пето отделение следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия