Решение № 7753 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2015 г.

Решение № 7753 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тодор Стефанов Тошев от гр. Червен бряг, чрез упълномощения адв. Розалина Апостолова, за отмяна на влязлото в сила решение № 307/07.06.2011 г. по адм. дело № 950/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен, потвърдено с решение № 16960/21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 11354/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Тошев против заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР с изх. рег. № 3801/21.10.2010 г. на директора на Областна дирекция на вътрешните работи - гр. Плевен (ОДМВР). Искателят релевира основание по чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство, коeто не е взето предвид при решаване на делото. Представя определение от 09.11.2014 г. по нохд № 1306/2014 по описа на Специализирания наказателен съд, с което наказателното производство срещу Тодор Тошев е прекратено на основание чл. 394, ал. 4 НПК. Посоченото определение е потвърдено с определение от 16.02.2015 г. по внчд № 240/2014 г. на Апелативния специализиран наказателен съд Позовавайки се на прекратителното определение на специализирания съд, Тошев претендира съдебните решения да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът - директорът на ОДМВР - Плевен, с писмено възражение оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предл. 1-во и ал. 2, предл. 1-во АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решението на Административния съд - Плевен, чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, по адм. дело № 11354/2011 г., жалбата на Тодор Стефанов Тошев против заповед № 3801/21.10.2010 г. на ВПД директора на ОДМВР - Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е била отхвърлена. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбата е неоснователна, т. к. деянието, за което е повдигнато обвинение по наказателен ред, ще е предмет на наказателно производство, но дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че с извършените дейния, квалифицирани като имотни измами и лихварство, е уронен престижа на институцията, за което е наложено съответното дисциплинарно наказание. Посочено е още, че в хода на дисциплинарното разследване са установени факти и обстоятелства за извършени от лицето деяния, несъвместими с положението му на държавен служител в МВР. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само, когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил определение от 09.11.2014 г. по нохд № 1306/2014 по описа на Специализирания наказателен съд, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповед № 3801/21.10.2010 г. на директора на ОДМВР - Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба. Според съдържанието на тази заповед, правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 224, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 2 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, каквито съставляват деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Прекратяването на наказателното производство е на основание чл. 369, ал. 4, според който, ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение. Отделно от това не е налице идентичност на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и поради което е било повдигнато обвинение. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени, поради което определението за прекратяване не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност (Арг.: чл. 224, ал. 3 ЗМВР). Установеното от дисциплинарнонаказващия орган и от съда дисциплинарно нарушение е свързано с нарушаване на етичните принципи, заложени в т. 7, 8 и 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ангажирането на дисциплинарната му отговорност е поради факта, че е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № С - 286/09 г. на Окръжна прокуратура - гр. Плевен за извършени престъпления по чл. 252, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 214, ал. 2, т. 2 от НК, във връзка с които е задържан под стража, което обстоятелство е станало достояние на широк кръг от лица, което се е отразило негативно на облика на институцията - МВР и е уронило престижа на службата. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление (Сравн.: чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР). Ето защо прекратяване на наказателното производство не съставлява основание за отмяна на уволнителната заповед, т. к. с него не се доказват релевантни факти, съществували към момента на издаването й, от значение за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Ето защо, фактическите и правни основания за прекратяването на наказателния процес не могат да мотивират ревизия на административния акт поради липса на извършено дисциплинарно нарушение. За квалифициране на определено поведение като уронващо престижа на службата не е необходимо това поведение да представлява и престъпление. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС. От изложените съображения се налага извода, че представеното доказателство - определение от 09.11.2014 г. по нохд № 1306/2014 по описа на Специализирания наказателен съд не установява наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение № 307/07.06.2011 г. по адм. дело № 950/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, потвърдено с решение № 16960/21.12.2011 г., постановено по адм. дело № 11354/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Прекратяването на производството по посоченото наказателно дело не представлява обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по посочените дела на ВАС и на административния съд - Плевен, т. к. наказателната отговорност на това лице и/или квалификацията на поведението му като престъпление по посочения наказателноправен състав (т. е. съставомерността на деянието по текстовете от НК, посочени в досъдебно производство ДП № С286/2009 г. по описа на Плевенската окръжна прокуратура срещу Тодор Тошев ) не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание със заповед рег. № 3801/21.10.2010 г. на ВПД директора на ОДМВР - Плевен, чиято законосъобразност е била предмет на делата, решенията по които са обект на искането за отмяна. Следователно не е налице ново обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. дисциплинарното наказание е било наложено заради деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, а не поради наличието на извършено престъпление по чл. 343 НК. Ето защо влязлата в сила присъда в случая не представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на релевираното правно основание, поради което искането следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответната страна - ОД на МВР - гр. Плевен, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 350 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,