Решение № 8024 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2015 г.

Решение № 8024 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2015 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. П. срещу решение № 1211 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 809/2015 г. по описа на Административен съд П.. С обжалваното решение е отменен АУЗД 26001103111 от 22.11.2013 г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 68/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-П.. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен извода на АС П. за допуснати нарушения в процедурата по издаване на АУЗД, доколкото въпросът как да се квалифицира доходът, получен от РЛ следва да бъде разрешен в ревизионно производство. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на лицето срещу АУЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - М. П. действащ като ЕТ "Ю.-М. П.", в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени в Решение № 3491 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 9086/2014 г., с което е отменено Решение № 1364 от 5.06.2014 г., постановено по адм. дело № 948/2014 г. по описа на Административен съд - П. и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на оспорване пред АС е бил АУЗД 26001103111 от 22.11.2013 г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 68/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-П., с който на М. П. действащ като ЕТ "Ю.-М. П." са пределени допълнителни задължения за ДДС. Безспорно е установено, че М. П. е отдавал под наем недвижими имоти, доходът от които е деклариран в декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година. От органа по приходите е прието, че декларираното от жалбоподателя отдаване под наем на недвижими имоти през 2011 г. представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за което следва да бъде начислен ДДС. Приходният орган е приел, че данъчната декларация следва да бъде коригирана, като на лицето е изпратено съобщение за извършването на корекцията. Лицето не е извършило корекция на данните, а е изпратен отговор, поради което данъчният орган е издал процесния АУЗД, с който е прието, че върху декларираният доход от наеми следва да се начисли ДДС. В. основа на тази констатация е извършена корекция в декларацията и е формирана нова обща ДО и е определен данък за довнасяне. При тези факти АС е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на АУЗД поради липсата на предпоставките по чл. 103 от ДОПК за промяна на декларираните от лицето данни. Видно от процесната декларация липсват несъответствия между нейното съдържание и изискванията за нейното попълване. Няма данни, получени от трети лица или администрации, които да са в противоречие с декларираните от лицето данни. Следователно, не са налице условията по чл. 103 от ДОПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 106 от ДОПК. В процесния случай промяната на декларацията е свързана с преценка от приходния орган относно вида на деклариран доход. Приетото с АУЗД, че съответният доход представлява облагаема доставка на услуга, следва да бъде извършено в ревизионно производство, а не чрез издаване на АУЗД. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора за спазване на изискванията по чл. 106 вр. чл. 103 от ДОПК, а именно, че са налице несъответствия в подадената декларация, засягащи основата за облагане с данък и това влияе върху размера на задължението. Както правилно е приел АС, в производството по чл. 106 от ДОПК наличието на несъответствие следва да е вече установено от органа по приходите въз основа на декларираните данни и наличните при данъчната администрация факти и обстоятелства. Въпросът как следва да се квалифицира доходът, получен от лицето в изпълнение на сключен договор за наем следва да бъде разрешен в рамките на ревизионно производство, при което могат да бъдат събирани доказателства относно собствеността на отдадените под наем имоти и наличието на предпоставките за извършване на независима икономическа дейност. От заключението на ССЕ, както е приел АС отдаваните под наем недвижими имоти не са заведени като ДМА в предприятието на ЕТ, приходи от наеми и не са осчетоводявани, като получените наеми не са отчитани като приходи от ЕТ. Изложени са и доводи по същество за липса на предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, тъй като отдаването под наем на имотите не е с цел получаване на редовен доход, а за подпомагане нуждите на семейството му. В случая органът по приходите не е провел ревизия и обосновано АС е формирал извод за незаконосъобразност на АУЗД, като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Доводите в касационната жалба по същество за наличие на предпоставките на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС не следва да бъдат разглеждани, тъй като са ирелевантни в настоящото производство по установяване несъответствие или грешка в подадена декларация. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответната страна за присъждане на разноски, ТД на НАП-П., следва да заплати сумата от 300 лева, съгласно представен списък за разноските. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение