Решение № 6096 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП против решение 5199 от 17.08.2021 г., постановено по адм. д. 3041/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) Р2900 2919007555091001 от 09.12.2020 г, издаден от Р. Ставрева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. Велчева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при НАП, Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО), потвърден с решение 298 от 23.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД, са определени публични задължения в общ размер на 164 960.11 лв., от които главница 105 860.84 лв. и лихви в размер на 59 099.27 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че задълженията по НП са внесени на 18.12.2014 г. Твърди, че влезлите в сила НП, с изтичането на тридневен срок от влизането им в сила са годно изпълняемо право. Не може да се приеме, че издадените удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК през 2015 г., в които липсват публични задължения доказват, че дружеството няма подлежащи на изпълнение публични задължения към съответните дати. В съдебно заседание юрк. Кирилов поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и потвърждаване на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 16 664 лв. Ответникът по касационната жалба - ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД, чрез адв. Тодоров и адв. Урумова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л.36). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните по същество, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение е отменен РА Р29002919007555091001 от 09.12.2020 г, издаден от Р. Ставрева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. Велчева, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при НАП, Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО), потвърден с решение 298 от 23.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД, са определени публични задължения в общ размер на 164 960.11 лв., от които главница 105 860.84 лв. и лихви в размер на 59 099.27 лв. За да отмени РА първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не са налице публични задължения подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО към датите на издавани на ваучерите за храна. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО КД е предоставил ваучери на стойност 106 560 лв. на 22.01.2015 г., отнасящи се за декември 2014 г.; на стойност 106 980 лв. на 27.02.2015 г., отнасящи се за м. януари 2015 г. и на стойност 107 700 лв., на 30.03.2015 г., отнасящи се за м. февруари 2015 г. Спорът между страните е относно осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.209, ал.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), доколкото от приходните органи се твърди наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 300 лв. по влязло в сила Наказателно постановление 2014-0028684 от 14.07.2014 г., издадено от директора на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ за областите Габрово, Русе, Ловеч и Плевен, към момента на предоставяне на ваучерите за храна, а от ревизираното дружество не. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че задължението в размер на 300 по НП е платено на 18.12.2014 г. Съдът е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че задължението по НП е платено един ден след влизането му в сила, а именно на 18.12.2014 г. По делото е представено писмо изх. Ц-00-257/24.02.2020 г. на главния директор на ГД Контрол на пазара КЗП, към което е приложен опис относно издадени НП от КЗП срещу дружеството (л. 225 - 226). От представеното писмо е видно, че на 18.12.2014 г. задължението действително е погасено. Пред настоящата инстанция е представено удостоверение относно изпълнен паричен превод (л.34), от което е видно, че сумата от 300 лв. е преведена от дружеството по сметка на КЗП на 18.12.2014 г. Обосновани са мотивите в обжалваното решение, че изискването на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО за липса на подлежащи на публично изпълнение публични задължения е към конкретен момент - момента на предоставяне на ваучерите, респ. при предоставянето им на 22.01.2015 г., 27.02.2015 г. и на 30.03.2015 г., дружеството не е имало такива задължения. Това обстоятелството се установява както от доказателствата, че сумата от 300 лв. по горепосоченото НП е платена на 18.12.2014 г., така и от удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на задължения. Самите приходни органи са издали официални удостоверителни документи, съгласно които към спорните дати е удостоверена липсата на публични задължения на ревизираното лице, отразени в данъчната му сметка. Цитираната в касационната жалба практика е неприложима за настоящия спор. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав споделя извода на административния съд, че не са налице публични задължения на дружеството, подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 ЗКПО към датите на издавани на ваучерите за храна, поради което РА правилно е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски, съгласно приложения списък и доказателства за направени разноски в размер на 8 214.49 лв. пред касационна инстанция. За първоинстанционното производство не следва да се присъждат разноски, защото такива са присъдени на дружеството с обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение