Решение № 2023 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Тасев срещу Решение 66/08.04.2022 г. на Административен съд (АС) Кюстендил постановено по адм. дело 294/2021 г. В касационната жалба е допусната техническа грешка при изписване на датата на постановяване на решението, но с оглед изложеното от касатора волята му относно обжалвания съдебен акт е ясна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Тасев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-100-6500/4640 от 04.08.2021 г. (УП изх. 02-100-6500/4640 от 04.08.2021 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и С. Тасев е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано (въведено от касатора като немотивираност) отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че обжалваното уведомително писмо съдържа правни и фактически основания и че е издадено в съответствие с материалния закон. Излага подробни съображения, че административният акт не е мотивиран, както и че е недопустимо мотивите на акта да бъдат излагани в хода на образуваното съдебно производство в писмо, което не е част от административната преписка, както и да се установяват от съдебно-техническа експертиза. За немотивирани счита изводите на съда за съответствие на уведомителното писмо с материалния закон. Твърди, че съдът е цитирал приложимата правна уредба и е възпроизвел част от заключението на вещото лице, но не е изложил собствени изводи и фактически установявания. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стоянова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения. Решението на АС-Кюстендил в частта, в която е отхвърлена жалбата на С. Тасев срещу УП изх. 02-100-6500/4640 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по подаденото от С. Тасев заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019 г. са оторизирани суми по: СЕПП 1284,9 лв., СПП 893,36 лв., СП (основна) 1709,23 лв., СП (други) 2185,12; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 1057,98; Възстановяване от ФД 46,15 лв. (в общ размер 7176,74 лв.) и в частта, в която по същото заявление на С. Тасев са изплатени суми по СЕПП, СП (основна), СП (други), СПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Възстановяване от ФД в общ размер 7176,74 лв., е недопустимо. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на уведомителното писмо, тъй като същото е благоприятно за него. По подаденото от него заявление за подпомагане по посочените схеми и мерки са оторизирани и изплатени суми. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, като настоящата инстанция ги възприема изцяло и не следва да ги преповтаря. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до това отговаря ли оспорваното уведомително писмо на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. мотивирано ли е същото и съдържа ли фактически и правни основания. Първоинстнационният съд е приел, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на акта. В тази връзка е развил съображения, че вписаните в УП основания, ставки за схема/мярка (лв./ха) и таблиците към него за исканите суми, намаленията и оторизираните суми по всяка схема/мярка, както и писмените доказателства от административната преписка, въз основа на които е издадено оспореното УП, обективират волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Отчитайки ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС е посочил е, че в конкретния случай административният орган е изложил и допълнително мотиви в становище изх. 02-100-6500/4640 от 02.09.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Поради това е приел, че е налице и визираната в ТР 16/1975г. хипотеза и административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Посочил е още, че в уведомителното писмо освен фактическите основания за издаването са посочени и правните такива. На основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в УП са посочени нормите на Регламентите на ЕС, относими към процесната оторизация и изплатено/отказано финансово подпомагане на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане. Изводът на решаващия съд за мотивираност на административния акт е неправилен. В оспорваното УП изх. 02-100-6500/4640 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за кампания 2019 г. в таблица 1 Оторизирани суми (в лева) са структурирани детайлно по схеми и мерки исканата сума, наложените намаления и редукции и оторизираната сума, а в таблица 2 Извършени плащания (в лева) по заявените схеми и мерки са посочени датите на оторизация, оторизираната и изплатена сума, прихваната сума и удържан общ доход. Под таблиците, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка/схема, по която е кандидатствал С. Тасев. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления , същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от ответника, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от С. Тасев суми, защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Същото важи и за наложената санкция за бъдещ период в размер на 1920,94 по СЗ-КЛЧ и начислените неудържани санкции в размер на 48,7 лв. по подмярка 13.2/НР2. Доводите изложени в касационната жалба за немотивираност на административния акт са основателни. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, на което се е позовал и административният съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-100-6500/4640#2 от 02.09.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Неправилно решаващият съд е приел, позовавайки се на цитираното ТР, че с оглед на това становище административният акт следва да се приеме за надлежно мотивиран. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. В този смисъл Решение 10244 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 2528/2022 г., Решение 972 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. 5715/2022 г. Посоченото нарушение в изискването за форма на административния акт е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен. По изложените съображения решението, в допустимата му част, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество. Жалбата на С. Тасев е основателна. УП изх. 02-100-6500/4640 от 04.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ следва да се отмени. С обжалваното решение първоинстнанционният съд е присъдил на ответника (сега ответник по касация) разноски в размер на 650 лв. При приетата частична основателност на касационната жалба и обезсилването на обжалвания съдебен акт по отношение на оторизираната и изплатена субсидия, на ответника (сега ответник по касация) за първата инстанция му се дължат разноски в размер на 331,12 лв., които са съответни на недопустимата част на оспорването. На касационния жалбоподател, който е бил жалбоподател пред първата инстанция, съобразно на приетата частична основателност на касационната жалба и обезсилването на обжалвания акт по отношение на оторизираната и изплатена субсидия, за производството пред първата инстанция се дължат разноски в размер на 250,20 лв., които са съответни на уважената част на оспорването. При извършване на компенсация на разноските за първата инстанция дължими на страните решението на АС-Кюстендил в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 80,92 лв. до 650 лв. С оглед изхода на спора за настоящата инстанция на касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 34,85 лв. съответни на уважената част на оспорването. Доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което при изчисляване на размера на разноските, съобразно уважената част от жалбата, адвокатско възнаграждение не е взето предвид независимо, че е включено в представения списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение