Решение № 6047 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2011 г.

Решение № 6047 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2039 от 15.10.2010 г., постановено по адм. д. 2234/10 г. Административен съд - Варна, трето отделение, 24-ти състав, е отхвърлил жалбата на Максим Хинев Павлов срещу отказ на Областен управител на област с административен център - Варна за достъп до обществена информация по заявление вх. № ДУ-10-9400-86/22.05.2010 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Областен управител на област с административен център - Варна сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Максим Хинев Павлов чрез пълномощника му адв. Марин Маринов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена жалбата. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба Областен управител на област с административен център - Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Максим Хинев Павлов срещу отказ на Областен управител на област с административен център - Варна за достъп до обществена информация по заявление вх. № ДУ-10-9400-86/22.05.2010 г. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по отношение на административното производство по предоставяне на достъп до обществена информация, приел е, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Изложени са мотиви, че към момента на подаване на жалбата на 23.06.2010 г. е бил налице мълчалив отказ по подаденото заявление, но с решението си от 9.07.2010 г., макар и със закъснение, административният орган се е произнесъл с надлежен акт и по този начин е санирал бездействието си, което налага предмет на съдебното производството да е издаденото решение № ДУ-10-9400-86/9.07.2010 г. Първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразно становището на административния орган да не предостави информация по пункт първи от заявлението, тъй като въпросната информация е "обществена" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в тази връзка предоставянето на информация относно собствеността на терена преди 19.03.2009 г. не е отговор на въпрос, както се е обосновал ответника, а е предоставяне на обществена информация, която е обективирана върху хартиени носители, които се съхраняват при органа. В продължение е посочено, че с предоставянето на исканите от заявителя копия от актове за държавна собственост, които се съхраняват в областната администрация, по пункт втори по заявлението, административният орган на практика е удовлетворил исканията на жалбоподателя и по двата пункта на заявлението, тъй като след запознаване с поисканите актове заявителят ще може сам да си направи заключение за това каква е била собствеността на земята преди 19.03.2009 г. На база на изложеното е направен извод, че като краен резултат с процесното решение е постигната целта на закона и заявителят е получил достъп до желаната от него информация. По отношение на отговорността за разноски административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на областния управител разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Постановеното решение на Административен съд - Варна е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. При безспорно установена фактическа обстановка правилно е прието от страна на административния съд, че с издаването на решение № ДУ-10-9400-86/2 от 9.07.2010 г. административният орган е удовлетворил искането на жалбоподателя за предоставяне на достъп до обществена информация. При това положение за жалбоподателя не съществува правен интерес от обжалване и подадената жалба се явява процесуално недопустима - чл. 159, т. 4 от АПК и като такава същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Поради това разглеждайки жалбата по същество, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което прави постановеното решение недопустимо. Наведените оплаквания в касационната жалба, свързани с наличието на мълчалив отказ, биха били основателни ако не е издаден в последствие нарочен административен акт, с който исканата информация е предоставяна, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. В тази хипотеза при условията на чл. 143, ал. 2 от АПК жалбоподателят има право за разноски, а административният орган дължи такива, тъй като с поведението си е станал причина за водене на делото. Поради това административния орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото за всички инстанции в размер на 315 лв. (15 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,