Решение № 2784 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2023 г.

6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C), с който по отношение на Мадара Бяла Норд АД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 587 309 лв. главница и 344 930,42 лв. лихви. Установено е, от фактическа страна, че между Държавна агенция по горите София (ДАГ) и Мадара Бяла Норд АД е сключен договор за замяна на недвижим имот 223/19.05.2008 г., по силата на който дружеството е заменило правото на собственост върху 69 имота гори и земи от горския фонд, негова собственост с обща площ 1780,856 дка и обща стойност 5 614 937,50 лв., находящи се в землищата на общините Тетевен, Угърчин, Габрово и Трявна, а в замяна е получило 11 имота частна държавна собственост с обща площ от 707,637 дка, находящи се в землището на с. Самотино, община Бяла на обща стойност 5 460 198 лв. Оспореният АУПДВ е издаден в изпълнение на Решение на Европейската комисия (ЕК) С

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), според което държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, §3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р. България по чл.108, §3 от ДФЕС като държава членка да уведоми Европейската комисия (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съдът в мотивите на обжалваното съдебно решение е цитирал подробно разпоредителната част на решението на ЕК. Посочил е, че съгласно чл.4, § 1 от решението на ЕК Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. В изпълнение на Решението на ЕК, Министерство на земеделието, храните и горите е провело процедура по ЗОП с предмет "Избор на правоспособен, независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, който да извърши оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската Комисия С

6207 final от 05.09.2014 г. , относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". С Решение 862/29.09.2017г. на Изпълнителна агенция по горите е класиран за изпълнител "Агролеспроект" ЕООД. В хода на производството е изготвен оценителски доклад, според който реалната пазарна цена на държавните имоти е 1 972 424,92 лв., а тази на частните имотите на дружеството 1 539 855,18 лв. Размерът на подлежащата на възстановяване държавна помощ, получена в резултат сделката за замяна, е определен на 587 309 лв. При тази фактическа обстановка, за да уважи жалбата, административният съд е извършил проверка за законосъобразност съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, като е приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон и целта на закона. Според решаващата инстанция е следвало административният орган, преди издаване на индивидуалния административен да извърши пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Съдът е посочил, че в АУПДВ липсват мотиви и доказателства, че дружеството е предприятие по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС и че сделката за замяна с горски имоти нарушава конкуренцията. Наред с това съдът е установил, че административният орган не е определил размера на подлежащата за възстановяване държавна помощ въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител в изпълнение на указанията в мотивите на решението на ЕК. На следващо място съдът е приел, че АУПД не осигурява постигането на преследваната цел, а именно възстановяването на неправомерно получената държавна помощ. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на АССГ относно липса на изтекла погасителна давност, но не и изложените мотиви относно въпроса, притежава ли лицето адресат на акта качеството предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. Съгласно т. 156 от решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. Въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение

е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора, като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение

Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение

е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал.3 ЗДП. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството субект на издадения и оспорен акт е заменило 4 от недвижимите имоти с имоти, собственост на Мадара Бяла ЕАД, а останалите 7 недвижими имоти са продадени на Сано България АД. Извършените нотариални сделки представляват непряка икономическа дейност с получената в замяна земя от горския фонд. В тази връзка следва да се посочи Решение от 19 октомври 2023г. на СЕС по дело С-325/22, където изрично е прието, че Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. В решението си, т. 30 СЕС сочи, че предприятие по смисъла на разпоредбата зависи само от наличието на връзка между съответната икономическа дейност и имущество, чието придобиване представлява държавна помощ по смисъла на посочената разпоредба т.е. достатъчно е да се установи упражняване на дейност от бенефициера с икономически характер, която да обоснове прилагането на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. В конкретния случай такава е установена и не се оспорва от страна на дружеството, че последното извършва независима икономическа дейност, което го определя като предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС. От съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определянето на размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. В хода на съдебното производство въпреки възлагането на две оценителни експертизи, пазарната стойност не е установена по безспорен начин. В т.2 от диспозитива на решение на СЕС по дело С-325/22, е посочено, че чл.107, §1 от ДФЕС и чл.16, §3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на чл.108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. Посочената в съображение

от Решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В тази насока съдът не е извършил дължимия анализ, като не са обсъдени установените от "Агролеспроект" ЕООД пазарни цени, инкорпорирани в представения доклад, нито съдът е установил, каква е реалната пазарна цена на заменените имоти, към момента на сключване на договора за замяна. Липсва и преценка дали предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната, е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR. При това положение липсата на изложени конкретни мотиви по отношение използваната Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, както и липсата на анализ на представените в тази връзка доказателства от страна на издателя на акта, относно реалната пазарна цена на заменените имоти, към датата на договора, спрямо административната цена по договора, налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да установи в пълнота относимата фактическа обстановка, вкл. и с назначаване на експертиза която да даде заключение относно реалната пазарна стойност на заменените имоти към момента на сключване на договора за замяна, като я съпостави с административната цена по договора, имайки предвид Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ. Едва след установяване на релевантните за изясняване на спора факти и обстоятелства, съдът следва да се произнесе по спорните въпроси при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При този изход на спора, по въпроса за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.