Решение № 13933 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2011 г.

ВАСIII отделение31.10.2011 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1092/1103.2011 г. по адм. д. № 9787/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13933 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Георги Атанасов Пеловски против решение по адм. д. № 9787/2010 г. по описа на АССГ с искане за отмяна и допускане на съдебно-графологична експертиза. Твърди, че баща му Атанас Пеловски не е извършвал агентурна дейност. Ответната страна Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, оспорва касационната жалба. Представителят на ВАП намира решението за правилно. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Георги Атанасов против решение № 174/10.12.2010 г. на Комисията, с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е установена принадлежност на баща му Атанас Георги Пеловски като секретен сътрудник към органите по чл. 1 от закона. Оплакването за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на графологична експертиза, е неоснователно. И пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е представил писмени доказателства, които да обосноват съмнение в автентичността на обещанието за сътрудничество от 6.07.1956 г. - писмени документи подписани от Атанас Г. Пеловски към същия период от време. Първоинстанционният съд е приложил законосъобразно правната норма, като е приел, че решението на административния орган не нарушава материалния закон. защото чл. 25, т. 3 от Закона съдържа примерно изброяване на документите, с които се установява принадлежността, сред които не са само собственоръчно подписани документи, но и документи изготвени едностранно от органите на Държавна сигурност. Административният орган упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Дори обещанието да не съществуваше в досието, наличието на другите документи са достатъчно основание за установяване на принадлежността към органите на ДС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,

Цитирани разпоредби

1