Решение № 70 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2012 г.

ВАСVI отделение04.01.2013 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4355 от 10.10.2011 г. по адм. дело № 3160 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 70 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 573 от 16.07.2012 г., постановено по административно дело № 338 по описа за 2012 г., Административен съд - София област е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на "Виктория 50" ЕООД гр. Елин Пелин срещу решение № РД-07-23/30.03.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 47-2011/17.02.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - София област, с което е призната декларираната злополука, станала на 03.01.2011 г. с Десислава Цветкова Велинова, за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО; 2) осъдил "Виктория 50" ЕООД гр. Елин Пелин да заплати на ТП на НОИ - София област направените по делото разноски в размер на 150 лв.; 3) осъдил "Виктория 50" ЕООД гр. Елин Пелин да заплати на Десислава Цветкова Велинова направените по делото разноски в размер на 290 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Виктория 50" ЕООД гр. Елин Пелин, действащо чрез пълномощника си адв. Капка Гергинова. Процесуалният представител на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - София област и на процесното решение на директора на ТП на НОИ - София област, респ. връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област, не изразява становище. Другият ответник по касация - Десислава Цветкова Велинова от гр. Елин Пелин, чрез пълномощника адв. Иванка Сомова оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Десислава Цветанова Велинова, която е работила по трудов договор като "обслужващ бензиностанция" във "Виктория 50" ЕООД, на 03.01.2011 г. е зареждала с гориво автомобил на клиент, влязла е в работното помещение, за да издаде касов бон и да върне ресто, като при влизането се е подхлъзнала и е паднала по гръб. Същата вечер е потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛ "Света Анна" АД гр. София, като в амбулаторният лист от прегледа е записано, че контузията е след подхлъзване и падане, диагнозата, посочена в издадения болничен лист, е М51 - увреждане на междупрешленните дискове. На 10.01.2011 г. пострадалата е хоспитализирана и в издадената епикриза от болничното заведение е отразено, че оплакванията са след падане, като постепенно болката се е засилила, ирадирала е по задно-страничната повърхност на левия крак, походката е станала затруднена и болезнена. На 05.07.2011 г. Десислава Велинова е освидетелствана пред ТЕЛК, съгласно чието експертно решение от същата дата й е определена 20 % намалена работоспособност с причина трудова злополука, с диагноза М51 - увреждане на междупрешленните дискове. Поради недекларирането от осигурителя на трудовата злополука в срока по чл. 57, ал. 1 от КСО, по реда на чл. 57, ал. 2 от КСО Десислава Велинова е подала на 11.07.2012 г. декларация за нея пред ТП на НОИ - София област. Назначената със заповед на директора на ТП на НОИ - София област комисия по разследване на злополуката е преценила, че е необходимо произнасяне на ТЕЛК за причинната връзка между увреждането и злополуката. С издаденото на 22.12.2011 г. експертно решение № 2713 (необжалвано и влязло в законна сила) ТЕЛК е приела, че е налице причинно-следствена връзка между установеното увреждане, наложило и оперативно лечение с последвала продължителна рехабилитация, и преживявания от освидетелстваната травматичен инцидент на 03.01.2011 г. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с разпореждане № 47-2011/17.02.2011 г. е приело процесната злополука за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано от търговското дружество по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение директорът на ТП на НОИ - София област го е потвърдил. Изрично е посочил, че са налице всички елементи на фактическия състав на трудовата злополука - внезапно увреждане (настъпило в работна среда, по време на работа, когато пострадалата е изпълнявала трудовите си задължения), което е причинило неработоспособност и е налице причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на "Виктория 50" ЕООД срещу решението на директора на ТП на НОИ - София област не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената форма, административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. В оспореният съдебен акт решаващият съдебен състав е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва дословно да преповтаря, и е опровергал тезата на жалбоподателя. Във връзка с касационните оплаквания следва да се отбележи, че в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки в хода на административното производство са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на увреждането на пострадалото лице, както и всички други данни, които са от значение за определяне на характера на злополуката, като резултатите от разследването на злополуката са оформени в протокол, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Разследването е извършено от комисия, сформирана съобразно чл. 8, ал. 2 от същата наредба, включваща управителя и мениджър маркетинг и продажби на дружеството, които са подписали съставения протокол без забележки и възражения. Предвид изложеното, обосновано административният съд е приел, че са спазени административнопроизводствените правила и, че направените в тази насока възражения са неоснователни. Обоснован с констатациите на комисията е и направеният извод, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа, както и че е налице причинно-следствена връзка между нея и полученото увреждане, което от своя страна е довело до неработоспособност на осигуреното лице. От това следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и че правилно актът - предмет на съдебно оспорване, постановен в този смисъл, е преценен от съда като законосъобразен. Установеното увреждане, настъпило по време на работа и в работно помещение, е във функционална връзка с трудовата дейност и правилно е било квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. Позоваването от касаторовия повереник на това, че в издадени предната година болнични листи на Велинова й е поставена различна от процесната диагноза е несъстоятелно, защото от една страна именно в резултат на травматичния инцидент тя е получила въпросното увреждане, а от друга, в хода на производството по установяване и разследване на трудовата злополука е била извършена служебна проверка относно ползването от Десислава Велинова на отпуск по болест за периода от 14.10.2008 г. до 03.01.2011 г., от която явства, че причините са били за заболяване различно от полученото на 03.01.2011 г. травматично увреждане. Настъпилата злополука е трудова по смисъла на горецитираната разпоредба, защото в случая са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат и причинна връзка. Събраните доказателства в хода на разследването на злополуката сочат на тяхната кумулативна наличност. Административният съд подробно се е спрял на структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и е доказал тяхното наличие при злополуката, станала с Велинова. Правилно е прието от съда, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и условията на труд при осигурителя, и съответно инцидента с Велинова е трудова злополука по смисъла на тази норма. Не е основателно и твърдението в касационната жалба за процесуални нарушения, допуснати в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство. Правилно съдът не е уважил тези от доказателствените искания на жалбоподателя, които не допринасят за изясняване на спора и са неотносими към предмета на доказване. При наличие на необжалвано и влязло в сила решение на ТЕЛК, с което органите на медицинската експертиза на работоспособността са приели наличие на причинно-следствена връзка между злополуката и настъпилото увреждане въпроса има ли такава връзка не подлежи на пререшаване, поради което с основание не е назначена исканата от дружеството съдебна експертиза. Прецизно са анализирани и събраните гласни доказателства, при което обосновано не е дадена вяра на показанията на свидетелката Снежана Иванова, доколкото те противоречат на останалите събрани по делото доказателства и с оглед нейната заинтересованост в полза на търговското дружество, което е неин работодател и понастоящем. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221 АПК, чл. 78 от ЗКПО. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Съгласно посочената законова разпоредба финансовият резултат се коригира със сумата на приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, като в случая това се явява СС - "Приходи" и конкретно неговата т. 5.1. В последната са уредени кумулативните изисквания, за да бъде признат прихода. По делото се спори дали те са налице през 2007 г., съответно дали правилно се явява приложен и чл. 78 от ЗКПО. За точност следва да се отбележи, че спорните приходи са били отразени като такива за 2008 г., което обстоятелство е взето предвид, поради което и за тази данъчна година с тях е намален финансовия резултат на ревизираното дружество. Съдът правилно е анализирал договора от 23.05.2007 г., послужил като основание за издаване на двете процесни фактури. Така при преценяване на спорния факт за окончателно изпълнение на тази част от договора и с оглед на осъщественото в нейно изпълнение разплащане по него, съответен на фактически установеното, е изводът за неотчетени реализирани приходи през ревизираната 2007 г. Съдът правилно не е кредитирал и заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Преценката за законосъобразното прилагане на чл. 78 от ЗКПО за 2007 г. по делото се обуславя от съдържанието на обсъждания договор и конкретно на т. 5 от него, в която е уредено плащането по него. Записано е, че 50 % се плащат при сключване на договора за фиксираната поръчка, като според договореното тази сума служи изключително и само за финансиране на придобиването на поземления имот. Договорен е начин на плащане на тази 50 %-на част на два пъти по 25 % в посочени срокове. Отделно е договорено заплащане на 25 % от възнаграждението след предоставяне на влязла в сила виза за проектиране и 25 % след завършване на процедурата по урегулиране. За последните две плащания няма допълнителни изисквания, приети в тази клауза от договора. Така спорът се концентрира около осъщественото плащане по банков път по двете фактури, в изпълнение на т. 5 от договора, като то е направено на двете дати - 31.05.2007 г. и на 30.06.2007 г. По делото се установява, че в предварителния договор от 10.08.2007 г. за покупко-продажба между същите страни "Кваттра" ООД като продавач и "Рила проект" ЕООД като купувач е записано, че цената на недвижимите имоти следва да се плати в срок от 5 дни след подписването му. Това е станало с фактура № 5 от 12.09.2007 г. и № 6 от 3.11.2007 г. като общата стойност е от 176 295.00 лв. Отделно от това по делото се установява, че в счетоводството на ревизираното дружество е отчетена сумата от 98 026.42 лв., включващи разходи за материали, за външни услуги, вкл. консултантски, за амортизации, работни заплати и осигуровки и наем на офис. Така се поставя въпросът дали процесната сума от 215 500.00 лв. представлява приход за ревизираното лице, който не е осчетоводен съобразно изискванията на СС-18 "Приходи". От така посоченото съдържание на договора в частта му относно договореното възнаграждение не може да се установи какъв е размерът на същото както при частично, така и при пълно изпълнение на същия. В същия е посочена конкретно обща сума с разсрочено заплащане на три вноски и същевременно четири изисквания за това плащане. По тези причини и с оглед факта, че тежестта на доказване е в лицето на ревизираното дружество, жалбоподател, то по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Експертът по изслушаната експертиза също не дава отговор, като в писменото заключение се съдържа факти и данни относно реализирани разходи през 2007 г., като се сочат реализирани приходи, но през 2008 г., отчетени за същата данъчна година. Налице е поетапно изпълнение на процесния договор и правилно първоинстанционния съд се е позовал и на т. 7 от СС - 18 "Приходи". След като през 2007 г. е изплатено част от възнаграждението, както и е осъществено прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти, като част от задълженията на дружеството - изпълнител, то същото представлява приход за него, който не е отчетен съгласно счетоводните изисквания и правила. По изложените съображения обжалваното решение в тази част е правилно. Относно втория спорен момент за непризнати разходи в размер на 310 204.22 лв. за финансовата 2008 г., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 26, т. 11 от ЗКПО. В хода на административното производство е констатирано, че през отчетната 2008 г. ревизираното дружество е отчело като текущ разход за посредничество такъв в размер на 310 204.22 лв. по фактура от 22.12.2008 г., издадена от "Мюнх Фермьогенсфьордерунг" Гмбх. Последното дружество няма представител и обект в страната, съответно не е регистрирано по реда на ЗДДС. Установено е от договор за посредничество от 26.05.2008 г., че ревизираното дружество е възложило на същото в качеството му на посредник да оказва съдействие при преговори със собственици на поземлени имоти в с. Столник с цел обединяването им до около 85 000 км. м., да проверява и/или осигурява всички необходими документи за сключване на договори покупко-продажба, да оказва съдействие при обединяването им в единна площ, да оказва съдействие при процедурата по преобразуване и урегулиране, срещу възнаграждение в размер на 0.85 евро за кв. м. площ за посредничество и 0.85 евро за кв. м площ за преобразуване на поземлени имоти. Прието е, че след като мястото на изпълнение на посредническата услуга е на територията на РБългария, то изпълнението на задълженията по посочения договор за посредничество, е възможно да бъде изпълнено от лице, което пребивава в страната за по-дълъг период, познава българското законодателство по повод търговията с недвижими имоти, работата на държавните органи по администрирането на поземлените имоти и други специфични дейности по повод закупуването, преобразуването и урегулирането на същите. Извършването на тези процесни дейности по договора, които според административния орган не са точно определени, не се явяват документално доказани, поради което и на посоченото правно основание е увеличен финансовият резултат за 2008 г. Касационната жалба по повод този втори спорен момент по делото е насочена към неправилния извод, че процесните дейности не са документално доказани, съответно са квалифицирани като нереално осъществени. В тази връзка сочи за необсъждане на дадените обяснения от управителя на дружеството Карл Хайнц Мюнх и на неценене на представените предавателни протоколи за извършена дейност за конкретно посочени периоди, които не са оспорени по процесуалния ред затова. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Съдът точно е отграничил основния спорен момент от фактическа страна, а именно дали задълженията, произтичащи от цитирания договор за посредничество са осъществени от немското търговско дружество, страна по договора с качеството посредник. По делото са събрани като доказателства освен обясненията на управителя на дружеството, дадени в административното производства, и протоколи, които не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът правилно е приел, че изпълнението на задълженията по договора от това дружество не се явява доказано, понеже не са ангажирани годни и достатъчно доказателства за установяване на правнорелевантни факти като извършване на преговори, относно компетентността на преговарящото лице или лица, относно обема на посредничеството и начина на формиране на стойността му, представляваща част от договореното възнаграждение. Това е така, понеже правилно административният орган и съдът са преценили, че след като немското дружество няма представителство в страната, както и агент, при липса на други доказателства, освен договор, фактура и обяснения на управителя на същото, не може да се установи реалното осъществяване на посредничеството от точно посоченото конкретно търговско чуждестранно дружество. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна по касационната жалба такива са присъдени в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

5