Решение № 7556 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2016 г.

Решение № 7556 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5454/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искането на адвокати С. И. М.- Големинова и Г. Н. А., в качеството им на процесуални представители на О. Л., представлявана от кмета К. М. за отмяна на влязло в сила определение № 14684/07.11.2013 г. по адм. д. № 12770/2013 г. на Върховния административен съд- Осмо отделение, с което е оставено в сила определение № 5153 от 22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 5512/2013 г. на АССГ. С последното определение, административния съд е оставил без разглеждане жалбата на кмета на община Л. срещу писмо с изх. № 99-00-6-2962/25.04.2013 г. на Главния директор на Главна дирекция " Програмиране на регионалното развитие" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., като недопустима и е прекратил производството по административното дело № 5512/2013 г. по описа на административен съд С. - град .

Искането е за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство, от съществено значение за делото и трансформира директно правното значение за релевантен относно допустимостта на производството факт. Като ново обстоятелство молителя сочи на първо място Тълкувателно решение /ТР/ № 8 от 11.12.2015 г. на Общо събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1/2015 г. твърди, че посоченото тълкувателно решение засяга въпроси, които са били спорни и в атакуваното определение № 14684/07.11.2013 г. по адм. д. № 12770/2013 г. на Върховния административен съд, а именно: "Какъв е правният характер на актовете на органите на Разплащателна агенция ДФ "Земеделие" по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на земеделието и горите и подлежат ли те на съдебно обжалване АПК?". Като основание за отмяна сочи и образуваното Тълкувателно дело № 8/2015 от Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по въпросите:

1. Подлежат ли на контрол за законосъобразност от административния съд актовете на Управляващия орган за налагане на финансова корекция или отказ за верифициране на суми по договори за безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие. Европейския социален фонд и Кохезионния фонд? 2. Действат ли управляващите органи в хипотезата на обвързана компетентност при изпълнението на препоръки от страна на одитиращия орган по смисъла на чл. 62 от Регламент /ЕО/ 1083/2006 г. и на сертифициращия орган по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕО/ 1083/2006 или разполагат с оперативна самостоятелност? Като трето основание за отмяна отново по чл. 239, т. 1 от АПК, молителя сочи приетия и обнародван в Д. вестник бр. 101 от 22.12.2015 г. Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Претендира отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски.

Моли, предвид предмета на Тълкувателно дело № 8/2015 г. на Върховен административен съд ОСС от I и II колегия на ВАС и Тълкувателно дело № 7/2014 г. но описа на ВКС, Гражданска п Търговска колегии, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК приложим във връзка с чл. 144 от АПК, производството по настоящото искане с основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК да бъде спряно, до издаването на Тълкувателни решения по посочените тълкувателни дела. Счита, че същите имат преюдициално значение и за предмета на настоящото производство.

Ответникът по искането - Министърът на регионалното развитие и благоустройството оспорва искането чрез процесуалния си представител гл. юрк. Тонева в подробен писмен отговор.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното:

Искането като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съденият акт е неблагоприятен, и в сроковете по чл. 240 АПК, е допустимо, разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения:

Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи.

Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема тълкувателно решение при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Следователно с тълкувателното решение се дава задължително тълкуване на съдържанието на закона, което следва да бъде съобразявано при разрешаването на правни спорове след неговото приемане /чл. 130, ал. 1 ЗСВ/. То не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Тъй като тълкувателното дело няма за предмет конкретен правен спор, а по него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, то не съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според приетото от ОСТГК на ВКС ТР № 8/2014 г., при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция и само на основание чл. 292 ГПК. С оглед на изложеното, искането за спиране на настоящото производство поради наличие на образувани тълкувателни дела № 8/2015 г. на Върховен административен съд ОСС от I и II колегия на ВАС и Тълкувателно дело № 7/2014 г. но описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии е неоснователно.

На следващо място, като основание за отмяна се изтъква Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. Действително, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, като в случаите на констатирани нередности, съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган определя по основание и размер финансовата корекция с мотивирано решение, което може да се оспорва пред съд по реда на АПК.

Законът е влязъл в сила три дни след обнародването, тъй като в същия не се съдържа разпоредба за влизането му в сила, и има действие занапред. В чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ е предвидено, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Такава в ЗУСЕСИФ липсва. Определенията, чиято отмяна се търси са съобразени с действалата към момента на постановяването им правна уредба и трайната съдебна практика.

По силата на § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ. започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред, а съгласно 2 от същия параграф, образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7. Производството по съдебното оспорване по реда на АПК на писмо с изх. № 99-00-6-2962/25.04.2013 г. на главния директор на ГД "ПРР" и ръководител на УО на ОПРР е приключило е атакуваните е настоящата молба определения преди приемането на ЗУСЕСИФ, поради което същият не следва да намери приложение. Като изключение е предвидена възможност да бъдат придадени правни последици на минали факти, т. е. последващ във времето закон да регламентира правни последици от факти, които са възникнали преди неговото влизане в сила. Съгласно чл. 14. ал. 1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то е изрична разпоредба. Тъй като такава не е предвидена, с изключение на § 10, ал. 2 от ЗУСЕСИВ за неприключили производства, законът се прилага само занапред, и не е критерий за преценка на законосъобразността на процесните определения и цитираното писмо на главния директор на ГД "ПРР" издадени преди влизането му в сила.

Съобразно изложеното по-горе, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на молителя за присъждане на разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав