Решение № 14469 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2013 г.

Решение № 14469 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14893/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Парк Дизайн" ЕООД със седалище в гр. София, чрез пълномощника адв. Цветкова, срещу решение № 5311/30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 7821 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2141108363 от 15.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1517/26.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер на 118 707, 71 лв. и лихви - 21 804, 76 лв. и на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 824, 15 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, с което да бъде прогласен за нищожен РА. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от Административен съд - София град. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и основателна в твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводството при постановяване на решението. Предмет на обжалване пред Административен съд- София град е бил ревизионен акт за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди от 2009 и 2010 години по фактури, издадени от: "Бизнес Моделс " ЕООД, "Мед Ком " ЕООД, "МБИ Груп " ЕООД, "Титан Сити " ЕООД, "Геопроект Строй " ЕООД, "Глав Болгар Инж " ЕООД, "Ми 9 " ЕООД, "Гама Проекти " ЕООД. Преди да се произнесе по спора по същество, съдът е приел, че ревизията е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1112428/02.11.2011 г., изменена със Заповед № 1201052/06.02.2012 г., в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден ревизионен доклад № 1201052/23.03.2012 г. и след приключване на ревизионното производство, е издаден РА № 2171201052/24.02.2012 г. от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-София, упълномощен със Заповед № К 1201052/26.03.2012 г., издадена от органа, възложил извършването на ревизията. Видно от цитираната в решението заповеди, налице е несъответствие между обсъдените от съда актове, предхождащи издаването на оспорения пред съда ревизионен акт. От мотивите на съдебното решение в тази част е видно, че съдът е приел, че РА е издаден преди издаването на ревизионния доклад и заповедта за определяне на органа, който да издаде РА. Задължение на съда е било, преди да се произнесе по съществото на спора, да се произнесе по валидността на оспорения административен акт като проследи компетентността на органа, издал заповедите за възлагане на ревизията и за издаване на РА. Съдът е следвало да изиска от ответника да представи всички заповеди, във връзка с установяване компетентността на органа, възложил ревизията, както и компетентността на органа, издал заповедта за определяне органа за издаване на РА. Съдът е решил делото без да обсъди относимите заповеди, свързани с установяване компетентността на органа да издава заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган. При това несъответствие на мотивите на съда, касаещи обсъждане заповеди във връзка с компетентността на органите, възложили ревизията и за определяне органа за издаване на РА, обсъдени РА и РД, с различни номера и дати от тези приложени по делото, поддържаното от касатора възражение за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводството е основателно. Обжалваното решение в частта по валидността на РА е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да изиска от ответника да представи всички заповеди по възлагане на ревизията и относимите доказателства за компетентността на органите, възложили ревизията и тези, издали РА, след което да изведе изводи за валидността на РА при анализ на относимите към издаването му заповеди. Съгласно чл. 112, ал. 2 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. При липса на доказателства за компетентност на лицето възложило извършването на ревизията и издаването на РА по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният е нищожен, поради липса на материална компетеност. За компетеността на лицето издало обжалвания акт, съдът следи служебно, поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК не е указал на процесуалния представител на ответната страна по жалбата да представи годни доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство, което рефлектира върху валидността на ревизионния акт. Това се налага от изискванията на чл. 112, ал. 2 от ДОПК за определяне на компетентен орган, който от своя страна по силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК определя компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг съдебен състав за ново разглеждане при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания. С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, а направените следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,