Решение № 283 от 13.5.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200325/2024 г.

С присъда № 18/21.07.2023 г., постановена от Окръжен съд - Ямбол по нохд № 170/2023 г. подсъдимият - С. Б., гражданин на Република Молдова, е признат за виновен в това, че на 17.04.2023 г., около 22, 00 ч. през ГКПП „Лесово“ обл. Ямбол, със собствения си л.а. „****“, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната - от Република Турция в Република България, високо рисково наркотично вещество - хероин, с общо тегло 983, 30 гр., на обща стойност 49 165 лв., поради което и на основание чл.242, ал.2, пр.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1 и ал.3 от НК е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.242, ал.7 от НК в полза на държавата е отнет предметът на контрабандата - наркотичното вещество, а на основание чл.242, ал.8 от НК и автомобилът, ведно с контактния ключ за него, намиращ се на съхранение в ТД Митница - Бургас. С присъдата съдът се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 477, 98 лв., платими по сметка на ТД Митница - Бургас. По жалба на защитника подсъдимия Б. е образувано внохд № 20232000600201/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. В първоинстанционното производство, протекло при условията на съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК - с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тях, законосъобразно извършеното деяние е квалифицирано като престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 от НК. Наличното самопризнание, макар действително да е направено още в хода на досъдебното производство, е без каквото и да било практическо значение за разкриване на извършеното престъпление, а само е довело до определяне на дължимата санкция значително под минимума на най-лекото предвидено в закона наказание, без да са налице изключително/и или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като периодично пътуващият от Молдова до Турция и обратно чужд гражданин е задържан от българските митнически власти при извършената проверка на автомобила му, по време, на която е открито процесното наркотично вещество. При индивидуализацията на наказанието в определените от закона граници от десет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба от сто до двеста хиляди лева, с основание и прието, че по-благоприятно за дееца се явява определянето на дължимата санкцията при условията на чл.55 от НК, отколкото ангажирането на отговорността му, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК. При това положение няма как да се сподели основното и на практика единствено възражение в жалбата, че продължителността на наказанието лишаване от свобода несъответства на неправилно възприетата като относително висока степен на обществена опасност на деянието, която според защитника не е съобразена с извършеното, а е по-скоро изведена от размера на предвидената от законодателя санкция за този вид престъпления. В случая в достатъчна степен са отчетени всички определящите отговорността обстоятелства, включително и конкретната обществена опасност на самото деяние. С оглед стойността, вида и количеството на пренесеното през границата високорисково наркотично вещество, при установеното съдържание на диацетилморфин в 487, 90 гр. от 26, 1 % и 23, 6 % в 495, 40 гр., разпределени в два пакета, поставени в дъното на отделни чанти, обуславя конкретната относително висока степен на обществена опасност на деянието. В този смисъл наказанието от четири години лишаване от свобода се явява справедливо, поради което касационният състав намира, че не са налице основания за допълнителна промяна чрез намаляване на неговия срок, още повече, че при условията на чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативното наказание глоба. Касационният състав счита, че с именно с така определената продължителност на наказанието лишаване от свобода в максимална степен биха се постигнали целите не само на генералната, но и на специалната превенция. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК