Решение № 13135 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе в Агенция Митници, чрез юрк. Грозева, срещу Решение 660/25.07.2025 г., постановено по адм. дело 92/2025 г. по описа на Административен съд Разград, с което по жалба на Ники 2001 ЕООД е отменено Решение 32-55467/20.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе в Агенция Митници. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от митническите органи е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, за който не е предвидено изискване за издаване на заповед за възлагане, съответно не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противно на приетото от административния съд. Спазена е и процедурата, предвидена в чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като дружеството е надлежно уведомено за фактическите и правните основания, въз основа на които предстои издаване на неблагоприятно митническо решение. Излагат се аргументи за материална законосъобразност на акта, като се изтъква, че правилно, с оглед Общите правила за тълкуване на комбинираната номенклатура (КН) и обективните характеристики и свойства на вносните стоки, е извършено прекласиране, съответно законосъобразно на дружеството са установени допълнителни задължения. Оспорват се мотивите на решаващата инстанция, според които митническите органи не са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се сочи, че декларираната митническа стойност е по-ниска от средностатистическата стойност на вноса на стоки от процесния вид. Твърди се, че при определяне на новата митническа стойност е спазена поредността на вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като националната база данни МИС3А не е съдържала данни за идентични стоки, поради което методът по чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 е неприложим. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесното митническо решение. Претендира се присъждане на разноски, а в условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът Ники 2001 ЕООД, чрез адв. Механджиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 32-55467/20.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе в Агенция Митници, с което, на основание чл. 29 вр. чл. 74, § 1, 2 и 3, чл. 77 и чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ, както и чл. 54, чл. 55, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 59 АПК, на Ники 2001 ЕООД е: 1. отказано приемане на декларирания код по ТАРИК за стоката, допусната за свободно обращение с МД MRN 24BG004002008687R0/05.07.2024 г.; 2. Определен е код по ТАРИК за стоката 9401 41 00 00; 3. отказано е приемане на декларираната митническа стойност на стоката; 4. определена е нова митническа стойност в размер на 29 466,46 лв.; 5. установено е задължение за довнасяне в размер на 979,50 лв. за ДДС, ведно със съответните лихви. За да отмени митническото решение, административният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 05.07.2024 г. дружеството е декларирало пред МБ Разград за режим 40 едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление стоки със следното описание: Ъглов диван ALYA LUX: десен 12 бр.; ляв 12 бр.; Холова гарнитура 3 + 1 + 1 ALYA 1 к-кт; Холова гарнитура 3 + 2 + 1 KIEL 2 к-кта; Ъглов диван BRODY 4 броя, с държава на изпращане Турция. Стоката е приета от митническите органи и е регистрирана с MRN 24BG004002008687R0/05.07.2024 г. Декларираната при вноса митническа стойност е в размер на 24 568,96 лв., като е определено и взето под отчет митническо задължение в размер на 4 923,79 лв. за ДДС. На 05.07.2024 г. инспектори от МБ Разград са извършили митническа проверка на транспортното средство, с което е транспортирана стоката в складова база на оспорващото дружество, находяща се в гр. Разград, като за проверката е изготвен протокол за извършена митническа проверка 24BG004002M029597/05.07.2024 г. (л. 94). В протокола е посочено, че проверката спрямо този търговец е втора, като първата такава е осъществена на 25.03.2024 г. по доставка на еднотипна стока от същия турски доставчик, за което е съставен ПИМП 24BG004002M015363, като на база последващ контрол е издадено Решение 32-850796/13.05.2024 г. (л. 98 л. 99) от директора на ТД Митница Русе за възстановяване на събрания депозит за обезпечаване на държавните вземания за предишния внос. С писмо рег. 32-92-3166/08.07.2024 год. (л. 99 гръб) началникът на МБ Разград е изискал от оспорващото дружество във връзка с допълнителна проверка по позиции от процесната МД да представи информация, данни и документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. От Ники 2001 ЕООД е представено писмено обяснения с вх. 32-930574/12.07.2024 г. за начина, по който е осъществило контакт с износителя на стоката на изложение в Турция, и търговските си взаимоотношения с него, като са представени следните документи: договор за покупко-продажба; оферта от износителя; проформа фактура; банкови извлечения и платежни нареждания. От служители на МБ Разград са предприети допълнителни последващи действия във връзка с процесната митническа декларация по сработил рисков профил РА-11066 относно справедливи цени, за което е изготвена докладна записка рег. 32-96218/07.08.2024 г. на гл. инспектор в МБ Разград. В нея са описани предприетите действия беседа разговор с икономическия оператор; извършено посещение в шоурума на фирмата в гр. Разград и фактически оглед на процесната стока. Приложени са снимки от извършената проверка на процесните мебели в шоурума на дружеството. С писмо рег. 32-11-05027/05.12.2024 г. от ТД Митница Пловдив е представено заверено копие от МД с MRN 24BG003004052849R5 и приложените към нея документи, а с писмо рег. 32-1112492/11.12.2024 год. от ТД Митница Бургас са представени заверени копия и приложените към тях документи на 4 митнически декларации с MRN 24BG001010012842R9/04.06.2024 г.; MRN 24BG001010013110R0/26.07.2024 г.; MRN 24BG001010013301R9/30.08.2024 г. и MRN 24BG001010013322R7/03.09.2024 г. С писмо изх. 32-1119625/17.12.2024 г. дружеството е уведомено, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че започва производство по издаване на индивидуален административен акт. В писмото е посочено, че стоката ще бъде класирана по нов код по ТАРИК 9401 41 00 00, ще бъде определена нова митническа стойност, и нова данъчна основа, съответно разлика за доплащане. Предоставена му е възможност в 30-дневен срок от датата на получаване на писмото да изрази становище. С писмо рег. 32-18043/17.01.2025 г. дружеството е възразило, като е посочило, че предвид липсата на внос на идентични стоки не става ясно как са събрани данни за средностатистическите цени на същите стоки в ЕС. Посочило е, че липсата на данни в България за осъществен на територията на страната внос на идентични стоки, не означава, че такива липсват в ЕС. Към писмото на дружеството е представено Решение 32-850796/13.05.2024 г., което се отнася до сходен случай, при който, след извършена проверка, митническата стока, внесена от Ники 2001 ЕООД, е приета, с искане това да бъде съобразено от органа. В оспореното митническо решение е прието, че при осъществения последващ митнически контрол, предвид допълнително получената информация за стоката, е установено несъответствие между описанието й и декларираното тарифно класиране в ЕД 6/14 9401 69 000 00 в процесната МД. Посоченият код съответства на мебели за сядане (с изключение на тези от 9402), дори превръщащи се на легла и техните части Други мебели за сядане с рамки от дърво Други. На основание правила 1, 6 и 3, б. б от Общите правила за тълкуване на КН, термините на подпозиция 9401 41 Мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинг или за градини: от дърво, както и предвид специфичните характеристики на процесните стоки, е прието, че следва да се класират в код по ТАРИК 9401 41 00 00 Мебели за сядане (с изключение на тези от 9402), дори превръщащи се на легла и техните части мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинг или градини от дърво. Въз основа на наличните сведения и информация е установено, че декларираната митническа стойност е по-ниска спрямо средностатистическата цена в ЕС при допускане за свободно обращение на стока с код по КН 9401 41 00 и държава на изпращане Турция. Констатираната разлика е приета от митническите органи като основание за възникване на съмнения по отношение на реално платената или подлежащата на плащане цена за процесните стоки. В оспореното митническо решение са изложени съображения, според които методът, предвиден в чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, е неприложим, тъй като в базата данни на Агенция Митници липсва информация за внос на идентични стоки през същия или приблизително същия период от време. Извършен е сравнителен анализ на наличните данни на записите за тарифен код 9401 41 00 00, който е приет за приложим спрямо процесния внос, в МИС3А, при критерии държава на произход Турция и период 05.05.2024 г. 05.09.2024 г., като са открити данни за сходни стоки, на база на които е установено, че декларираната митническа стойност е занижена. В митническото решение е посочено, че при извършване на съпоставка между процесния внос и данните за налични сходни стоки, са взети предвид количеството на стоката, теглото на комплектите, наличните описание, характеристики и документи за процесната стока. Предвид факта, че в описаната стока са включени различни по вид комплекти мебели, за коректното определяне на митническата стойност е направена съпоставка с наличните данни по отношение на всеки един от комплектите поотделно, тъй като не са открити записи, които да включват в себе си същата комбинация от мебели. Използвана е най-ниската стойност от наличните сходни стоки, декларирани с 3 МД, които не са с абсолютно същото описание, както и не са допуснати за свободно обращение в същия период от време. За определяне на нова митническа стойност в размер на 776,55 лв. за един брой от стока Ъглов диван ALYA LUX: десен 12 бр.; ляв 12 бр. е използвана фактурната стойност на ъглови дивани, декларирани в МД MRN 24BG00101001284R9/04.06.2024 г., като е определена крайна стойност в общ размер на 18 637,20 лв. ((12 броя десни + 12 броя леви) х 776,55 лв.). Не са били налични данни, позволяващи извършване на корекция поради разлика в количеството. При определяне на нова митническа стойност за Холова гарнитура 3 + 1 + 1 ALYA 1 к-кт е използвана декларираната с МД MRN 24BG004011029440R9/09.08.2024 г. цена, с която е деклариран внос на дивани с единична стойност 449,84 лв. и фотьойли на стойност 199,49 лв., като е прието, че правилната стойност възлиза на 848,83 лв. (449,84 лв. + 199,49 лв. х 2 броя). По отношение на Холова гарнитура 3 + 2 + 1 KIEL 2 к-кта е използвана декларираната стойност в МД MRN 24BG00401102961R4/20.08.2024 г., възлизаща на 1 032,68 лв., и вид на стоката триместни дивани, двуместни дивани и фотьойли (всички от един модел). С решението е определена нова митническа стойност за посочената стока, предмет на процесния внос, в размер на 2 065,36 лв. (1 032,68 лв. х 2 броя). За определяне на нова митническа стойност по отношение на Ъглов диван BRODY 4 броя са използвани данните по МД MRN 24BG004011029173R8/29.07.2024 г., с която е деклариран внос на ъглови дивани с единична стойност 1 028,77 лв. Съобразно това с административния акт е прието, че стойността на вноса на процесната стока възлиза на 4 115,08 лв. (1 028,77 лв. х 4 броя). С оглед гореизложените установявания е прието, че общата стойност, определена с решението, е 25 666,46 лв. (18 637,20 лв. + 848,83 лв. + 2 065,36 лв. + 4 115,08 лв.), към която е добавена стойността на извършения транспорт в размер на 3 800,00 лв. съгласно приложена към процесната МД фактура 0000019796/04.07.2024 г. По този начин е определена нова митническа стойност в размер на 29 466,46 лв., и данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, в размер на 29 516,46 лв. Установено е задължение за ДДС за довнасяне в размер на 979,50 лв. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материални разпоредби. Съдът е приел, че процесната МД с MRN 24BG004002008687R0/05.07.2024 г. е била обект на последващ административен контрол, като приложение намира разпоредбата на чл. 84в ЗМ. По делото не е представена заповед за възлагане на проверката. Според решаващата инстанция е допуснато и нарушение на чл. 84к, ал. 1 и ал. 2 ЗМ, тъй като от митническите органи не са представени протоколи по чл. 50 ДОПК вр. чл. 84ж ЗМ относно цитираните в решението процесуални действия за извършени справки в информационни системи, както и за изслушване на оспорващия. На следващо място, административният съд е приел, че при издаване на решението е допуснато нарушение на чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като уведомителното писмо за предстоящо издаване на административен акт не съдържа конкретните фактически основания, като не е посочено кои специфични характеристики на процесния внос налагат промяна на кода по ТАРИК, както и каква е средностатистическата цена в ЕС при допускане на стоки от процесния вид, съответно въз основа на какви данни е определена, което е ограничило правото на защита на дружеството. Позовавайки се на трайната практика на СЕС, съдът е формирал извод, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило следва да се търси в обективните им характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Прието е, че органът не е изследвал характеристиките на стоките, поради което необосновано е извършил промяна на тарифния код, като констатираното нарушение препятства съда да извърши проверка за материална законосъобразност на акта в тази му част. Административният съд е приел за неправилно и определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като митническите органи не са съумяли да докажат основателността на съмненията си, което е довело до необосновано отхвърляне на декларираната договорна стойност по чл. 70 от същия регламент. Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните мотиви на касационния състав: Не могат да бъдат споделени мотивите на административния съд относно допуснато нарушение при последващия митнически контрол, изразяващо се в неспазване на предвидената процедура. Разпоредбата на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 регламентира последващ митнически контрол на декларирането, като тази правна уредба е възприета и доразвита в ЗМ чл. 84 до чл. 84а. Съгласно чл. 84, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗМ, последващата проверка е свързана със спазването на изрично определена в закона процедура по чл. 84а и следващите ЗМ, изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, въз основа на проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и в придружаващите я документи, както е приел и съдът, спрямо която проверка законодателят не е предвидил изискване за издаване на заповед за възлагане, изготвяне на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя. Към тази процедура е приложимо изискването по чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 (в т. см. Решение 6441/27.05.2024 г., постановено по адм. дело 840 / 2024 г. по описа на ВАС). Правилно обаче съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 26 АПК при уведомяване адресата на акта относно фактическите констатации, мотивирали предстоящото му издаване. В изпратеното на дружеството писмо рег. 32-1119625/17.12.2024 г. е посочено, че е установена по-ниска цена на декларирания внос спрямо средностатистическата цена за ЕС без същата да е посочена. Впрочем същността и размерът на констатираното от митническите органи отклонение не е отразено и в самото митническо решение, като информация за конкретно констатираното отклонение се съдържа единствено във вътрешна кореспонденция между митническите органи, обективирана в Докладна записка с рег. 32-955944/02.08.2024 г. и Служебна бележка с рег. 32-930902/12.07.2024 г. С оглед това правилен е изводът на административния съд, според който митническите органи само формално са спазили изискването преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава. Нещо повече, въпреки изричното възражение на дружеството, че не са посочени конкретните стойности на средностатическите цени, при издаване на крайния акт отново не посочени такива. Правилно административният съд е приел, че митническите органи, необосновано и в нарушение на приложимия материален закон, са отхвърлили декларирания от дружеството код по ТАРИК 9401 69 00 00, като са определили нов 9401 41 00 00. Съгласно приложимия по време към момента на осъществяване на процесния внос Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2364 на Комисията от 26 септември 2023 година, в подпозиция 9401 41 00 00, определена от митническите органи, попадат Мебели за сядане, които могат да стават на легла, различни от оборудването за къмпинг или за градини от дърво, а в декларирания от дружеството код 9401 69 00 00 други мебели за сядане с рамки от дърво други. Според Общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г., DFDS BV по дело C-396/02, т. 27 и цитираната там практика, Решение на СЕС от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports BV по дело C-495/03, т. 47, Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, Нова търговска компания 2004 АД, т. 38 и цитираната там съдебна практика и др.). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, но доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). Предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). От цитираната практика на СЕС следва еднозначен извод, че за извършване на тарифното класиране на стоките, от водещо значение е да се установят обективните им характеристики. В конкретния случай в спорното митническо решение, с цел обосноваване необходимостта от промяна на кода по ТАРИК, е посочено единствено, че всички мебели са с рамки, изработени от ПДЧ; всички мебели, с изключение на KIEL Armchair, разполагат с вариант за спане след извършване на съответните манипулации, като част от тях разполагат с ракли; всички мебели са облечени в плат от полиестер, имитиращ еко кожа. Според органа, предвид специфичните характеристики на стоките, декларираният от дружеството код е неправилен, без обаче да е посочено въз основа на които точно обективни характеристики следва да се извърши тарифното прекласиране и то именно в подпозиция 9401 41 00 00. Изложените мотиви са бланкетни и не удовлетворяват изискването за мотивираност на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което препятствя проверката за съответствието му с материалния закон и накърнява правото на защита на адресата, както правилно е приел и административният съд. Правилен е и изводът на административния съд, че митническите органи не са съумяли да докажат основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби са отхвърлили декларираната от дружеството митническа стойност и са определили нова такава по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, който в хода на административното производство е представил всички документи, с които разполага оферта, договор, проформа фактура, банкови извлечения и платежно нареждане за платената сума, въз основа на които е доказана декларираната митническа стойност. Също така, както вече бе посочено, нито в уведомлението за откриване на производството по издаване на акта, нито в Решение 32-55467/20.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе в Агенция Митници се съдържа информация за средностатистическата стойност на вноса на територията на ЕС за стоки от процесния вид. Не е отразено и с колко се отклонява декларираната от дружеството стойност, т.е. органът не е изложил конкретни мотиви относно наличието на основателни съмнения, нито са приложени доказателства в тази насока липсват разпечатки от митническата информационна система (МИС3А), в която се твърди, че е извършена справка. В митническото решение не са изложени мотиви относно неприложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013, като единствено е посочено, че на база на данните в МИС3А, е установено, че няма регистрирани вносни операции на идентични стоки в приблизително същия период от време, без обаче да е приложена справка от системата за извършената проверка. Отделно, съгласно т. 1 от диспозитива на решение по дело С-187/21 член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. В конкретния случай, доколкото се твърди, че в националната база данни не се съдържа информация за идентични стоки, органът е следвало да прояви процесуална активност с цел максимално точно остойностяване. На следващо място, при извършената съпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, в митническото решение е посочено, че при избора на сходни стоки са взети предвид количеството на стоката, теглото на комплектите, наличните описание, характеристики и документи, като отново липсва анализ въз основа на кои конкретни характеристики на избраните аналози се обосновава техният избор, т.е. актът не е мотивиран и в тази му част. Органът е приел също, че не е налице несъответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, поради което е следвало да се приеме, че декларираната стойност на стоките представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента за изпълнение и не са обосновали приложение на използвания вторичен метод за остойностяване, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по реда чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Претендираното възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед осъществения обем процесуална защита и активност от адвоката на дружеството, поради което възражението на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,