Решение № 13180 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2014 г.

Решение № 13180 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2586/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Виктор Николов, понастоящем в затвора в гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Димитров срещу решение № 3262 от 19.12.2013 г., постановено по административно дело № 2165/2013 г. от Административен съд гр. Варна. Със същото е отхвърлена исковата молба на Виктор Николов с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лева за понесени неимущестевни вреди. Наведени са доводи за неправилност на решението като се иска отмяната му и решаване на спора по същество Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието чрез процесуален представител юрк. Славова изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството по делото е образувано по искова молба на касатора Виктор Николов насочена към Министерството на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за изплащане на 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди претърпени в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Варна, изразяващи се в преместването му в килия № 18 и непреместването му в друга килия. В резултат на това и лошите условия в килия № 18 - наличие на влага и мухъл, здравословното състояние на лишения от свобода се влошило. Първоинстанционият съд е приел иска за недоказан и го е отхвърлил. Изложени са подробни мотиви, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ като в конкретния случай не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на затвора, което да е в причинно-следствена връзка с влошаване на здравословното състояние на ищеца и твърдените неимуществени вреди. Отхвърлил изцяло исковата претенция срещу Министерството на Правосъдието. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили. Законодателят в разпоредбата по чл. 203 - чл. 207 от АПК изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и от кого да се търси обезщетение. Разпоредбата на чл. 205 АПК императивно повелява, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковата молба е адресирана към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", независимо от допуснатата неточност с изписването на Министерството на правосъдието пред дирекцията. Именно дирекцията, която под шапката на МП, е юридическото лице от чийто незаконосъобразен акт, действие и бездействие се твърди в исковата молба, че са причинени претендираните вреди. Съдът неправилно е конституирал като ответник Министерството на правосъдието е провел съдебното производството без да конституира и призове надлежния ответник-Дирекция "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът не е задължен служебно да конституира легитимираните страни в исковия процес, но с оглед твърдените обстоятелства в исковата молба е бил длъжен ако има съмнение към кого е насочен иска, да даде указания за уточняването му, което не е сторил. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Водим от горното Върховният административен съд, състав на трето отделение,