Решение № 30 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2020 г.

Решение № 30 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 355/20 г., постановено по в. гр. д. 69/20 г. на ОС - гр. Варна, с което е уважен отрицателният установителен иск на Р. К. Ч., че не дължи сумата от 10915,48 лв. за доставена и употребена ел. енергия за периода от 10.05.2017 г. до 09.05.2018 г. по партида с кл. №[ЕИК], аб. № [ЕГН] за обект на потребление в [населено място], м-ст "Зеленика", на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. На поставения въпрос, настоящият състав на ВКС дава следния отговор: с оглед принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес (чл. 9 ГПК), нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК задължават съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, като каже кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и коя е приложимата правна норма. В този смисъл е трайната практика на ВКС. Въззивният съд при уважаването на отрицателния установителен иск, е приел, че ищцата не дължи коригирана сметка по фактура за доставена ел. енергия за процесния едногодишен период, тъй като в Общите условия на договорите за доставка на ел. енергия не била предвидена процедура за уведомяване на клиента за коригиране на сметка, което е нарушение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, както и не били спазени правилата за измерване на количеството ел. енергия, тъй като правилата, уредени в ПИКЕЕ от 2013 г. са неприложим закон. Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по възражението на ответника във въззивната жалба, че чл. 183 ЗЗД се прилага на общо основание, тъй като ел. енергията била реално доставена и корекцията не е хипотетична. В касационната жалба на "Енерго-про продажби" АД се оспорва решението, в което е прието, че искът е основателен, защото в Общите условия на договорите за доставка на ел. енергия не била предвидена процедура за уведомяване на клиента за коригиране на сметка (нарушение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), както и не били спазени правилата за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ бил неприложим закон). Според касатора нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ (отм.); не са отменени, поради което те са приложимо право, а чл. 183 ЗЗД се прилага във всички случаи, дори при липса на процедура за уведомяване при корекция на сметка, както и при липса на правила за измерване на количеството ел. енергия. Касационната жалба е основателна. Неправилно е прието от въззивния съд, че чл. 50 ПИКЕЕ (отм.); не може да се приложи поради липса на процедура за уведомяване и за изчисление на консумираната, но неотчетена ел. енергия. Корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.); има само установително действие за отношенията между страните, като погасява задължението на потребителя за период по-дълъг от 1 година назад. При тази корекция не се упражнява потестативно право на доставчика на ел. енергия, за упражняването на които би имало значение осъществяване на предпоставките за възникване и упражнение на правото. В случая, когато корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ (отм.); има само установително действие, тя се прилага във връзка с чл. 183 ЗЗД и доказването на действителния период и размер на вземането става по реда на Глава 14 от ГПК. Процедурата по доказване е уредена с императивни норми и не е възможно страните да уговорят различен режим за това. Процедурата по уведомяване при установителните отношения също е без значение, защото правилата за течене, спиране, прекратяване на срока на погасителната давност са уредени от императивни норми в чл. 110-120 ЗЗД, които също не могат да се дерогират от договор. След установяване неправилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС констатира, че не може да се произнесе по съществото на спора, защото е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия. Въззивният съд не е дал указание в нарушение на задълженията си (т. р. № 1/13 г. на ОСГТК), че относно момента, когато е извършена софтуерната намеса, доставчикът на ел. енергия не сочи доказателства. Установяването на този факт е от съществено значение за изхода на делото, защото при положение, че началната дата е преди повече от година от откриването, то искът ще бъде основателен частично само за периода от една година назад. В случай, че такава начална дата не може да се определи, то за начална дата на софтуерната намеса следва да се вземе датата на монтиране на измервателното средство. И в двата случая съдът ще следва да използва специални знания за определяне на размера на вземането за една година назад по реда на чл. 162 ГПК. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО