Решение № 139 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2011 г.

Решение № 139 от 15.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано по молбата И. Ц. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила Решение № 296 от 8.02.2010 г. по гр. д. № 924/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Твърдението по молбата на Ц. е, че не е бил уведомен за предявяването от [фирма] на иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) срещу него и не е бил редовно призоваван за съдебните заседания в производството пред Пловдивския окръжен съд. Сочи, че никога не е бил регистриран на адрес [населено място], [улица] от който е бил призоваван, както и, че никога не е пребивавал на този адрес. Представя Удостоверение № RяБ/1756 от 8.02.2011 г. на СДВР, Сектор "Български документи за самоличност", досежно адресната си регистрация в [населено място]. В представен по реда и срока на чл. 306, ал. 3 предл. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата [фирма] изразява становище, че тя е неоснователна. Позовава се на това, че освен от адреса в [населено място] (който самият Ц. е посочил), той е бил призоваван и от адрес в [населено място], [жк] бл. 515 вх. В ет. 4 ап. 53, както и чрез Държавен вестник. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по основателността на твърденията им, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Гр. д. № 123/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) за сумата 17517.20 лв., предявен от [фирма] срещу И. Ц. Ц. на 26.02.2008 г. Производството е протекло по реда на ГПК-1952 г. Като адрес на ответника е посочен [населено място], [улица]. Призовката на Ц. за с. з. на 8.05.2008 г. е върната на 17.04.2008 г. в цялост от този адрес с отбелязване, че той не живее от 3-4 години на него, по сведение на Русалка В.. С разпореждане от 21.04.2008 г. ПдОС е оставил ИМ без движение, като е указал на ищеца да представи доказателства за актуален адрес на ответника. В изпълнение на указанията е представено удостоверение на Областната дирекция на МВР - П. в което се сочи, че актуалният адрес на Ц. е в [населено място], [жк] бл. 515 вх. В ет. 4 ап. 53. Призовката за с. з. на 8.07.2008 г., изпратена на този адрес, е върната в цялост с отбелязване, че лицето е търсено многократно и не е намерено на адреса, а съседите отказват да я получат, тъй като не са го виждали от дълго време. Поради това, ПдОС е разпоредил прилагането на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). След публикацията в ДВ бр. 78/5.09.2008 г., на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, като представител на Й. е определена по реда на ЗПрП адв. Д.. При нейното участие е протекло производството пред ПдОС, което е приключило на 9.06.2009 г. Решението с което искът срещу Й. е отхвърлен е постановено на 1.07.2009 г. Въззивната жалба на [фирма] е депозирана 26.09.2009 г. и в производството пред П. Й. е бил призоваван чрез адв. Д.. Становището на ВКС-Търговска колеги, че правото на участие на Ц. в инстанционното производство не е било нарушено, произтича от следното: Вярно е твърдението по молбата на Ц., че той не е бил регистриран на адреса на [улица] [населено място], който е посочен в исковата молба. За съдебното производство, обаче, Ц. не е бил призоваван от този адрес, а от адреса на който е бил регистриран, считано от 1980 г. и до 11.09.2009 г. [жк] бл. 515 вх. В ет. 4 ап. 53. На новия адрес, посочен в удостоверението, приложено към молбата - на [улица] вх. А ет. 1, ап. 1 молителят е регистриран едва от 11.09.2009 г. т. е. след приключване на първоинстанционното производство. От това следва, че процесуалният закон (чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) е бил правилно приложен от Пловдивския окръжен съд, на Ц. е бил назначен служебен процесуален представител и правото му на участие не е било нарушено. Доколкото е имал назначен представител, за Пловдивския апелативен съд не е съществувало задължението за събиране на допълнителни доказателства относно актуалната адресна регистрация на Ц.. Предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не са налице, поради което молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение. Доказателства за направени от ответниците по молбата разноски не са представени и такива не се присъждат. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.