Решение № 2437 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16583/2009 г.
ВАСI отделение23.02.2010 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1374 от 26.10.09 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2151/08 г., с което е отменен РА № 1600-800778/25.08.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 751 от 15.10.08 г. ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП да заплати на Адвокатско дружество "Гърбев" разноски за касационното производство в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2437 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16583/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Образувано е по подадената касационна жалба от и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, на когото със заповед № 676/7.08.09 г. на изп. директор на НАП е възложено да изпълнява длъжността директор на дирекцията от 07.08.09 г. до назначаване на титуляр, срещу решение № 1374 от 26.10.09 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2151/08 г., с което е отменен РА № 1600-800778/25.08.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 751 от 15.10.08 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не се е съобразил с безспорно установения факт на извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС от страна на АД "Гърбев", установено с влязъл в сила акт за установяване на нарушение по реда на ЗАНН и издаденото във връзка с това предупреждение на основание чл. 28 от ЗАНН. В случая от подаването на заявление за регистрация по ЗДДС със закъснение следва законовата последица, предвидена в чл. 102, ал. 3 и 4 от закона, а именно - начисляване на ДДС за извършените облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло РА, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Адвокатско дружество "Гърбев" - гр. Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Кацарска. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е бил РА № 1600-800778/25.08.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 751 от 15.10.08 г., с който на адвокатското дружество "Гърбев" на осн. чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1380 лв. за периода 15.03.2008 г. - 31.03.2008 г. и лихва в размер на 78.84 лв. за периода от 11.04.2008 г. до 25.08.2008 г. За да отмени РА, съдът е изложил следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че към 29.02.2008 г. ревизираното лице е формирало облагаем оборот от юридически услуги в размер на 51 960 лв. за последните 12 месеца преди текущия месец и е следвало да подаде заявление за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.03.2008 г. На 14.03.08 г. (петък) адв. Бакърджиев е подал заявлението с приложените към него документи в ТД на НАП - Пловдив, но същите не са били приети от длъжностното лице, тъй пълномощното му не е било нотариално заверено. На същата дата документите били подадени по пощата, което се установява от писмо на ТП "Български пощи" и от писмо на ТД на НАП, като видно от второто писмо, полученото по пощата заявление също не е прието, тъй като процедурата за подаване на заявление, описана в чл. 101, ал. 2 от закона, не допуска това да стане по пощата. Не се спори, че заявлението е подадено на 17.03.08 г. от надлежно упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице в изпълнение изискването на чл. 101, ал. 2, т. 5 от ЗДДС и заведено с вх. № 16391080007625/17.03.08 г. Извършена е проверка, документирана с протокол № 1600008566/27.03.08 г. Установен е облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за периода 01.03.07 г. - 29.02.08 г. в размер на 51 960 лв. За подаването на заявлението за регистрация на 17.03.08 г. вместо на 14.03.08 г. следва да се издаде АУАН. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080007388/27.03.08 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, връчен на 01.04.08 г. Съставен АУАН № 0129903 от 01.04.08 г. и предупреждение № 26219-0129903/23.05.08 г. на основание чл. 28, б. "а" от ЗАНН, поради констатиран маловажен случай на нарушението. Според съда, органът по приходите не е следвало да откаже да приеме заявлението на 14.03.08 г., а е следвало на основание чл. 10, ал. 5 от ДОПК да даде срок за отстраняване на нередовността на пълномощното. Налице е противоправно поведение от страна на администрацията, което не може да доведе до прилагането на чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС в ущърб на задълженото лице. Действително, в чл. 101, ал. 2 от ЗДДС не е предвидена възможност за подаване на заявлението за регистрация по пощата. В ал. 3 е посочено, че същото може да се подаде по електронен път по реда на ДОПК. Неоснователен е обаче доводът на касатора, че кратките срокове, предвидени в чл. 101, ал. 5 от закона за извършване на проверка на основанието за регистрация и в чл. 101, ал. 6 от същия за издаването на акт за регистрация или отказ за регистрация, не позволяват да се даде 7-дневен срок за отстраняване на недостатъците, констатирани от органа по приходите при приемането на заявлението. Издаденият акт за регистрация след срока по чл. 101, ал. 6 от ЗДДС не е незаконосъобразен. Затова, според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение, правилно е приел административният съд, че след като заявлението е подадено в срок и служителят, който го приема, констатира недостатък във връзка с пълномощното, следва да даде на задълженото лице 7-дневен срок за отстраняване на този недостатък, като срокът се приеме за спазен. Така в свое решение № 2687/15.03.07 г. по адм. д. № 10409/06 г. ВАС, първо А отд. е приел, че при подаване на заявление за регистрация следва да важат общите правила по ДПК (отм.), сега ДОПК, за подаване на декларации. Едно от тези правила изисква при констатиране на несъответствия да се даде 7-дневен срок за отстраняването им и когато това бъде направено в дадения срок, да се счита, че срокът за подаването е спазен (чл. 101, ал. 4 и 5 от ДОПК). От друга страна, за да се приложат разпоредбите на чл. 102, ал. 3 и 4 от ЗДДС, е необходимо, когато органът по приходите установи, че лицето не е спазило срока за подаване на заявление за регистрация, да го регистрира с акт за регистрация, издаден по инициатива на органа по приходите (чл. 102, ал. 1 от ЗДДС). Обстоятелството, че регистрацията е направена по инициатива на органа по приходите, поради наличието на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от закона, следва да се посочи в акта за регирастрация. Видно от представения по делото на л. 35 акт за регистрация, регистрацията е извършена във връзка с подадено заявление за регистрация № 16391080007625/17.03.08 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Дори и в протокола с № 1600008566/27.03.08 г. не се посочва, че лицето следва да се регистрира по инициатива на органа по приходите в хипотезата на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, решението на АС-Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК, поради прекомерност с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав приема, че се дължат в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение