Решение № 3417 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2020 г.

Решение № 3417 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10838/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на "Динипо" ЕООД, представлявано от адвокат Н. Т., за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 5544/13.05.2020 г., постановено по административно дело № 10275/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е обезсилено Решение № 1593/29.07.2019 г., постановено по административно дело № 1888/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, и е прекратено производството по делото. Съдържащите се в искането доводи сочат на основанието по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като се твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на друг съдебен акт, постановен от Върховния административен съд по същия правен спор – Определение № 12901/24.10.2018 г. по административно дело № 12321/2018 г. На следващо място се излагат доводи за противоречие на съдебното решение с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на Върховния административен съд, с указания за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, включително с изпращане на преписката на компетентния орган. Искането за отмяна се поддържа от адвокат Т., който моли да бъде да бъде уважено, по съображения развити в писмени бележки. Ответната страна, Кметът на Район "Одесос" при Община Варна, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за допустимо, като подадено срещу подлежащо на отмяна влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна следва да се установи пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебни актове, които да си противоречат. В конкретния случай, решението, чиято отмяна се иска и посоченото по-горе определение са постановени по повод един същ правен спор – по жалбата на "Динипо" ЕООД срещу мълчалив отказ на Кмета на Район "Одесос" да се произнесе по искане за одобряване на проект за ПРЗ за УПИ II-221, кв. 471 по плана на 13-ти м. р. на гр. Варна, но не са противоречиви по между си. С Определение № 12901/24.10.2018 г. по административно дело № 12321/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, е отменено Определение № 10613/22.08.2018 г. по административно дело № 1888/2018 г. на Административен съд – варна и делото е върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на "Динипо" ЕООД. Това определение е мотивирано с непълнота на доказателство, при липсата на което не би могла да бъде извършена обоснована и правилна преценка за предмета на спора и за недопустимост на жалбата поради просрочие, както е приел първостепенния съд. С посоченото определение, Върховният административен съд не е извършил проверка за допустимост на жалбата на всички основания по чл. 159 АПК, а само е указал на Административен съд – Варна да събере липсващия документ и да извърши нова преценка за допустимост. След продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, първоинстанционният съд е приел същата за допустима и основателна, като е обявил нищожността на оспорения мълчалив отказ и е изпратил преписката на компетентния орган – Кмет на Община Варна, за произнасяне. С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е обезсилил решението на Административен съд – Варна и е прекратил производството по делото, развивайки мотиви за недопустимост на жалбата, като насочена срещу акт, не подлежащ на оспорване - не може да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК от Кмета на Район "Одесос" при Община Варна, тъй като този орган не е бил компетентен да се произнесе по искането на "Динипо" ЕООД за одобряване на план за регулация и застрояване. При така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не се установява обективно тъждество между двете дела, респективно и противоречиво разрешаване на един и същ спорен въпрос, посредством Решение № 5544/13.05.2020 г. по административно дело № 10275/2019 г. и Определение № 12901/24.10.2018 г. по административно дело № 12321/2018 г. С решението е разрешен по същество и със сила на присъдено нещо повдигнатия спор, докато с определението са дадени указания за попълване на делото с липсващо доказателство и извършване на нова преценка за допустимост на оспорването – тоест не е извършено произнасяне по съществото на спора, в това число и по допустимостта на подадената жалба. Следователно, не е налице задължителното условие, регламентирано в чл. 239, т. 4 АПК – постановени противоречиви по между си съдебни актове, което обуславя неоснователност на искането за отмяна. Изложените от молителя доводи за допуснато от съда нарушение на чл. 31, ал. 2 АПК, не следва да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство, с оглед на неговия извънреден и извън инстанционен характер. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,