Решение № 284 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1408/2011 г.

Решение № 284 от 13.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1408/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият В. К. С. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Исперихския районен съд като първа инстанция, и от Разградския окръжен съд - като втора. Първоинстанционната присъда - 48 от 12 май 2010 г. по нохд № 84/2010, е за съвкупността от три престъпления: 1. незаконно влизане на 14 септември 2009 г. в чуждо жилище - престъпление по чл. 170, ал. 2 НК (още защото е било извършено нощем), за което на С. са наложени 4 г. лишаване от свобода; 2. причинена при това проникване средна телесна повреда (счупване на лявата й ръка) на А. Р. Д. - престъпление по чл. 131а, във връзка с чл. 129 НК (още защото е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК), наказано със 7 г. л. св.; 3. втора телесна повреда от същия вид, но причинена на С. Т. В., наказана и със същото наказание. Общото наказание, което подсъдимият С. получил, е в размер на най-тежкото от трите наложени поотделно, а първоначалният режим на изтърпяването му е строг и в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата съдържа и гражданскоосъдителна част за обезщетенията в размер на по 5000 лв., които подсъдимият трябва да заплати на двамата пострадали. Второинстанционното (въззивно) решение - 69 от 24 септември 2010 г. по внохд № 133/2010, е постановено по жалба от подсъдимия и е за потвърждаване на осъдителната присъда спрямо него. В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържат основанията за отмяна по чл. 348 НПК, но въпреки това доводите на искателя са само относно съществените нарушения на процесуални правила, с които е свързано и предложеното за изхода на делото-ново разглеждане от ИРС. В съдебното заседание пред тази инстанция са взели участие само страните по обвинението - държавно и частно (и по свързания с последното граждански иск), и според тях искането по реда на възобновяването е неоснователно. ВКС намери, че трябва да отхвърли отправеното искане. Оспорените съдебни актове (доколкото въззивният съд е потвърдил присъдата) не са засегнати от основанията за възобновяване чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр, с чл. 348 НПК). Всъщност възраженията за неспазване на процесуалните изисквания са били изтъкнати още пред окръжния съд - че не е направено необходимото да бъде гарантирано реално упражняването на правото на подсъдимия на защита - и общо взето ВКС споделя аргументацията, с която са отхвърлени (неприемлив е обаче аргументът за общоизвестността на правото на адвокатска защита, подсилен с оглед и на "богатия" съдебен опит на подсъдимия - съществено все пак за правилността на въззивното решение е, че правото на защита в първата съдебна инстанция наистина е било гарантирано). Нищо друго няма защо да бъде добавяно и срещу оспореното приложение на материалния закон, и срещу справедливостта на наложените наказания, а и в отправеното искане липсват конкретни доводи, които да изискват отговор. Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I н. о.