Решение № 14190 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2017 г.

Решение № 14190 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. В. Б. и Н. М. Д., чрез адв. Михайлова, срещу решение № 323 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5633/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на "Т." АД срещу заповед № 18-14186/20.11.2014 г. на началника СГКК- С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. С., ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, като по заявление вх. № 01-243051/8.10.2014 г. на Ц. Т. М. са нанесени границите на ПИ с идентификатори 68134.1504.2520 и 68134.1504.2521. в съответствие с границите на имота с решение от 10.01.2004 г. на СРС по гр. дело № 19014/2003 г. Административният съд след изрично направено уточнение е приел, че "Т." АД оспорва административния акт в частта относно нанасянето на имот с нов идентификатор 68134.1504.2521, с площ от 346 кв. м., което е за сметка на изменение в КККР по отношение на собствения за дружеството имот с идентификатор 68134.1504.908, с площ от 2413 кв. м., който бива заличен и на негово място е нанесен имот с идентификатор 68134.1504.2576, с площ от 2103 кв. м. По същество съдът е направил заключение, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, но при нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Обосновал е извод, че административният орган не е имал законовото основание да извърши процесното изменение в кадастралната карта за поправяне на допуснатата непълнота или грешка, а е следвало да откаже извършването й, до решаването на съществуващия материален спор за собственост по предвидения ред, поради което е отменил изцяло оспорения акт. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът е отменил заповедта извън засягането на границата на ПИ с идентификатор 68134.1504.908, собственост на жалбоподателя в първоинстанционното производство "Т." АД. Както правилно е приел административният съд, дружеството има правен интерес съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР да оспори заповедта само в частта по отношение на нанасянето на имот с нов идентификатор 68134.1504.2521, който се застъпва със заличения имот на "Т." АД с идентификатор 68134.1504.908, на чието място е нанесен нов имот с идентификатор 68134.1504.2576 с по- малка площ. При така очертания предмет на делото съдът е отменил изцяло заповедта, като по този начин е излязъл извън обхвата на оспорването, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. В случая административният орган не е положил нужните усилия да събере доказателства, от които да е видно дали исканата от заявителя промяна, изразяваща се в нанасяне границите на поземлени имоти с идентификатори 68134.1504.2520 и 68134.1504.2521, в съответствие с границите на имота с решение от 10.01.2004 г. на СРС по гр. дело № 19014/2003 г., е свързана с материален спор между засегнатите лица или не. Целта на предвидената в ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./ процедура е да отрази реално съществуващите граници на имотите и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. При липса на съгласие следва да е налице влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им. Цитираното в заповедта решение на СРС не е такова за решаване на спор за собственост и не може да послужи за основание за изменение на КККР. С посоченото решение по реда на ЗСПЗЗ се възстановява собственост върху имот, част от който попада и се застъпва с имот, за който "Т." АД също се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт и е вписан като такъв в одобрената КК КР. Както правилно е приел първоинстанционният съд, действително между страните е налице спор за собственост, но последният не е решен по съдебен ред. Няма предявен, съответно решен от съда ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, нито положителен установителен иск за собственост, от страна на лицата, на които е била възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ срещу "Т." АД. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните. С оглед на това в чл. 54, ал. 2 ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Спорът за собственост се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралния план и административният орган е бил длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред. Ето защо, издадената заповед № 18-14186/20.11.2014 г. на началника СГКК- С. в частта й относно изменението на имот с идентификатор 68134.1504.908, от който се отнемат 310 кв. м и с новото изменение придобива номер 68134.1504.2576, правилно е приета за незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски, на касаторите С. В. Б. и Н. М. Д. следва да се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в половин размер, представляващи сумата от 600 лева общо за двамата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение