Решение № 6899 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2021 г.

Решение № 6899 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Стара Загора чрез неговия пълномощник срещу решение № 423/30.10.2020 г. по адм. д. № 714/2018 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-З. З., К. З., Ж. М. и П. М. в писмено становище чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по делото не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу виза за проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ VI – групово жилищно строителство, кв. 311, по плана на град Стара Загора, издадена от главен архитект на Община Стара Загора по подадено заявление вх. № 20-03-338 от 27.11.2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената виза. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В настоящия случай визата за проектиране предвижда отклонения от действащия ПУП, което автоматично я класира след административните актове, подлежащи на съдебен контрол. Обжалваната виза е издадена от материално и териториално компетентен административен орган-главния архитект на обшина Стара Загора при упражняване на законово регламентираните му правомощие по чл. 140, ал. 7 във връзка с чл. 140, ал. 3 ЗУТ. В случая с оспорената виза се касае за промяна на предвиденото строителство извън рамките на определеното застроително петно по действащия план, за което е необходимо неговата своеобразна промяна. Разрешеното строителство не е разположено идентично на предвиденото с ПРЗ местоположение и конфигурация на сградите в УПИ VI-групово жилищно строителство в кв. 311 по плана на гр. Стара Загора. Видно от заключенията на повторната и тройна съдебно-техническа експертиза южната фасада на застройката в ПИ 4201 няма характер изцяло на калканна стена спрямо застройката, предвидена да бъде изградена в ПИ 4200, поради което предвиденото й пълно покриване със съществуващата сграда в ПИ 4201 /южната й фасада/ не е съобразено. Същите обстоятелства са установени и по отношение застройката в ПИ 4205. Предвиждането във визата не е съобразено с издадените разрешения за строеж, а от там и с изградените и въведени в експлоатация жилищни сгради. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. На първо място се касае до виза за проектиране, издадена на основание чл. 134, ал. 6 и чл. 140, ал. 3 ЗУТ, която подлежи на самостоятелен съдебен кантрол, тъй като допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план. В конкретния случай визата служи като основа на бъдещо проектиране и строителство, чиито параметри са дадени с визата за проектиране посредством задължителна и ограничителна линия на застрояване. Новопредвидената за построяване с визата за проектиране многофункционална жилищна сграда с гаражи е изчертана по контура й, който представлява задължителната линия на застрояване /плътна непрекъсната линия/. Във визата с прекъснати линии са очертани ограничителните граници на застрояването, откъм южната и източна улични регулационни линии, както и северно към ПИ 4201 и западно /частично/ към ПИ 4205. Така зададената ограничителна линия на застрояване откъм северната част на ПИ 4200 е разположена надлъжно по цялата имотна граница между ПИ 4200 и ПИ 4201. С плътна черна линия, разположена на отстояние от пунктираната линия, северно към ПИ 4201 е дадена задължителна граница на застрояване, която излиза извън имотните граници на ПИ 4200 и навлиза в ПИ 4201 без предвидено отстояние т. е. при видимо долепяне до съществуващата сграда с идентификатор 68850. 5094201. 1. Визата предвижда сградата да бъде построена на калкан, покривайки изцяло южната стена на сграда с идентификатор 68850. 5094201. 1, което е дадено със задължителната линия на застрояване. В случая обаче южната стена на тази сграда не е построена на границата между имоти 4201 и 4200, а дострои от нея на около 1, 5, а ограничителната линия навлиза в границите на имот 4201, което противоречи на предвиденото с визата застрояване на калкан по южната стена на сграда с идентификатор 68850. 5094201. 1. Такова застрояване, така, както е предвидено с визата за проектиране и строителство, е невъзможно, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица. Тази южна стена на сграда с идентификатор 68850. 5094201. 1 обаче не е калканна, тъй като има прозорци на жилищни помещения, за които на място няма други прозорци. В този смисъл законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предвиденото с оспорената виза плътно покриване на южната стена на сграда с идентификатор 68850. 5094201. 1. противоречи на нормата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, според която норма в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правното си действие. По друг начин казано, визата за проектиране по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ следва във всички случаи да бъде съобразена с вече придобилите стабилитет разрешения за строеж, съответно изградените сгради, като предвижданията за ново застрояване не трябва да влизат в конфликт с вече изградените постройки. Правилно съдът е посочил, че е ирелевантно в случая дали изпълнените на южната фасада на сградата прозорци е трябвало да бъдат премахнати след завършването на строежа, тъй като същият е приет, като съответстващ на законовите изисквания и към настоящия момент спор за законосъобразността им не може да бъде повдиган. Аналогичен е и случаят и за сградата в имот 4205, като за сградата в този имот е предвидено частично долепяне по източната й стена с новопредвидената с визата за проектиране в поземлен имот 4200 многофамилна жилищна сграда. Предвид изложеното, като е приел обжалваната виза за проектиране на материалнонезаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди в касационната жалба. В касационната жалба се съдържат доводи за несъгласие със заключението на вещите лица, които доводи могат да се правят само пред първоинстанционния съд. В случая обаче заключенията на вещите лица не са оспорени от касатора пред решаващия съд и не са опровергани чрез други експертизи. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба З. З. следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 900 /деветстотин/ лв, представляващи възнаграждание за един адвокат по приложено пълномощно и списък на разноските. По изтъкнатите съображения спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,