Решение № 2749 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2019 г.

Решение № 2749 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт в сектор "АПО" при РЗОК - Благоевград, срещу решение № 1491/08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 144/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена издадена от него заповед за налагане на санкции №РД-253 С-36/10.01.2019 г. на "Многопрофилна болница за активно лечение – Пулс" АД, гр. Благоевград. Изложените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, неправилно приложение на нормите на чл. 74, ал. 3 и 4 ЗЗО във вр. чл. 16, ал. 1, т. 7 от Инструкцията по чл. 72, ал. 10 ЗЗО и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Многопрофилна болница за активно лечение – Пулс" (МБАЛ - Пулс) АД, гр. Благоевград, чрез процесуален представител адв. Щерева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед за налагане на санкции №РД-253 С-36/10.01.2019 г. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 408, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г. (НРД за МД 2018 г.) на "Многопрофилна болница за активно лечение – Пулс" АД, гр. Благоевград, за установени 2 бр. нарушения на чл. 280, ал. 1, чл. 282, ал. 1 и чл. 286, т. 6, б. "а" от НРД 2018 г. за медицинските дейности /т. 1 – т. 2/, 3 бр. нарушения по чл. 280, ал. 1, чл. 282, ал. 1 и чл. 286, т. 8 от НРД 2018 г. за медицинските дейности /т. 3, т. 4 и т. 6 и 2 бр. нарушения по чл. 343 от НРД 2018 за медицинските дейности /т. 5 и т. 7 са наложени 7 бр. санкции "финансова неустойка", всяка една в размер на 300 лева, общо 2 100 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че неспазването на реда за изготвяне на протокола по чл. 74, ал. 3 ЗЗО, в който са обективирани констатациите относно установените нарушения по чл. 73, ал. 1 ЗЗО довежда до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Обоснован е извод, съобразно който липсата на указание за срока, в който лицето може да подаде възражение, е съществено, тъй като е препятствана възможността възражението да се разгледа от арбитражна комисия по реда на чл. 75 от ЗЗО. Изложени са съображения, че в случая нарушенията са констатирани от длъжностни лица на НЗОК, от които само едно е със специалност "медицина", с оглед на което ограниченото право на участие на проверяваното лице в производството по налагане на санкции е довело и до неизясняване на спора от фактическа страна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема визираните процесуални нарушения от категорията на съществените, доколкото недопускането на същите, би предопределило различно съдържание на акта. Изведено е, че нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. довежда до лишаване на лечебното заведение от възможността да участва в производството по издаване на оспорения акт, чрез законоустановеното му право на възражение, което да бъде разгледано от арбитражна комисия. По изложените мотиви, първоинстанционният съд намира обжалваната заповед за налагане на санкции за незаконосъобразна, поради което я отменя. Върховният административен съд – състав на шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване - чл. 74, ал. 5 ЗЗО във вр. чл. 408, ал. 1 от НРД за МД 2018 г., обуславящи разпоредените правни последици. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на процесуални норми не са съобразени с особения характер на административното производство за осъществяване на контрол и налагане на санкции съгласно глава втора, раздел десети от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), глава двадесет и първа от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. и издадената по законова делегация Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване. В разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 на ЗЗО е заложено изискването при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 да състави и подпише протокол, в който да бъдат описани установените факти. Екземпляр от протокола следва да бъде предоставен на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето – обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Основателни са изводите на съда, че доколкото в настоящия случай в съставения протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО не се съдържа указание за възможността лицето - обект на проверка да подаде възражение, както и за срока, в който това може да бъде направено, съобразно установената в ЗЗО правна възможност, налице е пропуск на контролните органи, довел до ограничаване правото на защита на изпълнителя на болнична помощ. Обосновано административният съд приема, че констативният протокол не съдържа реквизитите по Приложение № 1 – неразделна част от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., тъй като съдържанието му не съответства на заложените изисквания по чл. 16, ал. 1, т. 7 от посочената инструкция. Правото на лечебното заведение да участва в производството по издаване на оспорения акт е ограничено, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като, недопускането му, обуславя наличието на възможност за издаване на акт с различно съдържание. В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, обективирани в протокола съставен по реда на чл. 74, ал. 3 ЗЗО, се инициира вътрешно производство пред арбитражна комисия. С разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от ЗЗО (ДВ, бр. 98 от 2015 г.) е поставено изискване арбитражната комисия да се създава за всеки конкретен случай, да се организира от директора на съответната РЗОК и тя да осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД. Правилото на чл. 413 от НРД МД 2018 г., което осигурява прилагането на чл. 75 от ЗЗО, задължава директора на РЗОК да включи в арбитражната комисия за съответния конкретен случай тези представители на РК на БЛС, чиито специалности имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Така регламентираното правило доразвива установеното с чл. 75, ал. 3 от ЗЗО, съгласно което в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3 ЗЗО. Допуснатите нарушения са довели до преодоляване на произнасянето на арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции, чиято намеса в тези производства е от важно значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка на неговата законосъобразност в съдебната фаза. Наведените в касационната жалба доводи, с които се презумира знание от страна на лечебното заведение по отношение на права му, в производството по осъществяване на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК / РЗОК за оказване болнична помощ, респ налагане на санкции, са неоснователни. Съгласно чл. 170 АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В същия смисъл е съдебната практика, установена в решение № 616/15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7778/2018 г. по описа на ВАС, шесто отд., решение № 16180/28.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9515/2019 г. по описа на ВАС, шесто отд., решение № 239/08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 5448/2019 г. по описа на ВАС, шесто отд. др. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че първоинстанционното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроцесуални правила, е правилно и при неустановени касационни основания по чл. 209 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, от страна на ответника по касация е основателно и следва да бъде уважено в размер от 750 лева (седемстотин и петдесет лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,