Решение № 12116 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2014 г.

Решение № 12116 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 127 от 01.04.2014 г. по административно дело № 5/2014 г., Административен съд - Велико Търново е: 1) отхвърлил оспорването на Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова от гр. Велико Търново срещу решение № РеДир-68/04.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Велико Търново; 2) осъдил Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново разноски по делото в размер на 206 лв. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова от гр. Велико Търново, чрез пълномощника й адв. Илчев. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Маринова в писмен отговор моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението на съда да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност по същество на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Въз основа на заповед № ЗР-1054/01.10.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на "Пламено" ЕООД гр. Велико Търново с едноличен собственик на капитала и управител Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова за периода от 28.03.2013 г. до 30.09.2013 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол вх. № 01/02.10.2013 г., от който се установява, че за периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. Кирилова в качеството си на управител е ползвала болнични листи за общо заболяване, а в периода от 07.07.2013 г. до 15.09.2013 г. - за бременност и майчинство, като в периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. е разписвала документи, свързани с текущата дейност на дружеството, в т. ч. заповед за прекратяване на трудово правоотношение, уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), протоколи за подавани декларации обр. 1 и обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, платежни нареждания, фактури и платежни ведомости. С оглед констатираното длъжностните лица от ТП на НОИ са приели, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като жалбоподателката, която е самоосигуряващо се лице, считано от 17.01.2007 г., упражнява трудова дейност при наличието на издадени болнични листи за временна неработоспособност, поради което е издадено и разпореждане № РВС-58 от 08.10.2013 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО към ТП на НОИ - Велико Търново, с което е разпоредено Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. включително в размер на 1105,62 лв., от които 1069,18 лв. - главница и 36,44 лв. - лихва. Това разпореждане е обжалвано от Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, като с решение № РеДир-68/04.12.2013 г. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата й. Директорът на ТП на НОИ е приел, че управителната и представителна власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър, като в това число се приема сключването на всякакъв вид договори, подписването на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. За да се приеме, че едноличният собственик не осъществява трудова дейност по управлението на дружеството, директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е обосновал извод, че е следвало да се назначи друго лице за прокурист, управител или търговски пълномощник. За доказване на извършване на трудова дейност, административният орган се е позовал на подписваните от Кирилова разчетно-платежни ведомости, справки за осигурителни вноски за периода от месец февруари до месец юли 2013 г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение от месец май 2013 г., както и други документи, изчерпателно посочени в Констативен протокол вх. № 01/02.10.2013 г. Системността на осъществяваните управленчески функции от страна на Кирилова са дали основание на директора на ТП на НОИ - Велико Търново да направи извод, че неправомерно и в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане за периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, Административен съд - Велико Търново е приел от правна страна на първо място, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точното прилагане на материалния закон. Изяснен е спорният въпрос, който е сведен до това дали извършването на дейност по изготвянето, прегледа и подписването на документи има характер на трудова дейност по смисъла на чл. 46, ал. 3 от КСО и дали осъществяването на тази дейност нарушава предписаният от здравните органи режим на временна неработоспособност, което от своя страна да се явява основание за неизплащане на обезщетение за този осигурителен риск. Прието е от административния съд, че дейността по подписване на текущи документи, свързани с осъществяваната от дружеството дейност е управленческа дейност, независимо от мястото, където са се подписвали тези документи. Разграничено е и понятието "трудова дейност" по смисъла на Кодекса на труда с управленческите функции, които урежда Търговският закон с оглед възраженията на жалбоподателката по отношение на липсата на възнаграждение и престирането на работна сила в периода на неработоспособността. С оглед факта, че Кирилова е самоосигуряващо се лице, Административен съд - Велико Търново е обосновал извода, че нормите на Кодекса на труда са неотносими, а дейността по управление и контрол, която тя е продължила да изпълнявала и в периода на временната неработоспособност, може да бъде осъществена и посредством граждански договор. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Велико Търново (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 46, ал. 3 от КСО). Решаващият състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за законосъобразно решението на административния орган, с което е отхвърлена жалбата на Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова против разпореждане № РВС-58/08.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново за възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. включително парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер на 1105,62 лв., от които 1069,18 лв. - главница и 36,44 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до окончателното погасяване на задължението. Правилно е приетото от Административен съд - Велико Търново, че Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова е осъществявала трудова дейност в периода, през който е получавала обезщетение за временна неработоспособност. Дейността, която осъществяват управителите на търговски дружества е по своята същност трудова дейност, като това от своя страна е предпоставка за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Именно в качеството си на управител на търговско дружество, касаторката е регистрирана като самоосигуряващо се лице и на това основание е внасяла осигурителни вноски, в това число и за фонд "Общо заболяване и майчинство". Касаторката е вписана в учредителния акт на дружеството, както и в Търговския регистър, като управител на "Пламено" ЕООД и едновременно с това е едноличен собственик на капитала. Съгласно чл. 147 от Търговския закон, уреждащ управлението на едноличното ООД, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В настоящият случай Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова попада в първата хипотеза на посочената разпоредба, в качеството й на едноличен собственик на капитала, който управлява дружеството. С оглед изложеното придобиването на качеството управител на ЕООД не е възникнало посредством сключването на договор за управление, а чрез самото вписване в Търговския регистър и правилно административният съд е приел, че липсата на договор не обосновава тезата за липса на трудова дейност. От цялостната преценка на доказателствата, представени по делото и подробно описани в Констативен протокол вх. № 01/02.10.2013 г. се налага извода, че в периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г., когато Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова е била във временна неработоспособност и е получавала обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, тя е осъществявала дейност като управител, организиращ търговската дейност на дружеството, което по своето естество представлява трудова дейност. В констативният протокол, съставен с оглед на извършената проверка по разходите на ДОО на "Пламено" ЕООД, назначена със заповед № ЗР-1054/01.10.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново са изчерпателно описани голям брой документи, подписани от касаторката в периода, през който тя е получава обезщетение за временна неработоспособност, в качеството й на управител на ЕООД. Това се документи по текущата дейност на дружеството като фактури за продажба и покупки, платежни нареждания за внесени осигурителни вноски на работниците, внесено ДДС по справки-декларации, разчетно-платежни ведомости и справки за осигурителни вноски към бюджета, протоколи за подадени данни с Декларации обр. 1 и обр. 6, заповед за освобождаване на работник и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Тази дейност несъмнено сочи към изпълнението на трудова дейност, тъй като по своята същност се явява организационна и управленческа дейност по отношение на функционирането на търговското дружество. Системността на подписването на документите и техният характер навеждат на извода, че дейността на управителя не е прекъсвана, както правилно е изложил и първоинстанционният съд. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества. Дейността, която осъществява Десислава Пламенова Неделчева-Кирилова като управител на търговско дружество е определена като основание за задължително осигуряване по смисъла на посочената разпоредба. От данните по делото се установява, че е осъществявана трудова дейност през периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. като управител на дружеството, през което време е получавала и обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Предвид изложеното правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че в конкретният случай е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, поради което жалбоподателката недобросъвестно е получила парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 28.03.2013 г. до 06.07.2013 г. и съответно дължи връщането на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Възраженията, изложени в касационната жалба, са поддържани и в производството пред Административен съд - Велико Търново, който в обжалваното пред настоящата инстанция решение подробно ги е обсъдил, като изводите, до които е достигнал, изцяло се възприемат от настоящият състав, поради което не е необходимо да бъдат дословно преповтаряни. По отношение на твърдяното от касаторката в касационната жалба, че не е изяснено от съда за кои дати е нарушен предписаният от здравните органи режим, с оглед приложението на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според който обезщетението не се изплаща само в дните на нарушението, настоящият състав смята, че в случая посочената разпоредба е неприложима. Основанието за възстановяването на недобросъвестно получените обезщетения е за осъществяване на трудова дейност през периоди, в които се получават обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, за които са издадени актове от здравните органи. С оглед на извършване на трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО лицето подлежи на задължително осигуряване и съществено в конкретния случая се явява неплащането на осигурителни вноски през процесния период. Изследва се налице ли е трудова дейност, осъществявана при управлението на дружество, която да подлежи на задължително осигуряване, независимо къде се извършва тази дейност - в дома на управителя или в седалището на дружеството. Не е от значение в настоящият казус дали е нарушен режимът, определен от здравните органи, тъй като дори и да не е нарушен режимът, трудовата дейност, осъществявана от управителя на дружество, свързано с неговото функциониране, е подлежаща на задължително осигуряване. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебното решение, както и на административните решение и разпореждане, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Велико Търново за законосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и ТЗ, както и директорът на ТП на НОИ - Велико Търново при постановяването на решението по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от АПК. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,