Решение № 15905 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2013 г.

Решение № 15905 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, чрез процесуалния му представител, юрисконсулт Мария Димова, срещу решение № 770 от 26.03.2013 г. по административно дело № 4301/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-150/13.08.2012 г., издаден от орган по приходите при община Варна, в частта, с която на Константин Велчев Василев са установени задължения за данък върху недвижими имоти за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и до 30.06.2012 г. в размер общо на 585,49 лв. и съответните лихви и задължения за ТБО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер общо на 446.67 лв и съответните лихви. В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано в отменителната си част, тъй като според жалбоподателя са били налице основанията на чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД. Според касатора, неправилно съдът е приел, че органът по приходите не се е произнесъл по искането за освобождаване от заплащане на ТБО. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Константин Велчев Василев, не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови своето решение в обжалваната му част, АС- Варна е приел за установена следната фактическа обстановка: Константин Велчев Василев е собственик на апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. "К. Величков" № 59-61 с площ от 95,11 кв. м., ведно с избено помещение № 2 с площ от 6 кв. м. и 21,21 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 841 кв. м. Имотът е придобит с нотариален акт № 16, том IХ, рег. № 8313, дело № 1625/07.10.2005 г. За новопридобития имот лицето е подало данъчна декларация/ ДД/ по чл. 14 от ЗМДТ на 11.11.2005 г., в която е декларирало имота като основно жилище и собственост върху 21,21 кв. м. земя. За имотите е разкрита партида 7909038126001. Василев е собственик и на паркомясто № 9, находящо се находящ се в гр. Варна, ул. "К. Величков" № 59-61 с площ от 13,28 кв. м., ведно с 5,35 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 841 кв. м. Имотът е придобит с нотариален акт № 33, том IХ, рег. № 10381, дело № 2035/07.12.2005 г. За новопридобития имот лицето е подало ДД по чл. 14 от ЗМДТ на 12.12.2005 г., в която е декларирало имота и собственост върху 5,35 кв. м. земя. За имотите е разкрита партида 7909038126002. На 02.05.2007 г. Василев е подал искане за възстановяване на недължимо платени данъци и такса битови отпадъци за посочените недвижими имоти. След извършена проверка от орган по приходите при Община Варна е установено, че за апартамента и паркомястото липсва издаден акт обр. 16 и Разрешение за ползване на обектите, поради което за тях не се дължат ДНИ и ТБО. Изрично е посочено, че за декларираната земя се дължи ТБО. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 6721/03.07.2007 г. и въз основа на него е издаден Акт за прихващане или възстановяване № 0306006721/03.07.2007 г. с който е възстановена сумата от 254,02 лв., представляваща недължимо платени ДНИ и ТБО за апартамент и паркомясто. С оглед установеното невъвеждане в експлоатация на декларираните недвижими имоти /апартамент и паркомясто/ разкритите партиди 7909038126001 и 7909038126002 включват само 21,21 кв. м. и 5,35 кв. м. земя. На 11.06.2008 г. е разрешено ползването на посочените недвижими имоти, видно от Разрешение за ползване № ДК - 07 -171/11.06.2008 г., издадено от Началника на РДНСК - Варна. Предвид новонастъпилото обстоятелство на 07.08.2008 г. Василев е подал ДД по чл. 14 от ЗМДТ, в която декларира недвижими имоти - апартамент 95,11 кв. м. с мазе от 6 кв. м., гараж от 13,28 кв. м. и 26,56 кв. м. земя. В декларацията имотите не са посочени като основно жилище. Към ДД по чл. 14 от ЗМДТ е приложена и Данъчна декларация по чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ, в която лицето декларира, че няма да ползва имотите. С Декларация вх. № 7724/12.12.2008 г. Василев декларира, че няма да ползва през 2009 г. посочените по-горе недвижими имоти - апартамент, паркомясто и земя. С писмо изх. № 7724/19.12.2008 г., издадено от Началник отдел "Обслужване на данъкоплатци" в Дирекция "Местни данъци" на Община Варна, на лицето е отговорено, че в ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна няма предвидена възможност за освобождаване от такса битови отпадъци поради това, че имота не се използва. С Декларация вх. № 6034/29.12.2009 г. Василев е декларирал, че няма да ползва през 2010 г. посочените по-горе недвижими имоти. С писмо изх. № 6034/25.01.2010 г., издадено от Началник сектор "Обслужване на данъкоплатци - бек офис" в Дирекция "Местни данъци" на Община Варна, на лицето е отговорено, че в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна не е предвидено освобождаване от плащане на такса битови отпадъци поради това, че имота не се използва. За 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Василев е получил съобщения за дължимите ДНИ и ТБО към Община Варна. В тях са вписани следните данни - данъчна оценка 172 303,50 лв. за 2009 г., 171 453,90 лв. за 2010 г. и 170 131,90 лв. за 2011 г., дължим данък 191,03 лв. за 2009 г., 190,10 лв. за 2010 г. и 188,22 лв. за 2011 г. и такса 172,30 лв. за 2009 г., 171,45 лв. за 2010 г. и 170,13 лв. за 2011 г. Василев е подал коригираща ДД по чл. 14 от ЗМДТ за процесните имоти с вх. № ДК14000150/28.12.2010 г., в която посочва имота в гр. Варна като основно жилище, съответстващо на постоянния му адрес. От орган по приходите при Община Варна е изпратено до лицето Съобщение изх. № 8255/14.02.2011 г., с което е уведомен, че следва да се яви в Община Варна за отстраняване на несъответствия в подадената декларация. Несъответствието е описано като " за имот, находящ се в гр. Варна, ул. "К. Величков" № 61, ет. 4, ап. 2 вече ползвате намаление на данъка за основно жилище по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, считано от 2008 г. ", след което е издаден процесният АУЗД. Въз основа на така описаните факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на процесуалните правила по издаването му по отношение на установяването на данък сгради за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и до 30.06.2012 г. Според съда видно от материалните по делото и от съдържанието на оспорения АУЗД за посочените данъчни периоди Василев надлежно е заплащал данък сгради в законоустановените срокове и съобразно съобщения му от Община Варна размер. Дори за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е заплатил целия размер на данъка и е ползвал предвидената в закона 5% отстъпка. В конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на АУЗД, посочени в чл. 107, ал. 3 ДОПК, тъй като нито е подадено искане от Василев за определяне на дължимите от него данък недвижими имоти, нито липсва плащане на определения ДНИ, нито е налице несъответствие между декларираните данни и данни, получени от трети лица. Съдът е счел, че при обработването на подадената през 2008 г. ДД по чл. 14 от ЗМДТ е допусната грешка от администрацията, като имотът е отразен като основно жилище. Тази грешка в базата данни, е довела до определяне на дължим данък върху недвижимите имоти в по-нисък размер, тъй като начисляването на данъка се извършва автоматично от системата, въз основа на зададените параметри. Тази грешка на администрацията според съда не може да бъде отстранена чрез издаване на АУЗД, тъй като не са налице основанията за издаване на този вид акт. Разпоредбите, свързани с облагането с данъци, не могат да бъдат тълкувани разширително и след като процесуалният закон предвижда издаването на АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата на тези условия води до незаконосъобразност на издадения акт. Единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК, за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти, е чрез извършване на ревизия. Именно в хода на ревизионното производство следва да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства, свързани с облагането с данъци, които да бъдат окончателно определени по размер и основание. В хода на ревизионното производство лицето може да упражни правата си за освобождаване от облагане, за ползване на данъчно облекчение и др. въпроси, по които компетентен да се произнесе е орган по приходите. Според съда след като през 2008 г. имотите не са декларирани като основно жилище, въпреки, че отразени са в базата данни като основно жилище в нарушение на закона, то липсва основание за коригиране на ДД по чл. 14 от ЗМДТ. От друга страна видно от АУЗД подадената през 2010 г. декларация, в която лицето декларира имота като основно жилище не е съобразена при издаването му, тъй като липсва произнасяне от органа по приходите по отношение на претендираното от лицето, чрез подаване на декларация, данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ. Липсата на мотиви за постановения отказ за данъчно облекчение за основно жилище представлява нарушение на процесуалния закон, тъй като за лицето е неясна волята на приходния орган и то не е в състояние да организира адекватна защита. Според съда липсата на мотиви в тази насока е препятствало извършването на проверка за правилното прилагане на материалния закон, поради което е приел, че размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2011 г. и до 30.06.2012 г. е определен и в нарушение на закона. Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат санирани в съдебното производство, поради което оспорения акт, в частта, в която е определен дължим ДНИ за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и до 30.06.2012 г. е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По отношение на АУЗД в частта, с която е определена дължимата от лицето такса битови отпадъци, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му. Според АС - Варна видно от материалите по делото, Василев не е заплащал такса битови отпадъци за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., поради което и е налице основание за издаване на акт за установяване на задължение по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. По отношение на данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. съдът е приел, че Актът за установяване на задължение е постановен в нарушение на материалния закон. За всеки един от посочените данъчни периоди от собственика на имотите е подавана декларация, че същите няма да се ползват. За 2008 г. декларацията е подадена едновременно с ДД по чл. 14 от ЗМДТ при настъпването на ново обстоятелство - въвеждане в експлоатация на имотите, за 2009 г. е подадена на 12.12.2008 г. и за 2010 г. е подадена на 29.12.2009 г. На така подадените декларации е отговорено от органи по приходите при Община Варна с писма, с които разясняват на лицето липсата на разписан в Наредба ред за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци при неизползване на недвижим имот. Съдът е приел, че тези писма не представляват индивидуални административни актове, тъй като не съдържат властническо изявление - отказ за освобождаване от такса битови отпадъци. Съдът е цитирал решение № 818 от 17.01.2013 г. на Върховния административен съд, съгласно което липсата на предвиден ред за освобождаване от ТБО в наредба на общината не може да повлияе на гарантираното право на субекта, който не е ползвател на услугите да не плати дължимите за нея такси. ВАС е изложил съображения в подкрепа на становището, че предварително освобождаване от ТБО е недопустимо, като в производството по чл. 107, ал. 3 или 108 от ДОПК органът по приходите следва да установи всички факти, от значение за освобождаването от заплащане на таксата. В конкретния случай е проведено производство по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от компетентен орган по приходите при Община Варна, в което липсва произнасяне по декларираното неизползване на имота, респективно недължимост на ТБО за посочените данъчни периоди. Липсата на произнасяне по този основен спорен въпрос представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Доколкото освобождаването от заплащане на ТБО, съгласно практиката на ВАС, е от компетентността на орган по приходите при съответната община, съдът е счел, че не следва да се произнася по същество на спора. Предвид изложените съображения оспореният акт за установяване на задължение е отменен и в частта, в която са определени задължения за ТБО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. От доказателствата по делото се установява, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, определените от общината задълженията са заплащани в срок. Обстоятелството, че в резултат на грешка на администрацията при отразяването на имота в базата данни като основно жилище, се е стигнало до определянето на ДНИ в по-малък размер за 2008, 2009, 2010 г., не може да служи като основание за издаване на АУЗД, тъй като грешката не се дължи на неправилно декларирани данни от страна на собственика на имота. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Като е установил данъчно задължение, без да издаде ревизионен акт органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което както правилно е приел и АС е наложило отмяна на акта. От друга страна през 2010 г. Василев е подал декларация, в която е декларирал имота като основно жилище. Административният орган при определянето на ДНИ за 2011 и 2012 г. не е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. Допуснатото нарушение също е съществено. Т. е. както правилно е приел и АС в тази част АУЗД е издаден и в нарушение на приложимия материален закон. Решението е правилно и по отношение на отмяната на АУЗД в частта, с която е определен ТБО за 2008, 2009, 2010. В съответствие с доказателствата е установено, че за всички периоди лицето е подавало декларации по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ с искане за освобождаване от ТБО поради неползване на имота. В АУЗД няма произнасяне по тези искания. Обстоятелството, че в наредбата не е посочен ред за освобождаване, не може да създава пречка на лицата да се възползват от предвидената в закона възможност да бъдат освободени от заплащане на ТБО. Както правилно е приел и Административният съд, компетентен в случая е органът по приходите, който следва да прецени всички доказателства отнасящи се до обстоятелството дали имотът действително не е бил ползван през съответните години т. е. налице ли са предпоставките на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на ТБО. Липсата на такова произнасяне съставлява съществено нарушение на процесуалните правила - нарушен е чл. 5 ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Предвид изложеното по-горе, АУЗД в отменената от съда част е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД в частта, с която са начислени ДНИ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и до 31.06.2012г и ТБО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,