Решение № 2741 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2013 г.

Решение № 2741 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 2465 от 15.04.2013 г., постановено по адм. д. № 662/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено му и да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Асен Димитров Георгиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед № 9387/19.12.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Асен Димитров Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "отлагане повишението в ранг с една година". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Същата не съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи и не посочват конкретните действия или бездействия, който е допуснал служителя и с които е нарушил служебните си задължения. От изложеното в заповедта не става ясно в какво се изразява конкретно нарушението, извършено от Георгиев, датата когато е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В производството по налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата, при които служителят от една страна не е предприел действия по регистриране на пет преписки, изпратени от органите на МВР, по отношение на които не са предприети действия, а от друга страна същите са открити от Георгиев в стаята на материално отговорното лице, а задържаните стоки са открити в складова база "Кинтекс" ЕАД, като не са били заприходени по установения ред. Правилно съдът е отбелязал, че липсата на дата на извършване на нарушението води до невъзможност да се прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Следва да се отбележи, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящият случая дисциплинарно производство по делото не е провеждано, а в заповедта и върху докладната записка от 10.12.2012 г. е определен само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - град е постановил решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в този смисъл са съответни на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,