Решение № 13552 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2016 г.

Решение № 13552 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по жалба на "Медицински център Пулс" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "С." ..№..., представлявано от изпълнителния директор д-р Ч. А., срещу писмо изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007- 2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ОП РКБИ), с което за установено нарушение при провеждане на процедура за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтиране и първоначално изпитване на 16 (шестнадесет) срезов компютърен томограф за нуждите на "Медицински център Пулс", на осн. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията е наложена финансова корекция размер на 25 на сто от разходите по засегнатия договор № BG161PO003-2.1.12/4 МС-01-181/ Su-01 от 25.09.2012 г. с изпълнител "Сименс" ЕООД на стойност 410000 лв. без ДДС, сключен след проведена процедура за определяне на изпълнител, чрез открита процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми и в противоречие с целта на закона. Позовава се на извършен от Агенцията по обществени поръчки предварителен контрол на условията по процедурата, установяващ съответствие на документацията с изискванията на ЗОП и законосъобразност на процедурата. Сочи, че на 03.10.2012 г. Медицински център Пулс" АД предоставя на Договарящия орган (ДО) цялата тръжна документация за проведената процедура за избор на изпълнител за проверка, като на 22.10.2012 г. с писмо ДО уведомява бенефициента, че одобрява решението за избор на изпълнител и сключения с него договор. Оспорващият излага доводи, че не е налице твърдяното от ръководителя на УО нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 49, ал. 3 ЗОП (отм.). Счита, че предварително заложеното при обявяване на процесната обществена поръчка изискване към кандидатите за представяне на лицензия за работа с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) на оторизирания сервиз, който ще извърши монтажа и сервизното обслужване на апаратурата, валидна към датата на подаване на офертата не нарушава правото на участие на заинтересованите лица в процедурата в това число чуждестранни икономически оператори, тъй като изискването кореспондира пряко, както с предмета на поръчката, който включва не само доставка на компютърния томограф, но и неговия монтаж и сервизно обслужване, така и с действащото в Р. Б. законодателство, в т. ч специалните нормативни изисквания относно ИЙЛ, какъвто е томографа. Твърди, че съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), дейностите свързани с безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения ( в т. ч. и на техните източници какъвто е компютърния томограф- скенер) подлежат на държавно регулиране и по- конкретно на строг разрешителен и лицензионен режим по ЗБИЯЕ. Жалбоподателят излага доводи, че с оглед спецификата на проведената обществена поръчка, включваща "техническо обслужване и монтаж" постановеното в обявлението и тръжната документация изискване за лицензия на оторизиран сервиз следва пряко от закона и не е обвързано от волята на възложителя. В тази връзка сочи, че за възложителя не съществува правна възможност да не включи посоченото условие в обявлението, респ. тръжната документация, доколкото същото е задължително по закон и неизпълнението му би повлияло пряко върху законосъобразността на обявената процедура. Поддържа, че включеното в обявлението и документацията изискване към участниците е съобразено с предмета на обществената поръчка е в съответствие с чл. 46 ЗОП (отм.) и обезпечава възможността да бъде изпълнено, в случай, че бъдат избрани за изпълнители. В заключение жалбоподателят излага доводи, че законодателството на РБългария не допуска, представяне на еквивалентен на лицензията, издавана по ЗБИЯЕ, документ за оторизирания сервиз. С оглед изложените съображения се иска обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - министърът на икономиката и ръководител на Управляващия орган на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", чрез процесуалния си представител - Захариева, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното волеизявление излага в депозиран писмен отговор. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да бъде постановено решение, с което да се потвърди наложената финансова корекция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законовия срок и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С писмо изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. на Министърът на икономиката и Ръководител на Управляващия орган на ОП РКБИ на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013" дружеството е уведомено, че във връзка с указания на Европейската комисия и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", договарящият орган е осъществил повторен контрол на документация от проведена процедура за определяне на изпълнител по обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтиране и първоначално изпитване на 16 (шестнадесет) срезов компютърен томограф за нуждите на "Медицински център Пулс", в резултат на което са установени обстоятелства, които пораждат съмнение за нарушение - налице са условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в процедурата. Посочено е, че в проверяваната обществена поръчка, в нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП, във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗОП в т. III. 2.3. от обявлението за обществената поръчка, възложителят е поставил изискване: "Оторизиран от производителя сервиз за монтиране и сервизно обслужване на предлаганата апаратура. Сервизът трябва да е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да разполага с квалифицирани специалисти". На основание чл. 13, ал. 1 от Методологията, дружеството е уведомено за наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение за допуснато нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция в размер на 25 на сто от стойността на сключения договор № BG161PO003-2.1.12/4 МС-01-181/ Su-01 от 25.09.2012 г. с изпълнител "Сименс" ЕООД на стойност 410000 лв. без ДДС, като в срок от 10 работни дни от получаването на това уведомление е дадена възможност да представи коментари, бележки и/или да представите допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейният размер. Тъй като във възраженията на бенефициента не са били представени нови факти и обстоятелства, както и доводи, които да обосноват неналагането на финансова корекция Управляващият орган е потвърдил първоначалната си констатация, че е налице нарушение по смисъла на чл. 5 от Методологията, във връзка с чл. 25, ал. 5 и чл. 49, ал. 3 ЗОП, за което следва да се наложи финансова корекция. Нарушението е квалифицирано по т. 9 "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана" от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, където предвидената финансова корекция е в размер на 25 % от стойността на сключения договор и може да бъде намалена до 10% или 5 % в зависимост от тежестта на нарушението. С оспореното в настоящото производство писмо изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. министърът на икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) след като се е запознал със съдържанието на възражението, както и като е взел предвид окончателното становище на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", по чиято констатация се извършва преразглеждане на поръчката, изложено в Одитен доклад от тематичен системен одит по ОПК от 30 март 2016 г., е изразил становище, че не приема аргументите на бенефициента по отношение на изискването в т. III. 2.3. от обявлението за обществена поръчка. Административното производство е завършило с издаване на обжалваното писмо изх. № 26-М-55/09.06.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП РКБИ, като за така констатираното нарушение УО е наложил финансова корекция в размер на 25 на сто от разходите от засегнатия договор № BG161PO003-2.1.12/4 МС-01-181/ Su-01 от 25.09.2012 г. с изпълнител "Сименс" ЕООД на стойност 410000 лв. без ДДС. При извършената проверка, настоящата инстанция констатира, че оспореният административен акт изхожда от компетентен държавен орган при упражняване на нормативно възложената му контролна функция и в изпълнение на изрично предоставените му с Методологията правомощия. Видно от съдържанието му, атакуваното волеизявление е обективирано в надлежна форма. Доказателствата в административната преписка сочат, че при издаването на акта са спазени приложимите административнопроизводствени правила - произнасянето на ръководителя на УО е предшествано от предходно негово изявление, с което бенефициерът е уведомен по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Методологията и му е предоставена възможност да възрази срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер; такова възражение е предявено от жалбоподателя, като неприемането му от органа е обусловило постановяването на оспореното писмо. Фактът на осъществен върху процедурата по възлагане на обществената поръчка предварителен контрол от АОП и текущ такъв от УО, не изключва правомощието на ръководителя на УО за последваща проверка и провеждане на производство от вида на процесното. Установяване на нередност във връзка с възлагане на поръчката, избор на изпълнител, сключване и изпълнение на договора, е възможно във всеки един етап от развитието на правоотношението по ЗОП, включително във фазата на приключило изпълнение на обществената поръчка. Предвид изложеното не е налице основание за обявяване на нищожност на административния акт, който е издаден от компетентния орган. Соченото от жалбоподателя противоречие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ не е основание за обявяване на нищожност на акта. Решението на ръководителя на УО да наложи финансова корекция обаче е материално незаконосъобразно. Спорният по делото въпрос е свързан с преценката дали включеното в обявлението за обществената поръчка условие "Сервизът да е лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и да разполага с квалифицирани специалисти". представлява такова нарушение на правилата на ЗОП (отм.) при възлагане на поръчката по смисъла на чл. 9 от Методологията, респ. - попадащо в приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, което да обуславя прилагане на финансова корекция. За доказване на поставеното изискване възложителят е изискал представянето на документи, в т. ч. и "Лицензия за работа с източници на йонизиращо лъчение на оторизирания сервиз, който ще извърши монтажа и сервизното обслужване на апаратурата, валидна към датата на подаване на офертите". УО е посочил, че неправилно заложеното изискване представлява критерий за подбор на участниците същото следва да е изпълнено към момента на подаване на офертата, вместо да е условие за подписване и изпълнение на договора за обществена поръчка. Твърди, че възложителят изрично не е допуснал възможност чуждестранните икономически оператори да докажат годността си с еквивалентни документи от държавата, в която са установени. УО е счел, че изискването необосновано ограничава участието на чуждестранните лица, които нямат интерес да се сдобият с лицензията към момента на подаване на офертата, тъй като нямат сигурност, че ще бъдат определени за изпълнители на поръчката и не разполагат с достатъчно време, за да я получат, тъй като съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия лицензията се издава в едномесечен срок от получаването на заявление за издаване. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.) въвежда императивно правило обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В доразвитие на този общ принцип, нормата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) предвижда, че възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 49, ал. 3 ЗОП (отм.) за допускане до участие в процедура на кандидатите или участниците, установени в друга държава - членка на Европейския съюз, възложителят няма право да изисква набавянето на сертификат или документ за регистрация от административен орган, ако те представят еквивалентен документ, издаден от държавата, в която са установени. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, настоящият съдебен състав счита, че определената с обжалвания акт финансова корекция е в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Според УО включеното от възложителя изискване и дадените от него разяснения по прилагането му препятстват възможността на чуждестранните икономически оператори да докажат годността си с еквивалентни документи от държавата в която са установени, предвид което изискването необосновано ограничава участието на чуждестранните лица. УО е счел, че дори и предоставеният от възложителя срок в обявлението за поръчката да е по-дълъг от нормативния срок за издаването на съответната лицензия, поставеното условие за представяне на лицензия при подаване на офертата е ограничително и възпиращо участието на чуждестранните икономически оператори, тъй като за да участва в поръчката участник, който не разполага с лицензиран от АЯР сервиз, трябва да подаде заявление и документи, както и да плати определената в Тарифата сума за разглеждане на заявлението и за издаване на лицензията. За участника би било безпредметно да извършва изброените по-горе действия, в случай, че не бъде избран за изпълнител и условието има възпиращ участието ефект. Настоящата инстанция счита, че неправилно е прието от административния орган, че с въвеждане на изискване за представяне на лицензия от Агенцията за ядрено реулиране /АЯР/ се ограничава възможността чуждестранни икономически оператори, които не са се снабдили с искания документ, да участват в процедурата и да подадат оферти. Управляващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗБИЯЕ която предвижда, че лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Р. Б., с оглед на която разпоредба кандидатът не би могъл да използва чуждестранен еквивалентен документ В тази връзка се явяват основателни доводите на жалбоподателя за противоречие на административния акт с чл. 15, ал. 3, т. 4, вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗБИЯЕ. Законът предвижда, че монтажът, инсталацията и техническата поддръжка като дейности с ИЙЛ изискват притежаването на лицензия за тяхното осъществяване, която се издава в срок до един месец и същевременно, че лицензия или разрешение се издава на дееспособно физическо лице или на юридическо лице, регистрирано в Р. Б.. В тази насока жалбоподателят е представил в съдебното производство и становище от Агенцията за ядрено регулиране, съгласно което действащото българско законодателство и Закона за безопасно използване на ядрена енергия не допуска дейност с източници на йонизиращо лъчение, каквато е сервизирането на рентгеновия апарат-предмет на обществената поръчка, да бъде осъществявано от юридическо или физическо лице с лицензия, издадена от чужда държава или еквивалентен документ. С оглед разпоредбите на ЗБИЯЕ - чл. 18, ал. 1, т. 3, лицензията за работа с източници на йонизиращи лъчения по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗБИЯЕ се издава в срок до 1 месец от получаването на заявление за издаване с всички необходими документи. Съгласно установения ред в Наредбата за реда за издаване на лицензни и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия към заявлението за издаване на лицензия за работа с ИЙЛ с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и услуги се прилагат редица документи, изброени в чл. 60, ал. 1 ЗБИЯЕ и за разглеждане на заявлението и за издаване на лицензията се дължат съответни такси съгласно Тарифа за таксите, събирани от Агенцията по ядрено регулиране /АЯР/ по ЗБИЯЕ. Поради това незаконосъобразно е прието от Управляващия орган, че в нарушение на чл. 49, ал. 3 ЗОП не е призната възможността за допускане до участие в процедурата да се използва чуждестранен еквивалентен документ. При така установеното в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗОП, съгласно която при процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доколкото кандидатите или участниците трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да могат да изпълняват в своята страна съответната услуга, възложителят може да изиска от тях да докажат наличието на такова разрешение или членство. Лицензията е разрешение за извършване на съответната услуга. Разпоредбата дава възможност да се изисква разрешение което вече е издадено от държавата на чуждестранните участници, но тъй като в случая чл. 60, ал. 1 ЗБИЯЕ не допуска използване на чуждестранен еквивалентен документ, е изискано разрешение /лицензия/ от АЯЕ. С оглед на това възложителят е могъл да изисква от кандидатите лицензия от Агенцията за ядрено регулиране на оторизиран от производителя сервиз за монтиране, първоначално изпитване и сервизно обслужване на предлаганата апаратура. Тъй като в случая не е допустимо инвеститорите да представят разрешение за извършване на дейността от собствената си държава, следва да представят лицензия от АЯЕ. Дори да се приеме, че изискването на възложителя за предварително представяне на "Лицензия за работа с източници на йонизиращо лъчение на оторизирания сервиз, който ще извърши монтажа и сервизното обслужване на апаратурата, валидна към датата на подаване на офертите" е ограничително, както за чуждестранните, така и за български юридически и физически лица, както и че лицата следва да имат възможност да представят тази лицензия към момента на сключване на договора, а не към момента на подаване на документите за участие в конкурса за обществена поръчка, то не това нарушение е посочено като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт. Недопустимо е в съдебното производство да се изменят или допълват мотивите на административния акт. Като фактическо основание за издаване на акта обаче е посочено, че изискването необосновано ограничава участието на чуждестранните лица, което основание не е налице. Предвид изложеното неправилен е в тази връзка изводът на административния орган, че нарушавайки принципа за равнопоставеност, възложителят е въвел ограничителен критерий за подбор на кандидатите, засягащ правото на участие на чуждестранни лица в обществената поръчка. Противно на тезата на ответника, съдът намира за недопустимо с оглед правилата на ЗОП въвеждането на различни условия или представяне на документи за удостоверяване на нови факти във фазата на сключване на договор със спечелилия състезателната процедура кандидат. Избраният за изпълнител участник следва да покрива изначално определените от възложителя критерии за изпълнение на поръчката, като разпоредбата на чл. 42 ЗОП (отм.) потвърждава този извод. Преценката за годността му да реализира възложената дейност следва да се извършва още на етап подбор въз основа на приложените от него документи. Немислимо е при отсъствие на надлежен (валиден) документ, удостоверяващ изискуема правоспособност, тази липса да бъде санирана при вече приключила процедура за избор на изпълнител. Задължението на класирания на първо място кандидат да представи определен набор от документи за целите на самото сключване на договора има друго предназначение и не предполага първично установяване на съответствие с изискванията. Предвиденото от възложителя условие е напълно съобразено с предмета на поръчката. Заложеното от възложителя изискване не е дискриминационно и не ограничава участието на чуждестранните участници. При това положение се налага извод, че при възлагане на поръчката не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 49, ал. 3, чл. 25, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.). От друга страна съгласно чл. 52 ЗОП когато предметът на обществена поръчка е сложен или със специално предназначение, както и във всички случаи на възлагане на поръчки по чл. 3, ал. 2, възложителят може да проверява техническите възможности на кандидата или участника и при необходимост оборудването за изпитване и изследване и възможностите за осигуряване на качеството. Относно възраженията на жалбподателя че обществената поръчка е преминала през предварителен и последващ контрол от страна на ДО и АОП, следва да се има предвид, че неустановяването на нередността на етапа на стартиране на процедурата или при провеждането на обществената поръчка, принципно не санира нередността, обусловена от поведението на възложителя на поръчката. Проверката на одитния орган е извършена в изпълнение на нормите на глава Пета от ЗУСЕСИФ, и доклада от проверката, ведно с констатациите по проверяваните процедури, е основание за преразглеждане на процедурата по смисъла на чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. "нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В този смисъл, не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като при всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. По силата на § 1, т. 1 от Методологията "налагане на финансова корекция" е процедурата за определяне на приложимия размер на финансова корекция съгласно приложението по чл. 6, ал. 1 във връзка с установено нарушение при възлагане на обществени поръчки, избор на изпълнител, сключване или изпълнение на договори. Целта на финансовата корекция, съгласно националната подзаконова уредба (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Методологията), е да се гарантира или възстанови положението, при което всички разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, да бъдат в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, както и подобряване на контрола и намаляване на случаите на нередности. При определянето на финансовата корекция се вземат предвид характерът и тежестта на нарушението и неговото финансово отражение - чл. 7, ал. 1 от Методологията, като размерът й се изчислява чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод (ал. 3 на чл. 7 от Методологията). Според дефинитивната норма на чл. 7, ал. 2 от Методологията, нарушението се определя като тежко, когато е нарушен принципът на равнопоставеност, което води до ограничаване на потенциалните участници или кандидати или до възлагане на обществената поръчка или на договора на изпълнител, различен от този, на когото е трябвало да бъде възложен. Приложената от ръководителя на УО разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Методологията регламентира случаите, в които размерът на финансовата корекция се установява по пропорционален метод - когато не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора. В случай, че констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова корекция - чл. 10 от Методологията. След като липсва нарушение на правилата при възлагане на обществената поръчка следователно не е налице "нередност" по смисъла на цитирания по-горе рагламент и изследването на втория и третия елемент от понятието за нередност - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението, се явява безпредметно. Липсата на нередност по смисъла на закона отрича правомерността на наложената финансова корекция. По изложените съображения оспореният административен акт, като засегнат от пороците на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в размер на 3690 лв. за заплатена държавна такса и 3500 лв. за адвокатско възнаграждение (съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК) се явява основателно, като своевременно направено и доказано, поради което същото следва да бъде уважено, като на осн. 143, ал. 1 АПК му бъдат присъдени претендираните по делото разноски в общ размер на 7190 ( седем хиляди сто и деведестет) лева. Относно възражението на ответника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Видно от молба - уточнение, подадена от процесуалния представител на ответника (стр. 7 от приложениятапо делото ) финансовата корекция е в размер на 92250 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., което в настоящия случай се равнява на 3297.50 лв. Предвид изложеното договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение