Решение № 15526 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2009 г.

Решение № 15526 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Христилиян Живков Петев от гр. Плевен против решение от 26.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3033/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIе състав. Релевирано е оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество, чрез отмяна на оспорения мълчалив отказ и задължаване на органа по чл. 3 ЗДОИ да предостави исканата информация. Ответникът по касационната жалба моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения: Производството пред СГС е образувано по жалба на Христилиян Живков Петев от гр. Плевен против мълчаливия отказ на председателя на БАН - София да му предостави достъп до обществена информация по заявление от 20.07.2005 г. С последното заявителят е поискал да му бъде предоставен достъп до документите, представени относно научната дейност на проф. Ст. Цонков при издигане на кандидатурата на последния за чл. кореспондент на БАН през 2004 г. В срока по чл. 28 ЗДОИ, органът по чл. 3 от закона не се е произнесъл с решение, при което против мълчаливия отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е подадена жалба № 24983/12.08.2005 г., по която е образувано първоинстанционното производство. СГС е разгледал същата като допустима и по същество я е отхвърлил като неоснователна, по изложени съображения относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ. В тази връзка е отбелязано, че поисканата от жалбоподателя информация, така както е уточнена в хода на съдебното производство, не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от закона, нито се установява нейното създаване или съхраняване от БАН. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в глава трета от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно разпоредбите на чл. 24 и сл. ЗДОИ, такава се предоставя въз основа писмено заявление или устно запитване, съдържащи реквизитите по чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, сред които и описание на исканата информация. Съгласно чл. 29 ЗДОИ, в случай, че искането е формулирано много общо, заявителят се уведомява да уточни предмета на исканата обществена информация, а неизпълнението на посоченото задължение представлява основание за оставянето му без разглеждане. Наред с това, според чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ органът дължи произнасяне с нарочен акт, който следва да съдържа посочените в съответните норми реквизити. В решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическо основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Разпоредбата на чл. 38 ЗДОИ постановява какво съдържание следва да има решението за отказ, а чл. 39 от с. з., указва начина на съобщаването му на заявителя. Анализът на цитираните норми налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат двояко значение - довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган, което ги подпомага при избора и изграждането на защита, а от друга - улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Във връзка със застъпеното от първоинстанционния съд становище и наведените от ответната страна доводи, че от формулировката на подаденото заявление не може да се направи категоричен извод относно предмета на исканата обществена информация, следва да се има предвид, че в случая липсват данни да е проведена процедурата по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, а оттам и да са налице условията за прилагане на ал. 2 на последната разпоредба, визираща възможността искането да се остави без разглеждане, след безрезултатното изтичане на предоставен от органа 30-дневен срок за уточняването му. С оглед характера на уредените обществени отношения, целта на приложимия материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗДОИ, задължаващи субектите по чл. 3 от този закон да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ за предоставяне на поискана информация, сезираният с процесното заявление орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от Христилиян Петев заявление, в законоустановения срок. След като това не е сторено, обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и само на това основание е следвало да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 ЗДОИ. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, според което с решението си съдът може да задължи органа да предостави достъп, само в случаите на постановен изричен отказ, след като го отмени изцяло или частично или го измени, изследвайки въпроса за законосъобразността му по критериите визирани в чл. 146 АПК. Тъй като вместо да отмени обжалвания мълчалив отказ и да върне преписката на органа по чл. 3 ЗДОИ за произнасяне с нарочен акт по подаденото от Христилиян Петев, заявление за достъп до обществена информация е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При това, на основание чл. 222 АПК, мълчаливият отказ на председателя на БАН да се произнесе по заявление от 20.07.2005 г. подадено от Христилиян Живков Петев следва да бъде отменен от настоящата инстанция, а преписката - върната на органа по чл. 3 ЗДОИ за произнасяне с решение по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение